Решение № 8111 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1393/2020 г.

Решение № 8111 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1393/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената от М. Д. от [населено място] чрез пълномощника му адв. Харизанов молба за отмяна на решение № 66/04.01.2019 г. на Административен съд – София–град (АССГ), постановено по административно дело № 10518/2018 г., оставено в сила с решение № 11874 от 14.08.2019 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение по административно дело № 2768/2019 г. Като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК, но в обстоятелствената част на молбата се прави позоваване само на разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК – открито ново обстоятелство, за доказването на което е представено ново писмено доказателство – писмо изх. № МР 21-40-214/05.12.2019 г. на директор Дирекция "Правно-нормативна дейност в отбраната". Според подалия искането за отмяна новото обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК е това, че ответникът по делото, по което е постановено решението на АССГ, потвърдено с решението на ВАС, всъщност не е правоприемник на поделение 32460 - Ямбол. От писмото на директор Дирекция "Правно-нормативна дейност в отбраната" се установява, че правоприемник на това поделение е Командването на ВВС. Именно поради тази причина от ответника – командирът на военно формирование 44510 – София, не е била представена цялата административна преписка по издаването на оспорената заповед № 0270/19.08.1994 г. на командира на поделение 32460 – Ямбол и делото е останало неизяснено от фактическа страна. В представените на 20.05.2020 г. писмени бележки се уточнява, че делото на АССГ не е било попълнено с относимо към спора писмено доказателство, а именно заповед за наложено наказание по реда на дисциплинарния устав. Жалбоподателят се е опитал да се снабди с решение на Софийски районен съд по гражданско дело № 1068/1996 г., за да установи издаването на такава заповед, но от представените документи е видно, че това решение не се съхранява. Той не е успял да направи своето доказателствено искане за събиране на посоченото доказателство в производството пред АССГ, тъй като в проведеното последно съдебно заседание не е успял да присъства. Това е станало заради неизпълнението от страна на съда на задължението му по чл. 142, ал. 1, предложение второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) да разгледа делото, след като разгледа тези дела, по които са се явили и двете страни. Ответникът по искането за отмяна - командирът на военно формирование 44510 – София, оспорва същото чрез пълномощника си Я. (служител с юридическо образование) и иска от съда да го отхвърли като неоснователно. Подробни съображения излага в писмен вид и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в сроковете по чл. 240 от АПК, а разгледано по същество - за неоснователно. С решение № 66/04.01.2019 г., постановено по административно дело № 10518/2018 г., АССГ е отхвърлил жалбата на М. Д. с искане за прогласяване нищожността на заповед № 0270/19.08.1994 г. на командира на поделение 32460 – Ямбол, с която той е уволнен в запаса по дисциплинарен ред на основание ДУ на ВС на РБ, т. 46, б. "к" и на основание "ППДВС от сержантския и войнишкия състав и за отчета на личния състав в БНА в мирно и военно време", чл. 31, б. "е". Разпоредено е също Д. да заплати обучението си в ССВУ. За да остави в сила така постановеното от АССГ решение, тричленният състав на ВАС е приел в мотивите на постановеното от него решение № 11874/14.08.2019 г. по административно дело № 2768/2019 г., че е правилно и съответно на приложимата материалноправна норма на чл. 18, ал. 2, предложение последно от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България, отм. ДВ бр. 112/95 г., но приложим към датата на издаването на заповедта – 19.08.1994 г., според която свръхсрочнослужещите се уволняват от длъжностните лица, които са ги назначили. Обсъден е и доводът на жалбоподателя за липсата на мотиви в заповедта за уволнението и е прието, че непълнотата в изложението на фактическите основания не може да бъде приравнена на пълна липса на мотиви, водеща до невъзможност да бъде разбрана волята на органа, постановил същата. Този недостатък не обуславя нищожност на оспорения акт. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новите обстоятелства, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, т. е. такива които биха довели до различно разрешение на правния спор. Видно от изложеното по-горе, спорът между страните е свързан с валидността на оспорената от М. Д. заповед № 0270/19.08.1994 г. на командира на поделение 32460 – Ямбол, като издадена от компетентен орган. В жалбата си пред АССГ жалбоподателят не е твърдял, че наличието или липсата на друга заповед за наложено наказание по реда на дисциплинарния устав е обстоятелство, относимо към преценката за нищожност на оспорената от него заповед № 0270/19.08.1994 г. на командира на поделение 32460 – Ямбол. Наведени са доводи само за това, че заповед № 0270/19.08.1994 г. не е издадена от компетентен орган. В касационната жалба си жалба против решението на АССГ касаторът не е твърдял неправилност на същото, поради допуснато съществено процесуално нарушение, довело до неизясняване на правния спор от фактическа страна, поради възпрепятстване на страната да направи своето доказателствено искане, а съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационната инстанция се произнася само по наведените в касационната жалба доводи за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При положение, че в съдебните производства пред първата и касационната инстанции жалбоподателят не е твърдял, нито че има, нито че няма издадена друга заповед за наложено наказание по реда на дисциплинарния устав, непопълването на делото с доказателства, установяващи това обстоятелство, не представлява основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и не би могло да доведе до различно разрешаване на правния спор. Освен това, доказването на факта на неиздаването на допълнителна заповед за наложено дисциплинарно наказание не би променило извода на съда относно това, че оспорената заповед е валиден акт, издаден от компетентен орган съгласно чл. 18, ал. 2, предложение последно от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България, отм. Що се отнася до твърдението, че е възможно ответникът по жалбата да не е действителният правоприемник на органа, издал оспорената заповед, настоящият петчленен състав на ВАС, намира, че същото не се доказва чрез представеното писмо изх. № МР 21-40-214/05.12.2019 г. на директор Дирекция "Правно-нормативна дейност в отбраната". Според мотивите на определение № 11825/04.10.2018 г. по административно дело № 11594/2018 г. на ВАС, пето отделение, правоприемник на поделение 32460 – Ямбол е военно формирование 44510 – София, Военновъздушни сили според писмо рег. № 13-00957/17.08.2018 г. на Министерство на отбраната и с оглед на това при разрешаването на спора за подсъдност е определен компетентният съд да разгледа жалбата, който е АССГ. В тази връзка основателен е доводът на ответника по искането за отмяна, че тъй като формирование 44510 – София е пряко подчинено на Военновъздушните сили, е обяснима допуснатата грешка в представеното от молителя писмо изх. № МР 21-40-214/05.12.2019 г. на директор Дирекция "Правно-нормативна дейност в отбраната", според което правоприемник е командването на ВВС. От данните по делото е видно, че в резултат на настъпилите през годините структурни промени във Военновъздушните сили, военното поделение от състава на Радиотехническите войски, в което е служил Д. (поделение 32460 - Ямбол – Трети радиотехнически полк), ведно с другите поделения от тези войски, понастоящем са включени в състава на военно формирование 44510 – София (База за командване, управление и наблюдение), поради което конституирането на страните в редовното инстанционно производство е било извършено правилно, а доводите за противно на повереника на Д. са неоснователни. За пълнота с оглед посоченото в молбата за отмяна, макар и неподдържано с аргументи по същество основание по чл. 239, т. 4 АПК, следва изрично да се отбележи, че не са налице данни между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което да противоречи на решенията, чиято отмяна се иска в настоящото производство. При липса на факти и обстоятелства, който да попадат в хипотезата на посочената разпоредба, то отмяна не би могло да се допусне и на това основание. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК, поради което искането за това следва да се отхвърли като неоснователно. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по искането за отмяна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ по аргумент на т. 4 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. То следва да се присъди в полза на Военновъздушните сили (част от които е военно формирование 44510 - София), които съгласно чл. 60д, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са юридическо лице на бюджетна издръжка. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на втора колегия,