Решение № 11944 от 21.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Благоевград против решение 611/07.04.2022 г., постановено по адм. д. 78/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград (АС-Благоевград). Касаторът оспорва изцяло съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, според които неправилно първата инстанция е определила размера на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на основата на месечно трудово възнаграждение на длъжност главен архитект в Община Благоевград, заемана по трудово правоотношение. Съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът В. Тинчев оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение 611/07.04.2022 г., постановено по адм. д. 78/2021 г. по описа на АС-Благоевград Община Благоевград е осъдена да заплати на В. Тинчев сума в размер на 16 500 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът не е бил на служба поради незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение със Заповед 02-ЧР-Д/05.01.2021 г. на кмета на Община Благоевград за периода 06.01.2021 г. до 06.07.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 30.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 1610 лв., представляваща разноски по делото. При постановяване на съдебното решение административният съд е съобразил следните обстоятелства: прекратяване със Заповед 02-ЧР-Д/05.01.2021 г. на кмета на Община Благоевград на служебното правоотношение на В. Тинчев за изпълнение на длъжността "главен архитект" в Община Благоевград, считано от 06.01.2021 г. на основание чл. 107, ал. 2, във връзка с чл. 108, ал.1 от ЗДСл; отмяна на тази заповед с решение 1036/10.06.2021 г., постановено по адм. д. 53/2021г. по описа на АС-Благоевград, което не е обжалвано и е влязло в сила на 30.07.2021 г.; служебна бележка от Агенция по заетостта изх. 60-08-01-46218/12.10.2021 г., удостоверяваща, че Тинчев е регистриран като безработно лице за периода 04.04.2019 г. - 26.11.2019 г. и 07.01.2021 г. - 05.08.2021 г.; Заповед 473-ЧР-Д/13.08.2021 г. за възстановяване на В. Тинчев на длъжност главен архитект , считано от 16.08.2021 г. Първоинстанционният съд е приел, че искът е допустим и основателен, поради което ищецът има право да получи обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода 06.01.2021 г. до 06.07.2021 г., през който не е заемал държавна служба или получавал трудово възнаграждение на друго основание, ведно със законната лихва върху сумата. Административният съд е сезиран с искова молба, с която първоначално е предявен иск за обезщетение в размер на 13 200 лв., като на основание чл. 214 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е изменен размерът на иска на 16 500 лв. За определяне на точния размер АС-Благоевград е допуснал две съдебно-икономически експертизи (СИЕ), като по първата вещото лице е установило, че размерът на основната работна заплата към дата 05/06.01.2021 г. е 2 200 лв. и на база тази сума е изчислило обезщетение в размер на 13 200 лв. за периода от 06.01.2021 г. до 06.07.2021 г. При изготвяне на втората експертиза е взето предвид обстоятелството, че към дата 30.07.2021 г. длъжността главен архитект се заема по трудово правоотношение и размерът на основната и брутната заплата за тази длъжност е 2 750 лв. Въз основа на представените от Община Благоевград длъжностни разписания експертът е установил, че не фигурира щатна бройка за длъжността главен архитект по служебно правоотношение и съответно не може да бъде предоставена информация за месечното възнаграждение по служебно правоотношение към 30.07.2021 г. При определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл решаващият съд е основал преценката си на приетите по делото писмени доказателства и е кредитирал заключението на изготвената допълнителна СИЕ, в което са използвани данните за основната заплата на лицето, назначено на длъжността главен архитект в Община Благоевград, заемана по трудово правоотношение към дата 30.07.2021 г. Така съдът е мотивирал присъждане на обезщетение в целия претендиран от ищеца размер от 16 500 лв. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и частично неправилно. АС-Благоевград се е произнесъл по процесуално допустим осъдителен иск, предявен от лице, твърдящо, че има право да получи определена парична сума от ответната страна - юридическо лице, за което се твърди, че е задължено да заплати търсеното обезщетение. Нормативната уредба на ЗДСл създава специален ред за обезщетение за вреди, причинени на държавни служители, чието служебно правоотношение е прекратено със заповед, която е отменена по съдебен ред, като определя дължимото обезщетение по вид и размер - чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. При напълно изяснена фактическа обстановка, административният съд е обосновал законосъобразни правни изводи относно наличието на основание за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСЛ, без да бъдат допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. С отмяната на Заповед 02-ЧР-Д/05.01.2021 г. на кмета на Община Благоевград по силата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за незаконно уволнения служител възниква правото да получи обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. При правилно разпределение на доказателствената тежест в исковия процес първоинстанционният съд обосновано е приел от фактическа страна за доказано, че Тинчев е останал без работа след прекратяване на служебното му правоотношение за период от шест месеца и е извел законосъобразния извод, че му е дължимо обезщетение в шесткратен размер на основната му месечна заплата. По делото не се спори относно наличието на предпоставките за възникване на правото на държавния служител на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, а само относно размера на обезщетението. За законосъобразното определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид размерът на основното месечно възнаграждение към момента на признаването на уволнението за незаконно, в случая влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за уволнение - 30.07.2021 г. След влизане в сила на съдебното решение В. Тинчев е възстановен на заеманата преди незаконосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение длъжност главен архитект. Със заповедта за възстановяване 473-ЧР-Д/13.08.2021 г. на кмета на Община Благоевград е определена и основна месечна заплата в размер на 2200 лв. т.е. същия размер на получаваното възнаграждение от В. Тончев и преди незаконосъобразното му уволнение. При тези факти изводите на АС-Благоевград, че за определяне на размера на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДЛ следва да бъдат използвани данните от СИЕ за получаваното трудово възнаграждение на друго лице, което е изпълнявало длъжността главен архитект на Община Благоевград по трудово правоотношение към 30.07.2021 г. са необосновани. Основното и брутно месечно възнаграждение на Л. Огорелков по сключения от него трудов договор с Община Благоевград не са относими към определяне на обезщетението, дължимо по специалния ЗДСл на държавния служител В. Тинчев за неговото незаконно уволнение. В този смисъл настоящият състав намира за основателно основното оплакване в касационната жалба. Размерът на обезщетението, дължимо на В. Тинчев следва да бъде определен на база основната месечна заплата за длъжността "главен архитект" по служебно правоотношение. Тази основната заплата е в един и същ размер към момента на прекратяване на служебното му правоотношение 05.01.2021 г. и към момента на възстановяване в длъжност 13.08.2021 г., поради което не е налице логично обяснение да се приеме, че този размер би бил различен към 30.07.2021 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за признаване на уволнението за незаконосъобразно), към която дата тази длъжност не е съществувала като отделна позиция за заемана по служебно правоотношение в длъжностното разписание. Следва изрично да бъде посочено, че целта на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е да се обезщетят вредите, които се търпят от конкретен служител от лишаването му от получаването преди незаконното уволнение трудово възнаграждение и техният размер се свързва именно с размера на тези пропуснати от него доходи, които би получил при изпълнение на длъжността. Логиката на законодателят в ЗДСл да се отклони от правилата на Кодекса на труда и да посочи като правнозначим момента на уволнението за незаконно или неявяване на служба, не означава, че при възстановяване на заеманата длъжност със същата основна заплата като тази преди уволнението, е необходимо да се съобразява възнаграждението на други лица, изпълняващи сходни функции в този период от време, но по друг вид правоотношение и на друго основание. Релевантното обстоятелство е какъв е размерът на основната месечна заплата за конкретната длъжност, за която уволнението е признато за незаконно. Правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е специален вид обезщетение, определено по вид (парично) и размер (до 6 месечни основни заплати) за вредите, които конкретно лице (държавен служител) търпи от незаконосъобразното му уволнение. По този начин законодателят е създал облекчен режим за обезщетяване, при който се презумира настъпването на вреди от незаконосъобразното лишаване от трудов доход, но и ограничаването му за до шест месеца и при съобразяване евентуално получено на друго възнаграждение от друга трудова дейност. Следователно от правно значение е получаваното възнаграждение (до размера на основната заплата) от обезщетяваното лице, а не от други служители, заемащи същата или сходна длъжност. Диапазонът, в който се определят възнагражденията за различните длъжности, респективно възнагражденията на други служители, биха имали правно значение само в случай на липса на информация за основната заплата на конкретния служител, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. В конкретния случай са налице доказателства, от които да се установи точният размер на основната месечна заплата, от която е лишен В. Тинчев поради незаконното му уволнение, а именно 2200 лв. следователно дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за шестте месеца, в който той е останал без работа е в размер на 13 200 лв. (това е и първоначално претендираната от него сума). Следователно АС-Благоевград правилно е приел, че са налице предпоставките за получаване на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, но неправилно е определено като дължимо над 13 200 лв., поради което в тази част съдебното решение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, трябва да бъде отменено като незаконосъобразно. В останалата част съдебното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Делото е изяснено от фактическа страна и след частичната отмяна на съдебния акт трябва да бъде постановено решение по същество на спора, с която искът на В. Тинчев за сумата над 13200 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен. Касационната жалба е против цялото съдебно решение, поради което с оглед промяна на крайния изход на спора, се налага промяна и на присъдените от първата инстанция разноски, които са дължими само съобразно уважената част от иска. По водене на делото пред първата инстанция В. Тинчев е направил разноски в общ размер на 1610 лв., които са му присъдени в цялост, поради което съдебното решение трябва да бъде отменено за сумата над 1288 лв. По водене на делото пред първата инстанция Община Благоевград не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, който е претендирал разноски, каквито не са определени поради частичната неправилност, поради което следва за отхвърлената част от иска да му бъдат определени разноски за пред първата инстанция в размер на 20 лв. По водене на делото пред настоящата инстанция касационният жалбоподател е направил разноски в размер на 12.50 лв. за държавна такса и е представляван от юрисконсулт, поради което с окончателния изход има право на разноски за тази инстанция в размер на 32,50 лв. Пред настоящата инстанция В. Тончев е направил разноски в размер на 1700 лв. (от които 500 лв. по договор 0000197521 от 18.05.2021 г. за изготвяне, подписване и депозиране на отговор по касационна жалба и 1200 лв. за правна защита и процесуално представителство по договор от 28.10.2022 г.). Неоснователно е своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на делото, процесуалната активност на адвоката на ответната страна в касационното производство и определеното в Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимално възнаграждение за един адвокат по административни дела с материален интерес, не се явява прекомерно. Следователно с оглед крайния изход на спора ответникът в настоящото производство има право на разноски за тази инстанция в размер на 1360 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд