Решение № 11482 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1960/2016 г.

Решение № 11482 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1960/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "В. Е. В." ЕАД със седалище в гр. В., подадена чрез пълномощника адв. Д. Н.. Жалбата е против решение № 7429 от 30.11.2015 г., постановено по адм. дело № 3419/2015 г. на Административен съд С. - град. С него е отхвърлена жалбата на "В. Е. В." ЕАД срещу т. 8 от решение № Ц-11/30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /от 6.03.2015 г. Комисия за енергийно и водно регулиране/, с която се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и се определят цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 1.07.2014 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено решението на ДКЕВР (сега КЕВР), в обжалваната му част. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Й. В., в съдебно заседание и с представени писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първа колегия, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 7429 от 30.11.2015 г., постановено по адм. дело № 3419/2015 г. на Административен съд С. - град. С него е отхвърлена жалбата на "В. Е. В." ЕАД срещу т. 8 от решение № Ц-11/30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /от 6.03.2015 г. Комисия за енергийно и водно регулиране/, с която се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и се определят цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 1.07.2014 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че обжалваното пред него решение на КЕВР (тогава ДКЕВР) е постановено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР (сега КЕВР), регламентирани в чл. 13, ал. 3 /нова, ал. 2-стара/, чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 33, ал. 1 и чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ. Оспорваното решение е било прието освен това при наличието на кворум и с изискуемото мнозинство. Спазена е била предвидената от закона форма и съдържание според изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Отделно са изложени подробни мотиви за спазване изискването на закона за мотивираност на решението на ДКЕВР (сега КЕВР). Административният съд е счел също, че решението на ДКЕВР (сега КЕВР) в оспорената му част по т. 8 е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. В тази насока първоинстанционният съд е разгледал подробно законовите изисквания относно административнопроизводствените правила по приемане на оспорваното решение и ги е съпоставил с извършените от административния орган действия по процедурата. Въз основа на това е извел извод за липсата на съществени процесуални нарушения. На следващо място съдът е приел, че оспорената част от решението на ДКЕВР (сега КЕВР) е постановено при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е счел, че регулаторният орган е извършил корекции на цените за новия регулаторния период след прецизен фактически и правен анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от заявителя, одобряване на необходимите приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността по лицензиите, като е приложил метода за регулиране "норма на възвръщаемост на капитала". Първоинстанционният съд е разгледал подробно всички възражения на жалбоподателя срещу оспорваното пред него решение на административния орган и е изложил подробни и задълбочени мотиви за тяхната неоснователност. На последно място решаващият съдебен състав е преценил, че обжалваното решение в процесната му част съответства на целта на закона. Изложил е мотиви, че при спазване на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от АПК с оспорваното решение са били осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1 от него. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Административният съд е изложил подробни и много задълбочени мотиви, които се споделят изцяло от касационната инстанция. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), като орган, натоварен с регулиране на дейностите в енергетиката /чл. 10, ал. 1 ЗЕ/, има правомощието да регулира цените, по които производителите продават топлинна енергия на топлопреносното предприятие и на пряко присъединени потребители, както и тези, по които топлопреносното предприятие продава топлинна енергия на потребители /чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗЕ/. Същата комисия според чл. 33, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ има правомощието и да определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, на база индивидуалните разходи за производство и добавка, определена от комисията по групи производители и по критерии съгласно Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). При изпълнението на регулаторните си правомощия ДКЕВР се ръководи от принципите, въведени с нормата на чл. 23, ал. 1 ЗЕ, включително т. 4 - осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите. Методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията и утвърждаването на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство се определят по реда на Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ), както и на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). За целите на ценообразуването намират приложение и отменените, но действали към момента на приема на процесното решение Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала" ("Указания - НВ"), приети с протоколно решение № 30 от 24.02.2014 г. по т. 2 на ДКЕВР. В тях е предвиден електронен модел, съдържащ формули и зависимости, чрез които се изчисляват цените на топлинната и електрическата енергия. