Решение № 9483 от 26.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив при Агенция Митници /АМ/, подадена чрез процесуален представител юрск. П. Георгиев, срещу Решение 1676/12.08.2021 г. на Административен съд /АС/- Пловдив, постановено по адм. д. 95/2021г., с което е отменено негово Решение с рег. РТД-3000-2572 от 23.12.2020/32-380548. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че законосъобразно е определена нова митническа стойност на внесените стоки съгласно правилата на чл. 74, пар. 2, б. б от Регламент /ЕС/ 952/2013 г на Европейския парламент /МКС/. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което оспорването да се отхвърли, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Бултекс 99 ЕООД гр. Пловдив, в писмен отговор и писмено становище, подадени от процесуалния представител адв. Е. Танева, поддържа неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Пловдив е законосъобразността на Решение с рег. РТД-3000-2572 от 23.12.2020/32-380548 на Директора на ТД Митница Пловдив /с предходно наименование Митница Тракийска/ при Агенция Митници, с което на основание чл. 74, § 2, б. "б" от МКС във вр. с чл. 77, § 1, б. а, пар. 1 вр. с чл. 85, § 1, чл. 101, §. 1 вр. с чл. 102 от МКС и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС е определена нова митническа стойност на внесените от Бултекс 99 ЕООД стоки под номер1 от митническата декларация с МРН 18BG003000Н0023385/26.01.2018г. В резултат на извършената корекция са начислени допълнително мито в размер на 115,78лв. и ДДС в размер на 216,11лв., ведно с дължимите лихви За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 26.01.2018г. в Митница Пловдив е представена МРН 18BG003000Н0023385за поставяне под режим "допускане за свободно обращение на стоки с цел крайно потребление" на стоки 1, с произход от Китай мъжки работни якета, с код по КН 6201930000, с декларирана митническа стойност в размер на 19 401,03, съответстваща на 17,77лв/кг. При регистриране на декларацията е активиран рисков профил, който индикирал, че декларираната на основание чл. 70, пар. 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. МС на посочените стоки е значително по ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки, със същата държава на произход. За сравнение са използвани определените в пар. 1, т. 40 от ДР на Закон за митниците справедливи цени оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. Същите са предоставени на държавите членки на ЕС, чрез системата ТЕЗЕЙ на Съвместния изследователски центърп на Европейската комисия. Съгласно данните публикувани в посочената система, справедливата цена при внос в ЕС за стоки със същия код по ТАРИК и от същата държава на произход, възлиза на 37,18 лв/кг. В тази връзка с допълнителна проверка на данните в митническата декларация и на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/24447 на Комисията от вносителя е поискано да представи допълнително документи и обяснения. Такива са представени с писмо от 0104.2020г. и са подробно описани в административния акт. Към писмото са приложени фактура, договор, документи за извършено плащане по банков път, фактури за последващи продажби на процесните стоки и др. Независимо от представените документи и обяснения съмненията на митническия орган относно декларираната митническа стойност не са отпаднали, като с издаденото Решение с рег. РТД-3000-819/190320/32-87721 от 19.03.2020 г. на Директора на ТД Тракийска при Агенция Митници е определена нова митническа стойност по реда на чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013. По делото е проведена СчСЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според експерта внесените стоки напълно съответстват на декларираните стоки по МД, осчетоводени са и плащането е извършено по банков път. Предвид събраните по делото доказателства съдът не е възприел извода на административния орган, че митническата стойност на процесните стоки не може да бъде определена по реда на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Поради това е достигнал до заключението, че не са били налице материалноправните предпоставки за определяне на различна митническа стойност, с оглед на което административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт. Настоящият касационен състав намира,че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за прилагане предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. Издателят на акта, върху когото е доказателствената тежест в процеса, не е доказал наличието на основателни съмнения да ли декларираната от вносителя договорна стойност на стоката представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл.70, апр.1 МКС. Не са били налице предпоставките, установени в чл.140,пар.1 от Регламент /ЕС/ 2015/2447 за определяне на митническата стойност по вторичния метод на чл.74,пар.2, б. б и чл.74, пар.3 МКС. Липсват мотиви, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. В случая от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че е налице пълно съответствие между платената цена на стоките и декларираната стойност по МД, а това опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 МКС. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение ( ЕС ) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б ." б " от Регламент ( ЕС ) 952/2013 г. Не са установени и предпоставките за приложението на чл. 74, § 2, б. "б." от Кодекса. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различни изпращачи в приблизително същия период, не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. "б." от Кодекса. В оспореното решение са посочени единствено номерата на митническите декларации, които са послужили за определяне на по-високата митническа стойност на декларираните стоки. Липсват данни защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки по посочените в решението митнически декларации. Не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество. Не е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа стойност. От Бултекс 99 ЕООД са представени проформа фактура и фактура, които са напълно идентични по отношение на наименованието на стоките и техните единични цени, както и документи за извършени плащания. Внесените стоки напълно съответстват на декларираните от дружеството по процесната МД, осчетоводени са надлежно и са извършени съответните плащания по банков път. Митническият орган не е посочил защо приема като сходни стоки единствено тези, които имат еднакво тарифно класиране с процесните, както и защо възприема вписаните в тези декларациите стойности за такива по чл. 70 от Кодекса, без да изследва и анализира доказателства за действителната подлежаща на плащане или платена стойност. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, включено в списък на разноски, в полза на Бултекс 99 ЕООД следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 450 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение