Решение № 829 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10921/2009 г.

Решение № 829 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10921/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс във вр. чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Ивайло Христов Родопски срещу решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 32 от 29.07.2009 г., с което в качеството му на административен ръководител - председател на Районен съд гр. Костинброд му е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг от "съдия в Апелативен съд" в ранг "съдия в Окръжен съд" в същия орган на съдебната власт за срок от три години". В нея са развити съображения за незаконосъобразност на оспореното решение поради приемането му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и се иска отмяната му. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, не са налице сочените в нея основания за отмяна на обжалвания акт и следва да се остави без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: В изпълнение на заповед № 150/30.09.2008 г. на главния инспектор при Инспектората на ВСС е извършена проверка в РС гр. Костинброд по образуването и движението на висящите и свършените частни граждански дела с правно основание чл. 309 от ГПК (отм.) и на висящите и свършените граждански дела с правно основание чл. 242, ал. 1 във вр. чл. 237, б. "е" и б. "з" от ГПК (отм.) за периода от 1.11.2006 г. до 1.03.2008 г., както и делата с правно основание чл. 410 и чл. 417, т. 3 и т. 9 и сл. от ГПК, образувани в периода 1.03.2008 г. до 1.10.2008 година. Проверката е приключила с акт изх. № 2688/13.11.2008 г., в който са отразени резултатите от същата. Дисциплинарното производство е образувано с решение на ВСС по протокол № 48/19.11.2008 г. по предложение на Инспектората към ВСС, на основание чл. 312, ал. 1, т. 3 от ЗСВ за констатирани нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 5 от ЗСВ от съдия Ивайло Родопски и в качеството му на председател на Районен съд гр. Костинброд. Вносителят на предложението и дисциплинарно привлеченото лице са били надлежно уведомени за образуваното производство. С решение по протокол № 51 от заседание на ВСС, проведено на 10.12.2008 г. към дисциплинарно дело № 29/2008 г. на ВСС е присъединено предложението на председателя на Окръжен съд гр. София за налагане на дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност като административен ръководител" на съдия Ивайло Христов Родопски. Дисциплинарният състав е провел открито заседание на 11.12.2008 г., по време на което жалбоподателят е бил уведомен за постъпилото предложение от председателя на ОС гр. София за налагане на дисциплинарно наказание и му е дадена възможност да представи възражение по същото. Жалбоподателят е представил писмени възражения по предложенията на вносителите за налагане на дисциплинарно наказание. При провеждане на откритите заседания дисциплинарният състав е изслушал становищата на страните и е приел представените от тях писмени и гласни доказателства. С решение № 10-00-058/28.07.2009 г., след като е обсъдил доводите и възраженията на страните и данните по дисциплинарната преписка, дисциплинарният състав е приел следното: Дисциплинарният състав е приел, че внасянето на предложения от Инспектората на ВСС и от председателя на ОС гр. София, който е висшестоящ административен ръководител на жалбоподателя, не нарушава принципа "non bis in idem", тъй като по повод констатираните нарушения в предложенията им е образувано общо дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на магистрата. В тази връзка е изтъкнал, че няма законова забрана всеки от субектите по чл. 316 от ЗСВ да внесе предложение за налагане на дисциплинарно наказание едновременно и/или независимо един от друг. Счел е за неоснователни възраженията на дисциплинарно привлеченото лице за липса на правомощия на председателя на ОС гр. София да издава актове, касаещи организацията на работа на първоинстанционните съдилища в рамките на съдебния район и съответно да ревизира дейността на ръководителите им по тяхното изпълнение. По отношение на нарушенията, описани в предложенията на вносителите, е приел за установени следните обстоятелства: Съдия Родопски в качеството му съдия-докладчик при разглеждане и решаване на проверените дела е допуснал нееднакво приложение на разпоредбите на чл. 243 и чл. 242 от ГПК при сходни случаи, както и в качеството си на административен ръководител не е създал организация между съдиите за спазването на постоянната практика на Върховния касационен съд по ТР № 1 от 28.05.2005 г. в нарушение на правилото по чл. 86, ал. 2 от ЗСВ (отм.), респ. по чл. 130, ал. 2 от действащия ЗСВ. Като председател на РС гр. Костинброд е допуснал нарушение по чл. 56, ал. 1, т. 1 от ЗСВ (отм.) и чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, като не е осъществил общо организационно и административно ръководство на съда и допуснал служителите от служба "Деловодство" да извършват в продължителен период от време редица нарушения, описани в акта. Допуснал е нарушаване на принципа, заложен в чл. 12а от ЗСВ (отм.), съответно чл. 9 от ЗСВ за електронно разпределение на делата и избиране на докладчика по делото на принципа на случаен подбор; не е въвел случайният избор на съдия-докладчик и по делата по чл. 237 ГПК (отм.) и чл. 309 ГПК (отм.). По отношение на възраженията на жалбоподателя, че нарушенията и несъответствията при разпределението на делата на случаен принцип не се дължат на човешка