Решение № 9182 от 3.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) против Решение 2148/23.11.2022 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 326/2022 г., с което съдът по жалба на А. Капанов е отменил Решение 2153-15-24 от 24.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена негова жалба с вх. 1012-15-633 от 29.12.2021 г. против разпореждане [номер] по Протокол 2140-15-804/06.12.2021 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив и жалба вх. 1012-15-47 от 14.01.2022 г. против разпореждане [номер] по Протокол 2140-15-1/04.01.2022 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, постановил е изпращане на административната преписка на длъжностното лице по чл.98 ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е осъдил НОИ да заплати разноски 650 лева. Касаторът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК и моли за неговата отмяна. Ответникът - А. Капанов оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Моли същата да бъде отхвърлена, а решението като правилно да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че не са налице релевираните с нея пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С обжалваното първоинстанционно решение съдът е отменил Решение 2153-15-24 от 24.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, потвърждаващо разпореждане [номер] по Протокол 2140-15-804/06.12.2021 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив и разпореждане [номер] по Протокол 2140-15-1/04.01.2022 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, постановил е връщане на административната преписка на длъжностното лице по чл. 98 ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявление на А. Капанов за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. 2113-15-3115/06.08.2021 г. по описа на ТП на НОИ Пловдив. За да достигне до посочения правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел от фактическа страна, че лицето е подало заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. 2113-15-3115/06.08.2021 г. и по реда на чл. 69б ал. 1 КСО, ведно с писмени документи, удостоверяващи осигурителния му стаж. Пенсионният орган зачел осигурителен стаж от трета категория труд - 37 г. 01 м. 25 дни. С разпореждане [номер] по Протокол 2140-15-1/04.01.2022 г. на Капанов е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал. 1 КСО, поради недоказани 10 години осигурителен стаж при условията на първа категория труд. По-конкретно, осигурителният му стаж от 05.08.1980 г. до 05.07.2001 г., положен в Авионамс АД - Пловдив е бил зачетен от трета категория, защото в трудова книжка били посочени длъжностите стругар , шлосер , фрезист и фрезист координатчик , които не попадали под случаите, посочени в т. 66 б. б от ПКТП (Правилник за категоризиране труда при пенсиониране) в сила до 31.12.1999 г. По делото е установено, че с разпореждане [номер] по Протокол 2140-15-1/04.01.2022 г. на Капанов е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 КСО, защото не било изпълнено условието за наличие на най-малко 10 години осигурителен стаж при условията на първа категория труд. В хода на съдебното производство и за да се установят релевантните факти, главно и пълно, съдът е приел показанията на изслушаните по делото свидетели, като ги е кредитирал и ги е обсъдил заедно с останалия доказателствен материал. От приетата по делото съдебна експертиза, която е ценена с оглед разпределената между страните доказателствена тежест, съдът е достигнал до извод, че трудът на жалбоподателя е положен в Авинонамс" АД (M3 Георги Димитров", MP3 Георги Бенковски", Терем-Г.Бенковски ) в обособено производство за ремонт на двигатели (ОПРД), Цех Б1 - демонтаж и монтаж на двигателите, отстраняване на дефекти и ремонт. Съдът е ценил заключението на съдебната експертиза и е извел за безспорно, че организацията на работа изисква цялостния ремонт на детайла да бъде изпълнен от един работник, който изпълнява всички предвидени технологични операции. Неоснователни са касационните доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Първоинстанционният съд в хода на проведеното съдебно производство е събрал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните доводи за неговата законосъобразност. Неоснователни са възраженията на касатора, че категоризирането на положения от Капанов труд не може да се доказва със свидетелски показания. По делото са били ангажирани писмени доказателства за спорния осигурителен период, поради което е налице изключението по чл. 104, ал. 10, предл. второ КСО. Въз основа на ангажираните писмени доказателства, заключението на съдебно-техническата експертиза, както и на допустимите и непротиворечиви свидетелски показания, първоинстанционният съд правилно е приел, че през процесния период, с оглед заеманата длъжност - стругар, шлосер, фрезист, в МРЗ "Г. Димитров" и "АВИОНАМС" АД, характера и естеството на работа - ремонт на самолети и специалното им оборудване с пряко участие в поддържането и ремонта, извършваният от Капанов труд се явява първа категория труд, при условията на т. 53б, т. 66б и т. 67, ал. 1 ПКТП(отм.) и следва да бъде зачетен на основание чл. 69б КСО. Предвид изложеното, съдът споделя изцяло мотивите на административния съд в обжалваното решение и последното като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна се присъждат своевременно поисканите и доказани разноски пред касационната инстанция за един адвокат по делото, които възлизат на 500 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 04.09.2023 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение