Решение № 126 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5743/2007 г.

Решение № 126 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5743/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Ю. Д. К. против въззивното решение на Софийския апелативен съд № 196 от 13.07.2007 г. по гр. д. № 804/2007 г., с което като отменил решение от 2.02.2007 г. по гр. д. № 2163/2006 г. на Софийски градски съд в частта, с която е бил уважен иска на жалбоподателката над 4785,40 лв. до 25503,40 лв. и в частта на присъдените разноски над 412,80 лв., въззивният съд отхвърлил иска с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 104 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за заплащане на обезщетение за времето, през което жалбоподателката-ищца е останала без работа, поради незаконно прекратяване на служебното правоотношение за разликата над 4785,40 лв. до предявения размер 25503,40 лв. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон. Ответникът А. "М" гр. С. оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съдът е бил сезиран с иск по чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл за заплащане на обезщетение при отмяна прекратяване на служебно правоотношение за периода, в който ищцата е останала без работа 24.10.2002 г. - 6.06.2006 г. в размер на 25503,40 лв. Съдът е приел, че предпоставките на цитираната разпоредба са доказани - прекратяване на служебно правоотношение и отмяната му от съда. По спорния между страните въпрос относно размера на дължимото обезщетение обусловен от две предпоставки - дължи ли се обезщетение за целия период, в който ищцата е останала без работа (3 години и 7 месеца) или периода е ограничен до 10 месеца съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл и какво включва брутното възнаграждение на служителя, съдът е приел следното. Относно периода, за който се дължи обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл. Съдът е лимитирал периода на дължимото обезщетение до 10 месеца, като се е позовал на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Приел е, че тази разпоредба е приложима, като определяща максималния размер на обезщетението - брутното възнаграждение за времето, през което служителят е останал без работа, но не повече от 10 месеца. Извода на съда е законосъобразен. Правилно е виждането на съда, че докато разпоредбата на чл. 121 ЗДСл сочи правата на държавния служител в случай на незаконно уволнение - да иска отмяна на акта, с който е прекратено служебното правоотношение и обезщетение за времето, през което не е бил на служба, то размера на обезщетението и начина на изчисляването му са уредени в разпоредбата на чл. 104 ЗДСл. Този извод е обоснован, чрез извършено от съда тълкуване на цитираните разпоредби и направена аналогия с разпоредбите на чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 254 ЗМВР, които регламентират правото да се иска обезщетение и определянето на неговия размерът по аналогичен начин. Законосъобразно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл обхваща всички случаи на прекратяване на служебно правоотношение, след като бъде отменено, без оглед на конкретното основание за прекратяване въпреки, че нормата регламентира обезщетения при прекратяване на общо основание, което дава основания на ищцата на поддържа, че цитираната разпоредба няма приложение по отношение на нейното прекратяване. Ищцата е била уволнение дисциплинарно, чрез прекратяване на служебното правоотношение едностранно от органа по назначаването без предизвестие - чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл, разпоредба, която не предвижда изплащане на обезщетение. Съдът е посочил, че чл. 107, ал.1 ЗДСл се явява обща разпоредба за определяне правото на обезщетение, неговия размер и начин на изчисляване, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, без оглед на конкретното основание за прекратяване, когато основанието не предвижда право на заплащане на обезщетение, неговия размер и изчисляване, както е в настоящия случай. В подкрепа на това виждане, съдът е изходил от текстовия израз на нормата, за приложението на която от значение е не основанието, на което е прекратено правоотношението, а неговата отмяна. По отношение изчисляване размера на брутното възнаграждение. Съдът е приел, че размера на брутното възнаграждение следва да включи основното възнаграждение от 356 лв. по представен фиш за месец юни 2002 г. преди уволнението, а от допълните възнаграждения е включил 121 лв. клас и 1,50 лв. за условия за труд. Съдът е изключил сумата от 330 лв. допълнително материално стимулиране (ДМС), като е приел, че този вид възнаграждение, което обхваща тримесечие и е в зависимост от конкретно постигнати резултати на служителя, няма постоянен размер и траен характер, поради което не може да бъде компонент от брутното възнаграждение. Извода е законосъобразен. При определяне размера на брутното възнаграждение и неговите компоненти, съдът се е съобразил с разпоредбата на чл. 67, ал. 1 и ал. 3, т. 6 ЗДСл, обсъдена във връзка с Наредба № 2 на министъра на финансите за реда за определяне на индивидуалния размер на допълнителното възнаграждение по чл. 14, ал. 2 от Закона за митниците в системата на А. "М". Това е обезпечило законосъобразността на извода, че сумата за ДМС няма траен характер, размера също не е постоянна величина, поради което не е формиращ елемент на брутното възнаграждение. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.