манипулация или грешка, а на явни софтуерни дефекти и компютърни грешки, дисциплинарният състав на базата на анализ на принципите на действие на софтуерния продукт и начина му на използване е достигнал до извод, че са неоснователни. Дисциплинарният състав е приел, че жалбоподателят не е контролирал дейността на администрацията на съда относно своевременното връчване на книжата и молбите, които са оставени без движение, допуснал е описните книги да се водят нередовно, с грешки и поправки, не е създал организация по изискване на оригинала на документа, въз основа на който се издава изпълнителен лист, както и за отбелязване по делата на качеството и името на лицето, получило оригинала на акта, въз основа на който е издаден изпълнителен лист, както и самият изпълнителен лист. При тези съображения, дисциплинарният състав е приел, че допуснатите нарушения от жалбоподателя в качеството му на административен ръководител на РС гр. Костинброд съставляват основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. При определяне на наказанието, което е предложил на ВСС да наложи на магистрата, дисциплинарният състав е съобразил натовареността на съдия Родопски - еднаква с останалите съдии в районния съд, като разгледаните дела е приключвал в законоустановените срокове при добро качество, липсата на предишни дисциплинарни наказания, както и определената му от ВСС атестационна оценка "много добра". Съобразил е също обстоятелството, че след проверката жалбоподателят е предприел своевременно мерки за привеждане работата на съда съобразно нормативните изисквания. С оглед изложеното, с решение № 10-00-058/28.07.2009 г. дисциплинарният състав, на основание чл. 316 във вр. чл. 319, ал. 1 и чл. 307, ал. 3, т. 5 във вр. чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, е предложил на ВСС да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание "понижаване в ранг от "съдия в Апелативен съд" в ранг "съдия в Окръжен съд" в същия орган на съдебната власт за срок от три години". На заседанието, проведено на 29.07.2009 г. Висшият съдебен съвет е обсъдил предложението на дисциплинарния състав и с решение по т. 25 от протокол № 32/29.07.2009 г. за нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 5 от ЗСВ е наложил на Ивайло Христов Родопски, административен ръководител на РС гр. Костинброд, дисциплинарно наказание "понижаване в ранг от "съдия в Апелативен съд" в ранг "съдия в Окръжен съд" в същия орган на съдебната власт за срок от три години". Като мотиви за налагане на дисциплинарното наказание ВСС е възприел изцяло обстоятелствата, изложени в решението на дисциплинарния състав. Недоволен от решението, жалбоподателят поддържа, че е прието при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка сочи, че дисциплинарното производство е образувано по предложение на висшестоящия административен ръководител, което е направено след изтичане на срока по чл. 175, ал. 3, т. 2 от ЗСВ, в нарушение на изискванията за форма и на негодни правни основания, както и по предложение на Инспектората към ВСС, което също е порочно - не е основано на чл. 129, ал. 1 от Конституцията на РБ във вр. чл. 160 от ЗСВ, което е довело до опорочаване на дисциплинарното производство, нарушаване правото му на защита и недопустимо произнасяне на ВСС по невъведено и погрешно предявено от вносителите основание. Жалбоподателят релевира доводи за приемане на оспореното решение при липса на мотиви за кои точно дисциплинарни нарушения е санкциониран и без да са обсъдени възраженията му, направени в хода на дисциплинарното производство. Твърди, че не е извършил описаните в решението на дисциплинарния състав нарушения по подробно изложени в жалбата фактически и правни аргументи. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и доказателствата по делото, намери, че жалбата е неоснователна, по следните съображения: Оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на процесуалните правила. Дисциплинарното производство е образувано съобразно разписаната в чл. 310 и сл. от ЗСВ процедура, по предложения на органи от кръга на изброените в чл. 312, ал. 1 от ЗСВ. При провеждане на производството правата на страната са били гарантирани, като на жалбоподателя е дадена възможност да изрази позицията си и представи доказателства във връзка с предложенията за налагане на дисциплинарно наказание. След приключване на производството, дисциплинарният състав е обсъдил фактическите обстоятелства по преписката, както и становищата на страните и в резултат на направения анализ е приел решение да предложи на кадровия орган да наложи дисциплинарно наказание на магистрата. Поради това съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за нарушаване на правото му на защита в хода на дисциплинарното производство. Обстоятелството, че дисциплинарното производство е образувано по предложение на Инспектората към ВСС и в хода на същото е присъединено и предложението на висшестоящия административен ръководител също не сочи на нарушение на административнопроцесуалните правила. Съгласно чл. 86 от ЗСВ, председателят на ОС гр. София разполага с правомощието да разпореди проверка на организацията на дейността на районния съд и при установени нарушения да сезира ВСС с предложение по чл. 312 от ЗСВ. В закона не е предвидено ограничение внасянето на предложение от един от правоимащите субекти по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ да препятства правата на останалите да сезират кадровия орган. В случая двете предложения са разгледани в едно общо дисциплинарно производство, дисциплинарният състав е преценил действията на магистрата и за установените нарушения е предложил и ВСС е наложил едно дисциплинарно наказание, следователно с оспореното решение на ВСС е спазен общият принцип да не се налагат два пъти санкции за едно и също нарушение. Решението на ВСС е прието при спазване на изискванията по чл. 320 от ЗСВ. Съгласно правилото на чл. 320, ал. 4 ЗСВ за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на ВСС. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта поради произнасяне по просрочено предложение на председателя на ОС гр. София, базирано на негодно правно основание. Дисциплинарната процедура по разследване на действията (бездействията на магистратите по повод изпълнение на служебните им функции и ангажиране на дисциплинарната им отговорност е самостоятелно производство, което се развива по правилата на чл. 307 - чл. 328 от ЗСВ. Ето защо разпоредбата на чл. 175 от ЗСВ, в която са уредени редът и основанията за предсрочно освобождаване от длъжност на административните ръководители не намира приложение при провеждане на дисциплинарното производство по Глава шестнадесета от ЗСВ. В този контекст не намират опора в закона твърденията на жалбоподателя, че вносителят на предложението не е спазил срока по чл. 175, ал. 3, т. 2 от ЗСВ и е основал същото на неприложими правни норми. Поради изложеното, доводите на жалбоподателя за наличие на основанията по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК - липса на форма и нарушения на административнопроизводствените правила, за отмяна на процесното решение на ВСС са неоснователни. Обжалваното решение е прието при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Съдът намира, че по отношение на организацията по разпределение на делата на случаен принцип не се установява допуснатите различия в датите, въведени в програмата за случаен избор при разпределение на постъпилите дела и тези, отразени във входящия дневник за периода от 15.07.2007 г. до 31.07.2007 г. да са опорочили избора на съдия-докладчик. Действително през това време е налице несъответствие в датите на завеждане на преписките и датата на разпределението им с компютърната програма, но това обстоятелство не е достатъчно за да обоснове извод за манипулиране на компютърната система при избора на съдия-докладчик. Същевременно обаче, дисциплинарният състав законосъобразно е приел, че създадената организация, според която тези дела са били разглеждани от дежурен съдия и не се разпределяни на принципа на случайния подбор, а впоследствие разпределението им е в обща група частни граждански дела в нарушение на заповед № 157/25.06.2007 г. на председателя на ОС гр. София, разпределянето на преписки на съдия, който отсъства поради отпуск или друга причина по метод "случаен" и отказ при избор на отсъстващ докладчик, е довело до разпределение на делата по чл. 242 във вр. чл. 237 от ГПК (отм.) по съдии в процентно отношение 40 : 16 : 5 : 4, които обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност сочат на нарушение на принципа по чл. 12а от ЗСВ (отм.), съответно чл. 9 от ЗСВ. Неоснователни са оплакванията за приемане на оспореното решение на ВСС при неправилно приложение на материалния закон. Правомощията на председателя на районния съд са регламентирани в чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ, респ. чл. 56, ал. 1, т. 1 от отменения ЗСВ. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗСВ, председателят осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда и го представлява. С решението на дисциплинарния състав, чиито мотиви се считат инкорпорирани в решението на кадровия орган, правилно и в съответствие с данните по преписката е прието, че жалбоподателят в качеството си на административен ръководител на РС гр. Костинброд не е упражнил контрол върху работата на служба "Деловодство" и по този начин е създал условия да се допускат нарушения на правилата за работа в службата, разписани в действащите в проверявания период Правилник за съдебната администрация в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (отм.), респ. Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (отм.). Този извод е съобразно установеното при проверките, че по делата, водени по чл. 242 и сл. от ГПК (отм.) са връщани оригинални документи без разпореждане на съдия-докладчика, без отбелязване, съдържащо опис на върнатите документи, връщане на документи на лица, които не са страна или пълномощник по делото, липса на отбелязване по делата на качеството и името на лицето, получило оригинала на акта, въз основа на който е издаден изпълнителен лист, както и самия изпълнителен лист. Констатираните от проверяващите органи нарушения във връзка с приемането и прилагането на документи по делата, воденето на описните книги нередовно, с грешки и поправки в тях, също правилно е прието, че обективира недостатъчен контрол от страна на административния ръководител. Предвид изложеното, ВСС правилно е приел, че нарушенията, описани в решението на дисциплинарния състав, съставляват дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 5 от ЗСВ - "неизпълнение на други служебни задължения", за които на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ е наложил на жалбоподателя оспореното дисциплинарно наказание "понижаване в ранг от "съдия в Апелативен съд" в ранг "съдия в Окръжен съд" в същия орган на съдебната власт за срок от три години". Поради това жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,