Решение № 2944 от 21.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел "Оперативни дейности" Бургас, Дирекция Оперативни Дейности, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, приподписана от процесуалния му представител юрк. Колева, против Решение 1833/19.11.2021 г., постановено по адм.дело 1306/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-130-0009217 от 07.05.2021 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас, Дирекция Оперативни Дейности, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС във вр. с чл 186 ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект магазин за домашни потреби, находящ се в гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 170, стопанисван от Мега Корект ЕООД, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118 ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25 ал.1 т. 1 вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закона касационно основание по чл.209 т.3 от АПК. Конкретно се твърди за безспорно доказан факт на извършване на нарушението, в която хипотеза административния орган действа в условията на обвързана компетентност, както и спазване на принципа на съразмерност при определяне срока на ПАМ вкл. при излагане на конкретни факти, които обуславят прилагането й за 14-дневен срок, в която връзка административния съд е сторил неправилна преценка за обратното и за нарушаване на целите за налагане на принудителната административна мярка по чл.22 ЗАНН. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на процесната ЗНПАМ. Претендира присъждането на сторените разноски заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът - Мега Корект ЕООД, оспорва касационната жалба в депозирания по делото писмен отговор. Счита решението на първата инстанция за правилно постановено обосновано спрямо фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон, поради което настоява и за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ ФК-130-0009217 от 07.05.2021 г., издадена от Началник Сектор ГКПП Бургас, Дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, в хипотезата на заместване на титуляра на длъжността Началник Отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас, Дирекция Оперативни Дейности, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, съгласно Заповед ЗЦУ-ОПР-18 от 20.03.2020 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС във вр. с чл 186 ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект магазин за домашни потреби, находящ се в гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 170, стопанисван от Мега Корект ЕООД, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118 ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25 ал.1 т. 1 вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 01.05.2021 г. при извършена проверка в търговски обект магазин за домашни потреби, находящ се в гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 170, стопанисван от Мега Корект ЕООД, посоченият търговец в качеството си на субект по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е извършено нарушение на чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е изпълнил задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка /ФКБ/ от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) или от ръчен кочан, при една контролна покупка орган по приходите преди легитимация на една стъклочистачка на стойност 6,90 лева, платени в брой. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА 0009217/01.05.2021 г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство е установено от събраните по делото писмени доказателства. Според съда при правилно установени от административния орган факти, административният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона - нарушен е принципите на съразмерност /чл.6 ал.2 от АПК/, с аргументи че липсват конкретни и съобразени с фактите по случая мотиви относно продължителността на срока на мяркат. Касационната инстанция преценя оспореното решение като валидно и допустимо - то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от разпоредените правни последици. Решението е и правилно постановено. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба." В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него Както нееднократно се посочва в съдебната практика обаче при упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. В рамките на така осъществения съдебен контрол и при преценка на съда, че продължителността на срока, за който е приложена ПАМ, вкл. и през призмата на принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК и на предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели, е незаконосъобразно определен, спрямо фактите по делото, се следва цялостна отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Именно съобразно така очертаните предели на съдебния контрол е извършена и дейността на съда при преценката за правилното приложение на материалния закон от административния орган. В случая този състав на съда намира, че правилно е приел първоинстанционният съд, че заповедта не съдържа конкретни, съобразени с конкретиката на казуса, мотиви за определянето на срока като 14-дневен. Действително органът е изложил съображения досежно срока на предприетата ПАМ, като е описал фактите по извършване на нарушението; посочил е че лицето е регистрирано по ЗДДС, разчетения средно-дневен оборот и декларираните финансови резултати от дейността за 2018 г., 2019г. и 2020 г. Изложени са и общоприети постановки, които не касаят конкретния случай. Така изложеното, противно на доводите в касационната жалба, не може да се приеме, че съставлява надлежно мотивиране на срока на ПАМ, което да обоснове предприемането й за 14 дни. Всъщност въобще не става ясно, как точно е формирана волята на административния орган за налагането на ПАМ около неговия среден размер (разликата с 1 ден не може да обоснове извод, че срокът е около минимума), съответно каква е корелацията между просто изброените факти и този срок, т.е. каква е тяхната тежест. Няма конкретизация като точно установеният среднодневен оборот на обекта (който не се различава междувпрочем за визирания почти четиригодишен период), обосновава срока от 14 дни, респ. как декларираните резултати от дейността (2020 г. е в условията на пандемия) се съотнасят към тази преценка. В тази връзка и останалите общоприети постановки не могат да обосноват в своята съвкупност определянето на срок в размер от 14 дни. Или правилно първоинстанционният съд е приел и неоснователни са оплакванията в касационната жалба за противното, че при липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в случая е надлежно мотивиран. Наред с това обстоятелството, че нарушението е доказано, не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. Или като е приел е, че срокът от 14 дни е необосновано дълъг, на практика засяга правата на субекта в по-голяма степен от необходимото в нарушение на принципа на съразмерност и не може да се обоснове и с конкретните цели по чл. 22 от ЗАНН, поради което е отменил ЗНПАМ първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който не страда от релевираните в касационната жалба пороци. Както нееднократно сочи съдебната практика по този род дела ЗНПАМ следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите на формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността й. Доказателствената тежест е изцяло за административния орган, а с нея в случая касаторът не се е справил. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение намира, че решението е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. От ответника по касация не е заявена претенция за разноски, поради което и такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение