Решение № 5366 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 598/2017 г.

Решение № 5366 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 598/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "МС-К-2007" ЕООД срещу решение № 2319 от 17.11.2016 г. по адм. д. № 1615/2016 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу отказ /писмо № 365000-33858 от 12.10.2015 г./ на Директора на ОД на МВР-В. за възстановяване на идентификационен номер на л. а. м. Сеат, модел Ибиза по реда на Инструкция № I-185/2002 г. по подадената от него молба вх. № 819000-21639 от 17.07.15 г. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно решението е обосновано на приетите доказателства експертна справка № 289/18.08.15 г., експертна справка № 379/15.09.15 г., констатациите по които се основават на предположения, а не на категорични доказателства. Счита, че отказът е незаконосъобразен, тъй като не е вярно, че номерът не може да бъде установен. Съдът не приел като доказателство допуснатата по адм. д. № 4357/13 г. на Административен съд В. втора съдебно техническа експертиза в която са посочени още три места с положен идентификационен номер /ИН/ включително и други данни на автомобила, които са доказано автентични и съответстват на данните предоставени от завода производител. Съдът не приел протокола от съдебно заседание по адм. д. № 4357/13 г. на Административен съд В., в който е записан отговора на вещото лице, че автентичния номер се забелязва частично под този който е поставен допълнително. Неправилно съдът приел, че съгласно постановлението за прекратяване на наказателното производство от 21.08.2013 г. изготвената експертиза установила, че са нанесени допълнително символи които не съответстват на първично набитите /оригиналните такива/. В постановлението за прекратяване на наказателното производство от 21.08.2013 г. е посочено, че са нанесени допълнително символи, но че те съответстват на първично набитите символи /оригиналните такива. Проявените позиции съответстват като съдържание на видимите позиции. Експертната справка № 289/18.08.15 г. сочи, че не е възможно да се отговори дали проявената рама е автентична. Eкспертна справка № 379/15.09.15 г. сочи, че проявените позиции от номер установен под установения неавтентичен не притежават достатъчно признаци за да бъде установено дали същите са идентични с оригиналните и че не може да се отговори дали слабо проявените позиции отговарящи по съдържание на номер на рама са поставени от завода производител. Според жалбоподателя след като в протокол № 12 от 22.04.2013 г. и в експертните справки не пише, че проявеният номер е неавтентичен, няма основание същите експерти да заключат в протокол № 7 от 19.01.2016 г., че проявеният и четящият се набит номер на рамата са идентични помежду си, но не са автентични. Заключението в експертните справки е, че не може да се отговори на въпроса дали проявената рама е автентична, което не е доказателство, че не е автентична, следователно експертите имат съмнение, че номерът не е автентичен, но не го доказват. Жалбоподателят излага доводи, че е логично да се приеме и обратното, че не е възможно да се докаже, че рамата не е неавтентична. Сочи, че в протокол № 12 от 22.04.2013 г. на БНТЛ е записано, че за да се установи автентичния номер на рамата, носещата метална повърхност е подложена на химичен метод за проявяване на заличените знаци. Заявява, че след тази експертиза металната повърхност не е обработена с препарат който да спре корозията от използвания химикал и до октомври 2013 г., след шест месеца когато автомобилът му е върнат, мястото върху което е работила експертизата вече е било силно корозирало и експертите са констатирали през м. 8.2015 г., че вече не притежава достатъчно частни признаци за да бъде установено дали номерът е идентичен. Ответната страна не е взела становище. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок на 01.12.2016 г., при връчено съобщение за решението на 22.11.2017 г. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че в случая безспорно е установено, че върху идентификационният номер на автомобила е била извършена интервенция, което е било и основание за постановяване на отказ за регистрация на ППС на основание чл. 143, ал. 3 ЗДП, с влязъл в сила административен акт, обжалван по съдебен ред, като жалбоподателят е насочен за възстановяването на идентификационен номер по реда на Инструкция № I-185 от 6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство. От събраните по делото доказателства е установено, че върху поставения от производителя ИН е извършена механична интервенция, т. е. ИН е подменен, заличен или повреден по смисъла на чл. 143, ал. 3 ЗДП. При извършената идентификация на ИН назначената за това комисия е дала заключение, че номера на рамата на автомобила не е автентичен и не може да бъде установен. Съгласно заключението на вещото лице проявеният номер е идентичен на автентичния, а не автентичен на оригиналния/заводски/, като разликата е в шрифта и ориентацията на символите, целият е изместен от ляво на разстояние два символа, като преди това зоната е била зачистена с абразив и е бил нанесен номера, т. е. не е установен автентичния/оригинален/ номер. Автентичният номер не е установен и от комисията, назначена по чл. 5 от инструкцията, при извършените от нея действия, съобразно изискванията на инструкцията. Съдът изложил мотиви, че поставените заводски стикери и пластмасови табели, съдържащи ИН, както и номера двигателя не установяват по безспорен начин, че ИН на рамата е автентичен, тъй като те не са неподвижни части и могат да бъдат заменени с такива от друг автомобил. Производственият номер, поставен от производителя е един-автентичен, който се поставя на неподвижна част, метал от конструкцията. Обстоятелството, че се възпроизвежда и съдържа в посочените стикери и табели не променя извода, тъй като в случая не е установен автентичния номер на рамата, който се нанася от производителя на посочената неподвижна част от метал от автомобила. Тези вторични знаци не съставляват идентификационен номер по § 6, т. 61 от ДР на ЗДП като уникална комбинация от 17 знака, поставена върху самото превозно средство от производителя с цел неговото идентифициране. Наличието на вторични идентификационни белези- възпроизведен ИН върху заводски табели и стикери не означава, че чрез тях ИН е установен по предвидения от закона ред. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че автомобилът не е обявен за издирване. Съдът е направил извод, че в случая не са налице предпоставките за възстановяване на ИН. Хипотезите, при които се възстановява ИН са изчерпателно посочени в чл. 4 от Инструкцията. Не се установи автомобилът да е бил предмет на престъпно посегателство, при което да е заличен ИН, а и не се твърди наличие на хипотезата по т. 1 на чл. 4. Не са налице и хипотезите на чл. 4, т. 2, 4 и 5 от Инструкцията, тъй като не се и твърди наличие на корозия или друг дефект в областта на ИН; че ИН е бил нарушен вследствие на механично или химично третиране за установяване на идентификацията му-т. 4, нито, че е извършвана смяна с ново шаси-т. 5, и не се установява от доказателствата по делото. Комисията на чл. 4 от инструкцията не е установила и да са извършвани ремонтни дейности на ППС, при които да е заличен ИН. Вещото лице въз основа на констатациите си от огледа на МПС и анализ на установеното от него е дало заключение, че най-вероятно е извършван ремонт на МПС в Италия в областта, където е поставен ИН. Същите констатации се съдържат и в постановление на РП - В., с което е прекратено наказателното производство. Съгласно т. 3 на чл. 4 от Инструкцията се възстановява ИН, който е бил заличен при ремонтни дейности, ако преди извършването им ППС е било предоставено за установяване на автентичния, каквото в случая представяне на ППС не е налице, нито се твърди. Съдът изложил мотиви, че съгласно чл. 3 от инструкцията не подлежи на възстановяване ИН на ППС, чийто оригинален /автентичен/ номер не е установен, какъвто е настоящия случай. Видно и от заключението на вещото лице номерът на рамата е идентичен на оригиналния, но не е автентичен. Налице е разлика в шрифта и ориентацията на символите, като е изместен с два символа и преди нанасянето му зоната е била зачистена с абразив, т. е. това не е оригиналният, поставен от производителя ИН. Решението е неправилно. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Съгласно чл. 143, ал. 2 ЗДП забранява се заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство, а съгласно ал. 3 на чл. 143 ЗДП ППС с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Съгласно чл. 143, ал. 4 от ЗДвП възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи, който е определен в Инструкция № I-185 от 6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство. Съгласно чл. 4 от инструкцията на възстановяване подлежи ИН на ППС: предмет на престъпно посегателство, за което е установено подправяне, заличаване или повреда на ИН и впоследствие е върнато на собственика по законовия ред; 2. с наличие на корозия или друг дефект в областта на идентификационния номер; 3. на което ИН при ремонтни дейности е бил заличен частично или напълно, ако преди извършването им ППС е било предоставено за установяване на автентичния идентификационен номер; 4. чийто идентификационен номер е бил нарушен вследствие механично или химично третиране при извършено изследване с цел идентификацията му; 5. на което е извършена смяна на ново шаси /купе/, произведено от завода-производител на ППС. Не се налице твърдяните от жалбоподателя съществени нарушения съдопроизводствените правила. Правилно съдът не е допуснал като доказателство експертиза изготвена по друго дело, независимо, че е във връзка с отказа за регистрация на автомобила и правилно не е приел като доказателство обясненията на вещото лице в протокола на съдебното заседание по друго дело, тъй като не е допустимо с оглед принципа на непосредственост. Независимо дали съдът правилно е възпроизвел констатациите в постановлението, с което е отказано да се образува наказателно производство, това не се е отразило на изводите, които съдът е направил въз основа на заключението на вещото лице и другите доказателства по делото. Неоснователно се твърди от жалбоподателя, че доказателствата се основават на предположения. След като експертизите са дали заключение, че не може да се установи идентичността на номера, това означава, че не се доказва, че номерът е автентичен. Неоснователни са доводите, че следва да се приеме, че не може да се докаже, че номерът не е неавтентичен. Изисква се положително установяване на автентичния номер. Доводите на жалбоподателя, че че ИН е бил нарушен вследствие на механично или химично третиране за установяване на идентификацията му, не касаят момента когато е установено, че извършена интервенция върху номера, а са във връзка с последващото изготвяне на експертиза, поради което не могат да бъдат основание за възстановяване на номера. Независимо от това в оспорения пред съда акт не са разгледани хипотезите при които идентификационният номер подлежи на възстановяване според инструкцията. С оспорения пред съда отказ жалбоподателят е уведомен по подаденото от него искане за възстановяване на идентификационен номер на МПС по реда на Инструкция № I-185/2002 г., че автентичния номер на рамата на л. а. марка / модел - С. И., VIN № ***************** не може да бъде установен и съгласно чл. 3 от инструкцията не подлежи на възстановяване. Липсват мотиви в административния акт относно липсата на предвидените хипотези на чл. 4 от инструкцията, при които ИН на ППС подлежи на възстановяване, едва след което може да се направи извода, че ИН на ППС подлежи на възстановяване, съгласно чл. 3 от инструкцията. Мотиви относно липсата на хипотезите по чл. 4 от инструкцията са изложени от съда, но съдът не може да мотивира административния акт, постановяващ отказ по заявлението на жалбоподателя, тъй като законосъобразността на отказа се проверява от съда на посочените в него фактически и правни основания. С оглед изложеното обжалваното съдебно решение следва да се отмени, да се отмени оспорения пред съда административен акт и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение