Решение № 12679 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3356/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на М. П. П., чрез процесуален представител адв. П. Панайотов, против решение 1578 oт 15.11.2023 г. по адм. д. 1545/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й против отказ до допускане до кандидатстване по специалност Клинична логопедия , ОКС магистър при Медицински университет Проф. д-р П. И. С. Варна (МУ-Варна), обективиран в писмо с изх. 099-1877/29.06.2023г. на ректора на МУ-Варна. Развити са съображения за неправилност на съдебния акт поради материална незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото да бъде отменено като неправилно. Претендира разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация ректорът на МУ Варна чрез процесуалния представител адв. Н. Станев оспорва касационната жалба в открито съдебно заседание. Иска оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Подадена е и частна жалба от М. П. П., чрез процесуален представител адв. П. Панайотов против определение 614 от 18.01.24 г., постановено по адм. дело 1545/2023 г. по описа на АС Варна, с което е оставено без уважение нейното искане по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение 1578/15.11.2023 г. в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Счита, че дължимото на МУ- Варна адвокатско възнаграждение е прекомерно и несправедливо. Иска изменение на определението, като се намали адвокатското възнаграждение до размера от 250 лв.

По частната жалба не е постъпил отговор от ректорa на МУ Варна.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Пето отделение, като взе предвид, че касационната и частна жалби са подадени в срока по чл. 211 и чл. 230 от АПК от страни, за които съдебните актове са неблагоприятни, намира същите за допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е отказ до допускане до кандидатстване на М. П. П. по специалност Клинична логопедия , ОКС магистър при МУ-Варна, обективиран в писмо с изх. 099-1877/29.06.2023г. на ректора на МУ-Варна. Като причина за отказа в писмото е посочено, че представената от нея диплома за висше образование удостоверява професионална квалификация, която не отговаря на нито едно от изискванията в чл. 7, ал. 10 от Правилника за прием на студенти (българоезично обучение) в МУ - Варна за учебната 2022/2023 г. Сочи се, че учебният план, по който е обучавана не покрива изискванията за продължаване на обучението в едногодишна магистърската програма по Клинична логопедия", която надгражда знанията и уменията на студентите завършили ОКС бакалавър" в посочените в чл. 7, ал. 10 от Правилника за прием на студенти (българоезично обучение) в МУ-Варна за учебната 2022/2023 г. специалности.

За да постанови това решение, АС-Варна е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на установените в чл. 59 от АПК реквизити и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на преценката за съответствие на акта с материалния закон съдът е потвърдил като правилни констатациите на административния орган, че М. П. не отговаря на нито едно от изискванията в чл. 7, ал. 10 от Правилника за прием на студенти (българоезично обучение) в МУ - Варна за учебната 2022/2023 г. Приел е, че условията, на които трябва да отговарят кандидатите за обучение по определена специалност са в рамките на получената акредитация на висшето училище, което е задължено изцяло да спазва одобрените от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) критерии за подбор на кандидатите съгл. чл. 80, ал. 1 във вр. с чл. 75, ал. 1 от ЗВО.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна.

Делото е попълнено с допустими и относими към предмета на спора доказателства, които съдът е обсъдил и е установил правнорелевантните факти. Фактическите констатации на съда кореспондират на събраните доказателства, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Съдебното решение е обосновано, като съдът не е допуснал грешки при оценката на доказателствата и при мотивиране на изводите си от фактическа и правна страна.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че условията, на които трябва да отговарят кандидатите за обучение по определена специалност са в рамките на получената акредитация на висшето училище, което е задължено изцяло да спазва одобрените от НАОА критерии за подбор на кандидатите. Съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗВО висшите училища нямат право да провеждат обучение по специалности от неакредитирани професионални направления и неакредитираните специалности от регулираните професии и да издават на завършилите ги лица дипломи по смисъла на чл. 7, ал. 3. Съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗВО акредитацията е признаване от НАОА на правото на висшите училища да дават висше образование по образователно-квалификационни степени в определени области, професионални направления и по специалностите от регулираните професии чрез оценяване качеството на дейностите по чл. 6. Изискванията за обучение по специалността Клинична логопедия", ОКС магистър", определени в акредитационната оценка на програмата ОКС магистър по специалност Логопедия са определени в чл. 7, ал. 10 от Правилника за прием на студенти (българоезично обучение) в МУ - Варна за учебната 2022/2023 г. Според тази разпоредба право да кандидатстват за обучение по специалността в университета имат лица със среден успех от дипломата за висше образование не по-нисък от добър", които са:

1. придобили ОКС бакалавър" и/или магистър" по специалността Логопедия" от професионално направление Обществено здраве";

1. придобили ОКС бакалавър" и/или магистър" по специалността Логопедия" от професионално направление Педагогика";

1. придобили ОКС бакалавър" и/или магистър" по специалността Специална педагогика" с професионална квалификация Логопед" от професионално направление Педагогика".

По делото е установено, че М. П. отговаря единствено на условието за придобита ОКС бакалавър от професионално направление Педагогика , но не отговаря на условието за придобита специалност Логопедия , доколкото специалността Предучилищна педагогика и логопедия , изучавана във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" (ВТУ) не е идентична и напълно тъждествена по смисъл и съдържание с предвидената в чл. 7, ал. 10, т. 2 от Правилника за прием на студенти (българоезично обучение) в МУ-Варна за учебната 2022г.-2023 г. При съпоставката на учебния план, по който е обучавана касаторката във ВТУ в ОКС бакалавър с учебния план на МУ-Варна за ОКС бакалавър - специалност Логопедия се установяват съществени различия, които съдът е изследвал и сравнил подробно. Аудиторната заетост в учебните планове на специалността във ВТУ и МУ-Варна, включваща лекции и упражнения се отъждествява напълно само при предметите Оториноларингология и Комуникативни нарушения при увреждане на лицево-челюстния апарат , но изучаването само на два напълно идентични предмета с еднаква аудиторна заетост не е достатъчно да се приеме, че М. П. отговаря на условието за придобита специалност Логопедия . В представената диплома липсва удостоверяване за успешно преминато обучение по базисни дисциплини, които формират компетентностите на специалиста по логопедия в областта на общественото здравеопазване: Физиология на човека , Психиатрия , Ортодонтия", Психолингвистика , Фониатрия", Комуникативни нарушения при гласови разстройства", Речева терапия при нарушен слух и кохлеарна имплантация", Дизартрични и дисфагични нарушения при деца и възрастни" и др. Придобитата от касаторката професионална квалификация Педагог, детски учител, учител-логопед, учител на деца с езиково-говорни нарушения е с педагогическа насоченост в сферата на предучилищното и училищното образование. Докато специалността Клинична логопедия е с медицинска насоченост към всички възрастови групи, като предоставя клинична логопедична практика, видно от учебния план на специалността.

Към годината на дипломиране на М. П. 2019 г. според НКДП от 2011 г. професионалните квалификации Логопед" и Логопед в институция в системата на предучилищното и училищното образование" са диференцирани и имат отделни шифри, съответно 22666001 и 23525006. От НКПД-2011 е видно, че професионалната квалификация логопед с код 22666001 е включена в група 22 медицински специалисти, подгрупа 226 други медицински и здравни специалисти, 2266 аудиолози и логопеди, 001 логопед. От друга страна професионална квалификация логопед в институция в системата на предучилищното и училищното образование с код 23525006 е включена в група 23 преподаватели, подгрупа 235 други преподаватели, 2352 учители за лица със специални образователни потребности, 5006 - логопед в институция в системата на предучилищното и училищното образование. Тези факти са в подкрепа на извода, че професионалната квалификация Логопед в институция в системата на предучилищното и училищното образование" на М. П. е различна от професионална квалификация Логопед , съответно не отговаря на необходимите изисквания за кандидатстване по магистърската програма Клинична логопедия в МУ - Варна.

По отношение на подадената от М. П. П. частна жалба настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение 614 от 18.01.24 г., постановено в производство по реда на чл. 248 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, е оставена без уважение молбата на М. П. П. да се измени постановеното по делото решение 1578/15.11.2023 г. в частта за разноските. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че възнаграждението е прекомерно и несправедливо. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е присъдил адвокатско възнаграждение в размер от 1000,00 лева в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която минималният размер на адвокатския хонорар по административни дела без материален интерес, извън конкретно посочените дела по ал. 2, е в размер на 1000,00 лева.

По тези съображения настоящият състав намира, че определение 614 от 18.01.24 г. по адм. дело 1545/2023 г. по описа на АС Варна е правилно.

При този изход на делото основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски в касационното производство. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция е в размер на 1000,00 лева. Сумата е съобразена с минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерна, като възражението на касатора в този смисъл е неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение