Решение № 11602 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 132/2025 г.

Производството е по реда на чл.160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр.София, чрез юрк. Кирилов, срещу решение 1418 от 18.11.2024 г. по адм. дело 218/2024 г. на Административен съд София-област, с което е отменен ревизионен акт /РА/ Р-22002323000460-091-001 от 29.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение 94 от 18.01.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр.София. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира се довод, че за изпълнението на документираните доставки е необходим кадрови и технически ресурс, който в случая не е доказан. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът - Василев Форест ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Бърчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Претендира разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отменил ревизионен акт /РА/ Р-22002323000460-091-001 от 29.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение 94 от 18.01.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр.София, с който на Василев Форест ЕООД са определени задължения по ЗДДС за дан.периоди м. 02.2018 г., от м.08.2021 г. до м.11.2021 г., от м.01.2022 г. до м. 07.2022 г. и м. 11.2022 г. в общ размер на 58 069,22 лв. /главница/ и лихви за забава в размер на 10 618,23 лв., произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Владена Инвест ЕООД, Йорада ЕООД, Билиано ЕООД, Инвест Билд 2010 ЕООД, Лукс Билдинг ЕООД, Транспортни-КомООД и Булдим ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма и без да са допуснати съществени процесуални нарушения. За да отмени като незаконосъобразен РА, съдът е извел извод, че се доказва реалността на извършените доставки на стоки и услуги от сочените във фактурите доставчици, като е събрал и анализирал всички относими доказателства, въз основа на които е установил както предмета на спорните доставки, така и механизма, по който са извършени. По делото е приета като неоспорена от страните ССЕ, видно от която счетоводството на дружеството е водено спрямо счетоводните принципи. Според вещото лице стопанските операции, документирани с процесните фактури са правилно осчетоводени и получените доставки са участвали в осъществяването на последващи облагаеми доставки. Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и без да са налице твърдените в жалбата касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. От приложените към административната преписка доказателства се доказва по категоричен начин, че не е налице основанието по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, за да бъде отказано право на данъчен кредит на дружеството по всички фактури, издадени от Владена Инвест ЕООД, Йорада ЕООД, Билиано ЕООД, Инвест Билд 2010 ЕООД, Лукс Билдинг ЕООД, Транспортни-КомООД и Булдим ЕООД. Във връзка със спорните доставки са представени множество доказателства, в т.ч. договори, протоколи за извършени СМР, свидетелства за регистрация на МПС, платежни документи, граждански договори за извършване на монтаж на железни рамки и врати, както и доказателства за счетоводна отчетност. Налице са данни, както за вида и обема на извършените услуги, така и за вида и количеството на получените стоки. Безспорно доказано е и влагането на получените доставки в дейността на дружеството, като всички СМР са реализирани в производствения цех на дружеството в гр. Етрополе, а фактурираните ремонтни услуги са извършени на МПС, собственост на дружеството, с които то осъществява търговската си дейност. Налице са данни, както за облигационните отношения между страните, така и за резултата от възложеното. Основният довод на приходния орган, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит е липсата на кадрова и техническа обезпеченост у доставчиците, с която да извършат декларираните доставки на стоки и услуги, както и липсата на представени от тях доказателства и осигуряване на достъп до счетоводствата им. Този аргумент обаче не може да бъде противопоставен на правото на приспадане на данъчен кредит освен ако не са налице категорични доказателства за извършена данъчна измама, каквито липсват в настоящия случай. Наред с това противно на изводите на приходния орган, по делото са налице данни за кадрова обезпеченост на доставчиците, като представените трудови и граждански договори са подробно обсъдени в съдебното решение и не следва да се преповтарят. Относими към изложените изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според които не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчно задълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици. Точно обратното, представени са множество доказателства още в хода на ревизионното производство, в т.ч. доказателства за облигационните отношения между страните, за възлагане и предаване на резултата от възложеното, доказателства индивидуализиращи вида и количеството стоки, данни за осчетоводяване на процесните фактури и влагането на полученото в икономическата дейност на дружеството. От приетата по делото ССЕ се установява съответствие между възложените услуги и предадения впоследствие резултат, който е индивидуализиран подробно по вид и обем. Налице са данни, както за вложени материали, така и за изпълнените конкретни по вид и количество СМР и извършването на ремонтните услуги. Процесните фактури са надлежно осчетоводени, вписани са в дневниците за покупки и продажби и СД по ДДС, както и доставчиците са регистрирани по ЗДДС лица, с оглед на което са изпълнени всички предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Поради изложеното изводите за липса на реалност по всички декларирани доставки се опровергават от представените доказателства, а изложените от касатора твърдения за липса на кадрова и материална обезпеченост не са основание да бъде отказано правото на данъчен кредит, след като липсват доказателства за извършена данъчна измама. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 7 800 /седем хиляди и осемстотин/ лева, съгласно представения списък с разноски и доказателства за плащането им /л.26 и сл./. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,