Решение № 544 от 18.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 694/2009 г.

Решение № 544 от 18.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 694/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 2761/09 г. по описа на Софийски районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 5.06.2009 г., с което е извършено групиране на наказанията, наложени на Г. Л. П..

В искането на Главния прокурор се изтъкват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона при определяне на съвкупността, досежно осемте осъждания на П. Нещо повече, твърди се, че неправилно съдът е приел наличието на девет минали осъждания по отношение на П.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор, по съображенията изложени в него и моли същото да бъде уважено.

Защитникът на осъдения пледира за уважение на искането за възобновяване, тъй като същото е в полза на осъдения П. Счита, че при групирането на наказанията, следва да се приложи принципът на по-благоприятния закон, както и да се отчете обстоятелството, че една от отразените присъди на РС-Етрополе е била отменена и делото върнато за ново разглеждане, което означава, че са налице осем осъждания, а не девет, както е приел съдът.

Осъденият Г. П. моли, за уважаване искането на Главния прокурор и възобновяване на производството.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество искането е основателно.

С определение от 5.06.2009 г., СРС, НО-13 състав, постановено по нохд № 2761/09 г. е извършил кумулиране на наказанията, наложени на Г. Л. П. със съответните влезли в сила присъди, както следва:

• на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 от НК е групирал наказанията, наложени по нохд № 77/93 г. на РС-Етрополе - две години лишаване от свобода и по нохд № 89/94 г. - единадесет месеца и десет дни лишаване от свобода, като е определил едно общо и най-тежко наказание от две години лишаване от свобода;

• на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 от НК е групирал наказанията, наложени по нохд № 2761/09 г. на СРС - една година лишаване от свобода и по нохд № 2959/07 г. на СГС - четири години и шест месеца лишаване от свобода, като е определил едно общо и най-тежко наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, което е увеличил на основание чл. 24 от НК на пет години и шест месеца лишаване от свобода;

• присъединил е на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 3 от НК към наказанието поправителен труд за срок от една година, при 10% удръжки от трудовото възнаграждение, наложено по нохд № 67/2000 г. на РС-Тетевен, наказанията глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, наложени по нохд № 126/01 г. на РС-Тетевен;

• постановено е отделно изтърпяване на наказанията, наложени по нохд № 91/88 г. на ОС - Ловеч - шест години лишаване от свобода, по нохд № 6494/05 г. на СРС - една година и шест месеца лишаване от свобода и по нохд № 57/02 г. на РС - Тетевен - глоба в размер на 100 лева.

В рамките на първоинстанционното производство, решаващият съд е бил изправен пред една усложнена форма на множество престъпления, при която някои от деянията се намират в условия на съвкупност, а други на рецидив, поради което не е било възможно единно групиране на наказанията по всички осъждания. Това е налагало прецизно да се изследва въпросът за наличието на предпоставките по чл. 25 вр. чл. 23 от НК, в контекста и на установената трайна съдебна практика по тези въпроси, след което да се избере и приложи най-благоприятният за осъдения вариант на кумулиране. Това принципно разбиране е било възприето от съда в неговия акт, но независимо от това практически не е било сторено. Без да установи всички възможни варианти за групиране на наказанията, наложени на осъдения П., след което да приложи принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, съдът декларативно е приел, че най-благоприятен за подсъдимия е вариантът на групиране, посочен по-горе. С това, решаващата инстанция е допуснала нарушение на закона, тъй като, така както се твърди в искането за възобновяване извън направеното групиране, е възможна и друга съвкупност, като тази по нохд № 2761/09 г. и по нохд № 6494/05 г., с общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, а наказанието по нохд № 2959/07 г. от четири години и шест месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно отделно. При това съчетание приложението на чл. 24 от НК дава възможност за максимално увеличение на определеното общо наказание по посочените по-горе две наказателни дела в размер до девет месеца лишаване от свобода, за разлика от приетият от решаващия съд вариант, с определяне на общо наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода по нохд № 2761/09 г. на СРС и по нохд № 2959/07 г. на СГС, при който този срок е до две години и три месеца. От значение е да се отбележи и обстоятелството, че реално съдът е увеличил горепосоченото общо наказание с една година и е постановил отделно изтърпяване по наказанието по нохд № 6494/05 г. Споделя се разбирането, застъпено в искането за възобновяване, че когато съвкупността установява варианти, водещи до еднакъв общ сбор, както е при посочените по-горе две хипотези на групиране (възприетата от съда и тази в искането за възобновяване), досежно осъжданията по нохд № 6494/05 г., нохд № 2959/07 г. и нохд № 2761/09 г., то при приложението на чл. 24 от НК, респективно преценката за по-благоприятното за дееца групиране, следва да се отчита предвидената възможност, за максимално увеличаване на определеното общо наказание. Всичко това дава основание на настоящият съдебен състав да приеме, че соченият в искането вариант за кумулация се явява по-благоприятен за осъдения, а факта, че не е приложен обуславя извод за допуснато нарушение на материалния закон.

В рамките на първоинстанционното производство, съдът не се е съобразил и с практиката на ВКС - ПП № 4 от 28.06.1965 г. и ТР № 3 от 16.11.2009 г., а именно да извърши групиране на наказанията при наличието на данни за цялостната престъпна дейност на осъденото лице, като не е положил достатъчно грижи, за да изясни предходните осъждания по изискуемия се надлежен ред, а се е задоволи само с данните от свидетелството за съдимост и придружаващите го бюлетини. Ако беше сторил това, то съдът би установил по категоричен начин реалните, минали осъждания на П., което безспорно рефлектира и върху правилността на постановения акт.

При гореизложеното, настоящият съдебен състав, намери, че са налице основанията на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което производството следва да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. В рамките на което производство, съдът следва да приложи правилно материалният закон, като в пълнота изясни въпроса, касателно наличните осъждания на Г. П., след което да се установят всички възможни варианти за групирането им и приложи най-благоприятния за него.

Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 424 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение