Решение № 4224 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12427/2019 г.

Решение № 4224 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12427/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Д. Димова в качеството й на ЕТ "Д. Димова", чрез процесуалния си представител адв. Илиева против решение № 1742/16.08.2019 г. на Административен съд /АС/ – П., постановено по адм. д. № 1182/2019 г., в частта му, в която е потвърден ревизионен акт /РА/ № Р-16001615005100-091-001/25.02.2016 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/на НАП – П., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП с решение № 393/16.06.2016 г. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че е доказано реалното получаване на стоките, а именно тези по които фактурите са подписани от получател. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / "ОДОП" / – П. при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ – оспорва същата в кратко писмено възражение чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянов и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 7200 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – П. е бил РА № Р-16001615005100-091-001/25.02.2016 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/на НАП – П. в потвърдената и изменена част на решение № 393/16.06.2016 г. издадено от директора на Дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП. Делото е за втори път пред касационна инстанция, като след като РА е обжалван по съдебен ред в частта, потвърдена от решаващия административен орган, като с решение № 1725/25.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1737/2016 г. по описа на Пловдивския административен съд е отхвърлена жалбата на ЕТ "Д. Димова" - гр. С. Загора, срещу РА № Р-16001615005100-091-001/25.02.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 393/16.06.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС за периода м. 12. 2009 г., м. 12. 2010 г. и в частта на определения ДДС за д. п. м. 10. 2013 г. -м. 01. 2014 г., както и в частта на установените задължения по чл. 47, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2009 г. С Решение № 5816/17.04.2019 г., постановено по адм. д. № 13750/2018 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение е било отменено Решение № 1725/25.07.2018 г., постановено по АД № 1737/2016 г. по описа на Административен съд – П., в посочените части, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при дадени указания от ВАС. В останалата част, решението, като необжалвано е влязло в законна сила. Предмет на спора в при второто разглеждане от административен съд П. е РА, в частта, в която са установени задължения за ДДС за периода м. 12. 2009 г., м. 12. 2010 г. и в частта на определения ДДС за д. п. м. 10. 2013 г. -м. 01. 2014 г., както и в частта на установените задължения по чл. 47, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2009 г. Данъчните задължения са установени в производство по реда на чл. 122 ДОПК. Въз основа на представените документи от ревизираното лице и доставчиците и след извършени проверки в информационната система на НАП органите по приходите са установили, че голяма част от издадените фактури за доставка на стоки, подробно описани в таблици на стр. 7-48 и 60-85 от РД /по доставчици, фактури стойности/, не са намерили отражение в счетоводните регистри на РЛ – количествено и стойностно; съответно, не е отчетена от търговеца и последващата продажба на стоките по тези фактури. Предвид това, ревизиращият екип е приел, че са налице данни за укрити приходи от страна на ЕТ "Д. Димова". Тъй като, в счетоводството на ЕТ няма записани стоки без първичен документ и няма доказателства за излишъци, брак и липси, органите по приходите са приели, че към края на всеки един от проверяваните периоди, стоката по неосчетоводените фактури са реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи от продажбата им, не са отчетени като такива, а са укрити. Въз основа на данните за неосчетоводени от ревизираното лице фактури през 2008 г., издадени от "Табак груп деливъри" АД – С. З., органите по приходите са приели, че към 31.12.2008 г. търговецът е формирал облагаем оборот за регистрация по ЗДДС - чл. 96 от ЗДДС (облагаем оборот за 12 месеца преди текущия) в размер на 190 648, 54 лв. като е поддържал този оборот над 50 000, 00 лв. към 31.12.2011 г., след което същият спада под този праг. Към 30.09.2013 г. отново е достигнат облагаем оборот в размер на 51 988, 53 лв., който се поддържа и към 31.12.2013 г. Органите по приходите са установили, че търговецът съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е следвало да се регистрира през м. януари 2009 г. като подаде заявление за регистрация от 01.01.2009 г. до 14.01.2009 г. и за всички извършени последващи доставки е било длъжно да начислява ДДС по реда на чл. 86 от ЗДДС. За нуждите на облагането с косвения данък е определен облагаемия оборот на лицето по данъчни периоди като сума от следните елементи: данни от дневните финансови отчети от ЕКАФП от двата търговски обекта и стойността на неотчетените покупки, установени при извършените насрещни проверки на доставчиците, увеличена с 6% надценка за цигарите, определена при ревизията на база ползвана търговска отстъпка при закупуване на тютюневите изделия и 5% надценка за всички останали нехранителни и хранителни стоки. За реализацията на закупени от ЕТ стоки - представляващи доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за ДДС: за период м. декември 2009 г. – 35228, 35 лева; за период м. декември 2010 г. – 23036, 70 лева; за период м. декември 2011 г. – 6413, 10 лева; за период м. октомври 2013 г. – 55, 78 лева; за период м. ноември 2013 г. – 756, 42 лева; за период м. декември 2013 г. – 533, 76 лева; за период м. януари 2014 г. – ЗЗ, 93 лева. Върху посочените главници са начислени и лихви за просрочие. В хода на първото разглеждане на делото са допуснати и приети три съдебно - почеркови експертизи /СПЕ/ и съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, заключенията по които са приети без възражения от страните. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите /така чл. 119, ал. 2 от ДОПК в сега действащата им редакция/, в предвидената за това форма и при липсата на допуснати нарушения на административно производствените правила, очертани в ДОПК за провеждане на ревизионното производство. Приел е, че безспорно е установена предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, а именно, наличие на данни за неотчетени приходи от реализация на стоки, което не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Този извод кореспондира пряко с данните от анализа на счетоводната отчетност на ревизираното лице, с оглед неотчетени според ревизиращия екип приходи от продажби на получени стоки по фактури от "Табак груп деливъри" АД; "Р. 1" ЕООД; "О. Б." ЕООД и "Инкофудс" ООД. При повторното разглеждане на делото правилно съдът е приел, че е потвърдено, че стоки от такъв вид като процесните са доставяни в процесните периоди от време от доставчиците, издали фактурите, и обясняват механизма на осъществяването на доставките. Обосновани са в тази връзка и изводите на съда, че доставките на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС са доказани по фактурите, по които е налице подпис на получател, удостоверяващ получаването, а именно – тези, изброени в съдебно-счетоводната експертиза и посочени в мотивите на оспореното решение. Съдът обстойно е обсъдил заключението на съдебно – почерковите експертизи и е приел, че спорните фактури издадени от "Табак груп деливъри" АД; "Р. 1" ЕООД; "О. Б." ЕООД и "Инкофудс" ООД при настоящото разглеждане на делото съдържат подпис на ревизираното лице или на служители във фирмата му. Правилен е извода на съда относно наличие на предпоставката за начисляване на косвен данък, предвид факта, че неотчетеният оборот в размер на 175738, 15 лв. към месец декември 2008 г. е формиран от подписани от търговеца фактури издадени от "Табак груп деливъри" АД – С. З. явява се и законосъобразен извода, че към ревизираното лице е следвало да се регистрира по ЗДДС през м. януари 2009 г. като подаде заявление за регистрация от 01.01.2009 г. до 14.01.2009 г., както и, че за всички извършени последващи доставки е било длъжно да начислява ДДС по реда на чл. 86 от ЗДДС, до отпадане на основанието за това. Правилно при изчисляване на дължимия ДДС съдът е взел предвид приходите по осчетоводените и неосчетоводени фактури, след корекция съобразно направените правните изводи е получил - 154669, 55 лева - за 2009 г., и в размер на - 35337, 88 лева -за 2010. След прилагане на съответните надценки 5% и 6%, съобразно вида на доставките и периодите, правилно са установените допълнителни задължения за ДДС - м. 12. 2009 г. в размер на 30933, 91 лева и за м. 12. 2010 г. в размер на 7067, 58 лева. Правилно и законосъобразно е решението в частта на определения ДДС ведно със съответните лихви за периода м. 10. 2013 г. – м. 01. 2014 г., предвид наличието на извършени сделки от доставчиците в полза на РЛ и установяванията на органа по приходите на укрити доходи от продажби на съответните стоки за посочените данъчни периоди, то законосъобразно с РА е извършено начисляване на ДДС. П. отношение на отменения данък по ЗДДФЛ за 2009 г. решението като необжалвано е влязло в законна сила По изложените съображения настоящата касационна инстанция преценява оспореното съдебно решение като законосъобразно. Не са допуснати твърдените от касатора съществени процесуални нарушения, а материалният закон е правилно приложен. Поради това същото в оспорената му част следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на спора на ответника по касация да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение