Решение № 8367 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12677/2015 г.

Решение № 8367 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12677/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главен инспектор в отдел "Контрол на храните" в Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ гр. П. срещу решение № 1229/17.06.2015 г. по адм. д. № 702/2015 г. на Административен съд П., в частта в която е обявено за нищожно Предписание № 127/20.01.2015 г., издадено от главни инспектори в отдел "Контрол на храните" в Областна дирекция по безопасност на храните гр. П.. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че съдът неправилно е квалифицирал наложената мярка като такава с правно основание чл. 30, т. 8 от Закона за храните, тъй като липсват кумулативните предпоставки, предвидени за налагането й. Наложената с предписанието мярка била с правна квалификация чл. 30, т. 8 от Закона за храните, като подписалите предписанието главни инспектори имали компетентността да я налагат. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Ф. И. - Е. - И." ЕООД и в тази част. Ответникът "Ф. И. - Е. - И." ЕООД в писмен отговор обосновава неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд /ВАС/ приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не въвежда възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на правилното приложение на материалния закон: Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на "Ф. И. - Е. - И." ЕООД срещу Предписание № 127/20.01.2015 г., издадено от главни инспектори в отдел "Контрол на храните" в Областна дирекция по безопасност на храните гр. П.. Със същото, на основание чл. 30, ал. 1, т. 11 от Закона за храните е предписано да се спре реализацията и възбрани наличното в склада количество 22 кашона по 50 или 1100 броя кутии "Лаксатинил без захар", като за изясняване на активната съставка да се представи сертификат от производителя на български език. Въз основа на проведеното производство и като е установил фактите по спора, съдът е обявил за нищожно предписанието в частта, с която е разпоредено да се "спре реализацията на наличното в склада количество 22 кашона по 50 или 1100 броя кутии "Лаксатинил без захар". В останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна. Тъй като касационна жалба е подадена единствено от Главен инспектор в отдел "Контрол на храните" в Областна дирекция по безопасност на храните гр. П. срещу решението, в частта в коята предписанието е прогласено за нищожно, в останалата част, в която жалбата на дружеството е отхвърлена, решението е влязло в сила. За да прогласи нищожност на предписанието в частта, с която е разпоредено да се "спре реализацията на наличното в склада количество 22 кашона по 50 или 1100 броя кутии "Лаксатинил без захар", съдът е приел, че главните инспектори не са компетентни да налагат принудителни административни мерки с правна квалификация чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за храните, каквато била наложена в случая в така изписаната част. Решението в тази част е постановено при неправилно приложение на материалния закон. В действителност, нормата на чл. 51, ал. 2 от Закона за храните въвежда изискване за компетентност на органите за налагане на мерките с правна квалификация чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за храните. В случая, наложената мярка не е с посочената правна квалификация по т. 8, както неправилно е приел съдът. Нормата на чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за храните изисква кумулативно следните елементи: 1. Да е наложено спиране реализацията на храни; 2. По отношение на тези храни да е установено, че пряко или косвено застрашават здравето на хората; 3. Кумулативно разпореждане тези храни да бъдат върнати, отнети, унищожени, преработени или използвани за други цели. С процесното предписание не е наложена мярка с тази правна квалификация, поради което е неправилна и преценката относно компетентността на органите съгласно нормата на чл. 51, ал. 2 от Закона за храните. Използването на израза "да се спре реализацията" само по себе си не е достатъчно за обосноваване на извода, че се касае за мярка с тази правна квалификация. Към момента на проверката, органите са констатирали като посочена на листовката на бонбони "Лаксатинил без захар" активна съставка "натриев пикосулфат /5 мг/ в бонбон". На опаковката на същите е било изписано, че това са бонбони с лаксативно действие, а на листовката че действат веднага на чревната лигавица, като създават нормална перисталтика и подобряват храносмилането. Тъй като изписаната съставка не е посочена в Приложение № 2 на Наредба 47/2004 г. на Министерство на здравеопазването, проверяващите налагат принудителна административна мярка "спиране на реализацията" на наличното в склада количество бонбони, като изискват от дружеството да представи сертификат на производителя на български език. Въпреки използването на израза "да се спре реализацията", наложената мярка не е с правна квалификация чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за храните. Със същата единствено се ограничава пускането на храните на пазара до завършване на проверката и установяване на действителната активна съставка като вид и количество. Не е направена констатация за застрашаване на здравето на хората, нито е разпоредено стоките да бъдат унищожени или отнети и пр. съгласно нормата на т. 8. Мярката е временна и е до изясняване на активната съставка в продукта и представяне на сертификат от производителя на български език. Горното обосновава извод за неправилност на съдебното решение в обжалваната част. По отношение на законосъобразността на обжалваното предписание в тази част, касационната инстанция приема жалбата на "Ф. И. - Е. - И." ЕООД за неоснователна. Констатацията, посочена като основание за налагане на мярката е фактът, че изписаната върху самата листовка на продукта съставка "натриев пикосулфат /5мг/ бонбон/ не е посочена в Приложение № 2 на Наредба 47/2004 г. на Министерство на здравеопазването. Това е дало обективно основание на проверяващите да ограничат пускането на тези бонбони на пазара за установяване на активната съставка в продукта и представяне на сертификат от производителя на български език. По делото са представени доказателства във връзка с изясняване на съставката и обсъждане на възможността процесните бонбони да се разпространяват като хранителни добавки или като лекарствен продукт. От една страна, същите доказателства са с дата след съставяне на предписанието. От друга страна, те касаят последващите действия на органите във връзка с проверката и биха имали за резултат други правни последици, неотносими към наложената мярка с оглед изясняване характера на активната съставка, която мярка се явява предхождаща и временна /л. 59-61/. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение следва да се отмени в частта, в която е обявена нищожността на оспореното предписание и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Ф. И. - Е. - И." ЕООД в тази част като неоснователна. Предвид изхода на спора, подлежи на ревизиране и решението в частта за разноските. Същото следва да се отмени в частта, в която ОДБХ П. е осъдена да заплати на "Ф. И. - Е. - И." ЕООД разноски по делото в размер на 390 лв. Дружеството следва да се осъди да заплати на ОДБХ П. допълнително 150 лв. разноски, представляващи оставащата част до пълния размер на адвокатското възнаграждение при неоценяеми искове. За касационната инстанция, на ОДБХ се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд