Решение № 67 от 25.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 374/2018 г.

Решение № 67 от 25.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 374/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на Образувано е по молба вх. № 51/04.01.2018 г. на М. Н. С. чрез адв. К. Т. от В., за отмяна на решение № 71 от 18.10.2017 г. по гр. д № 228/2017 г. на Районен съд [населено място], с което на основание чл. 143, ал. 2 СК молителят е осъден да заплаща издръжка . Молителят изтъква основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, предл. второ ГПК, тъй като назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК адвокат Н. Н. от В., особен представител на ответника М. Н. С. по делото, е направила изявления за признание на основанието на иска и фактическите твърдения на насрещната страна в съдебно заседание, за което не е имала изрични пълномощия и е нарушен чл. 29, ал. 5 ГПК, тъй като е действала и без одобрението на съда . Назначеният от съда адвокат не е представлявал молителя надлежно предвид тези свои действия в превишение пределите на представителната власт, също и като адв Н. е дала съгласие за оттегляне на иска в една част. Налице е ненадлежно прилагане института на представителството чрез назначен адвокат. Съображения са развити в съдебно заседание от адв. Т. . Претендират се разноски. Не е постъпил отговор. Молбата е допусната до разглеждане по същество с определение № 49 от 06.02.2018 г. от настоящия състав на ВКС, III г. о. Молбата е неоснователна. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице, тъй като назначената с определение от 23.08.2017 г. по гр. д № 228/2017 г. на районния съдия за особен представител на ответника по делото адв. Н. К. от В. е упражнила представителна власт съгласно закона и в пределите на закона . Същата е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК в която не е признавали никакви факти, нито е признавала иска за издръжка в която и да било негова част. Изявлението на особения представител е, че счита исковете за допустими и вероятно основателни. Касаело се е за искове за издръжка на малолетно дете по чл. 143 ГПК и по чл. 149 ГПК. По доказателствата становището на особения представител е, че не възразява да се допуснат. По обстоятелствата, на които се основава иска, в отговора е изтъкнато: "не отговарят на действителното положение между страните, а именно: няма информация и доказателства за такива". В проведеното на 06.10.2017 г. открито съдебно заседание по делото ищцата е заявила пред съда отказ от иска за издръжка за минал период в размер на 750 лв, по чл. 149 СК. Особеният представител адв. Н. е заявила в съдебно заседание, че не се противопоставя да се прекрати производството, тъй като ищцата е направила отказ. По иска за издръжка за бъдеще време е поддържала становището си съгласно отговора. След като по делото са събрани допуснатите доказателства и е разпитан доведения свидетел, по същество особеният представител на ответника е изразил становище, че искът за присъждане на издръжка е основателен и доказан, като за размера на издръжката следва да се съобрази нормативно определеният, доколкото няма доказателства за доходите на ответника и искът да се уважи съобразно събраните доказателства. От изложеното по- горе с оглед данните по делото е видно, че твърденията на молителя и неговата защита за упражнени извън пределите на представителната власт действия от особения представител-адвокат са несъстоятелни и не кореспондират с установените по гр. д № 228/2017 г. на РС Елена процесуални факти. Назначената адв. Н. не е заявявала признания на факти, не е признавала иска, нито е давала съгласие за оттегляне на иск. Не имало никакви явни основания същата да оспорва представените официални свидетелстващи документи и социалния доклад на АСП. В правомощията на назначения като особен представител адвокат е да изрази правното си становище по основателността на иска, след като съдебното дирене приключи. Това становище, независимо от съдържанието му е израз на надлежно представителство, а също така и преценката на особения представител с какви процесуални действия, с какви възражения, искания и обжалвания да осъществи защитата на ответника в процеса Тези преценки и действия са извън приложното поле на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. второ ГПК. Основанието за отмяна е поначало неприложимо въз основа на оплаквания и доводи, свързани с качеството на упражнената защита от особения представител. Ако представляваният по силата на закон счита, че особеният представител е нарушил служебни и етични изисквания, на които дейността му като адвокат е подчинена, редът за установяване и защита на правата на увредените лица, не е с отмяна на влезли в сила решения по чл. 303 и сл. от ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.