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗЕ, цените на електрическата и на топлинната енергия се образуват от енергийните предприятия, съобразно изискванията на закона, наредбите и указанията, дадени от Комисията. Правната рамка на метода на ценово регулиране "Норма на възвръщаемост на капитала" се съдържа в Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от НРЦТЕ при метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала" комисията след проведен регулаторен преглед утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за регулаторен период не по-кратък от една година; следващ регулаторен преглед се извършва по решение на комисията или по заявление на енергийното предприятие при съществени отклонения между одобрените и отчетените елементи на необходимите приходи. Със същото съдържание е и нормата на чл. 4, ал. 2, т. 1 от НРЦЕЕ. По смисъла на § 1, т. 15, б. "а" от Допълнителните разпоредби както на НРЦТЕ, така и на НРЦЕЕ, "регулаторен преглед" означава дейност, при която комисията извършва анализ и оценка на отчетната информация за базисната година и прогнозната информация за следващ ценови/регулаторен период, предоставена от енергийните предприятия. В резултат на регулаторния преглед комисията утвърждава прогнозните необходими приходи и цените на енергийните предприятия, включително икономически обоснованите разходи и възвръщаемост на капитала. В конкретния случай, видно от приложената по делото административна преписка, ДКЕВР (сега КЕВР) след прегледа на представените от дружествата заявления за новия ценови период от 1.07.2014 г. при метод на регулиране "норма на възвращаемост на капитала" и след разгледани постъпили възражения от дружествата, в ценообразуващите справки са нанесени корекции в съответствие с Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "Норма на възвръщаемост на капитала", приети с решение № 30 от 24.02.2014 г. по т. 2 на ДКЕВР ("Указания - НВ"). Комисията е приложила общ подход като прогнозните условно-постоянни разходи на дружествата са формирани при направен детайлен анализ на компонентите, като увеличения са допускани само при наличие на подробна и мотивирана обосновка за необходимостта от новата стойност. Добавяне към утвърдените от комисията разходни позиции на условно-постоянни разходи на нови такива е допуснато само при подробна и аргументирана обосновка за необходимостта от тях и обосновка на конкретната стойност. Корекциите на стойностите от тези предложени от дружествата нови разходни позиции целят и недопускане дублирането на разходи в утвърдените цени. Разходи за амортизации са утвърдени до размера на отчетените за базисната 2013 г. и до размера на утвърдените за предходния ценови период, като е извършен детайлен анализ на всички техни компоненти, икономическата им обоснованост и свързаност с лицензионната дейност. Затова е спазен чл. 8, ал. 4 от НРЦТЕ и съответния му чл. 10, ал. 4 от НРЦЕЕ. Спазена е т. 31 от Указания - НВ, според която разходите за амортизации се начисляват на основата на обоснован от дружеството и признат от комисията технически и икономически полезен живот на активите чрез прилагане на линеен метод на амортизация, като в тях не се включват амортизации за активи, неизползвани за производство на електрическа и/или топлинна енергия, амортизации и други разходи, свързани с реконструкция или ново придобиване на имущество за производство на електрическа и/или топлинна енергия и пренос на топлинна енергия, което не е било въведено като актив към датата на подаване на заявлението за цени. С оглед на това са неоснователни оплакванията на касатора относно разходите за амортизация. При положение че ДКЕВР (сега КЕВР) е извършила сравнителен анализ на всички разходи, представени към заявлението за утвърждаване на цени, не може да се приеме, че не е извършен такъв. Следва да се посочи, че при извършване на сравнителния анализ комисията действа при оперативна самостоятелност и съдът не може да подмени волята на административния орган. Нормите на чл. 8, ал. 4 от НРЦТЕ и чл. 10, ал. 4 от НРЦЕЕ съдържат изискване за извършване на сравнителен анализ от административния орган при оценка икономическата обоснованост на разходите и връзката им с изпълнение на лицензионната дейност. Но няма и не може да има нормативни изисквания за начина на извършването му. Неоснователно е оплакването на касатора, че при оценката за икономическа обоснованост на разходите и връзката им с изпълнение на лицензионната дейност не били използвани данни от националната и международната практика. Последно посочените разпоредби предвиждат възможност да се ползват данни от националната и международната практика, но не и задължение на административния орган да ползва такива за всеки предложен от лицензианта разход. Неоснователно е и оплакването на касатора относно добавката по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ. Установява се, че добавката по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ в размер на 66 лв./МВтч, е определена правилно при съобразяване с критериите по чл. 25, ал. 2 от Наредба № 1/18.03.2013 г. и Указания - НВ. Определеният размер на добавката 66 лева/МВтч е еднакъв за всички дружества, които попадат в групата инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия с газобутални двигатели с мощност до 20 МВтч /топлофикационни дружества, присъединени към мрежата на "Б." ЕАД/. Формираните от ДКЕВР цени са утвърдени при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на задължението за регулиране на дейностите по разпределение на топлинната и електрическа енергия, при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребителите и създаване на стимули за ефективна дейност. В този смисъл настоящата съдебна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че всички извършени от ДКЕВР корекции са в изпълнение целите на ЗЕ и са насочени към оптимизиране на разходите и ефективно ползване на енергийните ресурси. По изложените съображения съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение