Решение № 7748 от 29.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10596/2020 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на община Поморие и на кмета на община Поморие чрез техния пълномощник срещу решение 421/12.03.2020 г. по адм. д. 908/2019 г. на Административен съд Бургас в частта, с която е отменена заповед РД-16-89/26.01.2018 г. на кмета на община Поморие. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. По делото е постъпила и частна жалба от община Поморие чрез нейния процесуален представител срещу определение 1064/19.06.2020г . по адм. д. 908/2019 г., постановено по искане за изменение на решението в частта за разноските. Ответниците по касационната жалба-Т. Илиева, М. Стефанова, М. Чакърова, С. Кискинов, Г. Нейков, В. Русев, Х. Кискинов и Т. Трифонова чрез своя пълномощник намират касационната и частната жалба за неоснователни. Останалите ответници не вземат становище по касационната и частната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. Илиева, М. Стефанова, М. Чакърова, Г. Нейков, В. Русев и Н. Кискинова срещу мълчалив отказ на кмета на община Поморие и изричен такъв -заповед РД-16-89/26.01.2018 г. на кмета на община Поморие да разреши изработването на проект за изменение на подробен устройствен плн-план за регулация на УПИ IX /ПИ 00833.501.284/ по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Ахелой, община Поморие. С обжалваното решение съдът е оставил без раглеждане жалбата срещу мълчаливия отказ, отменил е заповедта, съдържаща изричен отказ за разрешаване изработването на проект за изменение на подробен устройствен плн-план за регулация на УПИ IX по плана на гр. Ахелой и е върнал преписката на администратвния орган за произнасяне съобразно указаното в решението. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С оглед направеното от жалбоподателите уточнение, че държат на отмяната на мълчаливия отказ, то съдът дължи волеизявление и в тази насока, поради което е оставил без разглеждане като недопустима жалбата срещу мълчаливия отказ и се е произнесъл по същество досежно материализирания в цитираната заповед изричен отказ. В тази насока настоящата инстанция намира произнасянето на съда с оставянето без разглеждане жалбата срещу мълчаливия отказ за недопустимо без значение волята на жалбоподателите, тъй като при последвал изричен отказ се счита, че жалбата е насочена само срещу изричния отказ-ППВС 4/1976 г. По отношение отмяната на обжалваната заповед за отказ съдът е изтъкнал следното: Заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената писмена форма. Съобразно чл. 59, ал.2 от АПК административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, а в случаят органът е следвало да се произнесе по възможните законови основания за исканото изменение, доколкото в заявлението не се сочи конкретно основание. Сред мотивите на административния орган въобще не се съдържа анализ на възможните изменения на ПУП, при липса на изрично уточнение в тази насока от страна на заявителите, при положение, че не е им е указано да посочат на какво основание се иска такова изменение. В този смисъл, не са изследвани възможностите по силата на Параграф 8, ал. 2, т.3 от ПР на ЗУТ, още повече по делото са ангажирани доказателства за вледеенето на съседния УПИ VІІІ, съгласно приложените скици към прието заключение по СТЕ. Не се съдържа и изискуемото от чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ становище на главният архитект на община Поморие, в случай като настоящият, когато заповедта се издава от кмета на тази община. Това становище задължително следва да предхожда постановяването на акта по чл.135, ал.3 от ЗУТ, с оглед императивния характер на разпоредбата, а в случаят това изискване не е спазено. Нарушена е процедурата по осъществяване на сложния фактически състав, което опорочава законосъобразността на този краен акт. Насоящата инстанция намира, че съдът правилно е установил релевантните за спора факти, но спрямо тях неправилно е приложил относимата правна норма. Действително нормата на чл. 135, ал. 4 т. 1 ЗУТ изисква становище на главния архитект в случай като процесния, което не е задължително за органа съобразно това дали е положително или отрицателно, но в случая такова становище следва да се счете, че е налице. Видно от представения протокол на ОСУТ от 22.11.2017 г. е дадено отрицателно становище на искането за разделянето на УПИ IX на две УПИ- та: УПИ XV и УПИ XVI, като единият се постави в дял на заявителите, а другият на Л. Стойчев. На това заседание на ОСУТ е присъствал и главният архитект на общината и е подкрепил становището на ОСУТ, поради което следва да се счете, че същият е дал отрицателно становище на искането за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-план за регулация на УПИ IX за разделянето му на две УПИ- та: УПИ XV и УПИ XVI. Поради това изискването на чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ е спазено. Както се посочи по-горе, първоинстанционният съд е изяснил относимите към спора факти, които не следва да се повтарят. В случая безспорно изяснено е по делото, че подаденото от заявителите искане е с посочено правно основание чл.135, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС, което административният орган е приел като техническа грешка и е възприел, че се има предвид чл. 135, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ. Основанията обаче за изменение на подробен устройствен план са посочени като конкретни такива в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. В заявлението, с което е сезиран, липсва конкретно посочено основание, по което да се произнесе административният орган. Административният орган не може да изменя или допълва волята на страните досежно посочване на основание за изменение на ПУП. В тази насока решащият съд неправилно приема, че сред мотивите на административния орган следва да се съдържа анализ на възможните изменения на ПУП. Административният орган не е длъжен да изследва всички възможни основания за изменение на ПУП, за да разбере волята на заявителите за това. Тази воля следва да е ясно и конкретно изразена и в нейните очертани рамки административният орган следва да постанови своето изявление, а в случая заявено основание липсва. На тази плоскост следва да се изтъкне, че всъщност административният орган е разгледал адекватно едно от възможните като претендирани основания за изменение на ПУП чрез допускане изработването на проект за това, а именно основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ- съгласието на всички собственици на имота, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, което съгласие в случая не е налице. Правилно административният орган е изтъкнал, че освен заявителите собственици на имота са община Поморие, Л. Стойчев и В. Николова- Тенева, както и че още други лица са носители на вещни права върху имота. Липсата на тяхното съгласие сочи на законосъобразност на отказа на административния орган да разреши допускане изработването на изменение на ПУП -план за регулация на УПИ IX . Освен това от представения със заявлението проект не става ясно какво се предвижда по отношение частта на УПИ IX, която остава след разделянето на част от УПИ IX на две УПИ- та: УПИ XV и УПИ XVI. Така представеният проект освен това предвижда преминаването на границата между УПИ XV и УПИ XVI да премине през сграда, което е недопустимо. На последно място в случая е ирелевантен фактът, приет за такъв от решаващия съд, че по делото са ангажирани доказателства за вледеенето на съседния УПИ VІІІ от заявителите. Същите претендират само разделянето на УПИ IX на две УПИ- та, поради което владеенето от тях на УПИ VІІІ е без значение за законосъобразността на обжалвания отказ. В този смисъл за административния орган няма задължение за изследва възможностите на пар. 8, ал. 2 , т. 3 ПРЗУТ, тъй като не е сезиран с искане за неприложена дворищна регулация и такова изследване няма нищо общо със претендираното изменение на ПУП-план за регулация на УПИ IX. Предвид изложеното обжалваният административен акт-заповед РД-16-89/26.01.2018 г. на кмета на община Поморие, съдържаща отказ за разрешаване изработването на проект за изменение на подробен устройствен плн-план за регулация на УПИ IX по плана на гр. Ахелой е материалнозаконосъобразен. Това налага отмяна на обжалваното решение в частта, с която е отменена цитираната заповед и постановяване на друго решение по съществото на спора в смисъл на отхвърляне на жалбата. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касатора кмета на община Поморие следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски по приложен списък, представляващи възнаграждение за един адвокат за две инстанции в размер на 1 100 /хиляда и сто/ лв. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция се явява основателна и частната жалба срещу обжалваното определение 1064/19.06.2020г . по адм. д. 908/2019 г., което следва да бъде отменено. В останалата прекратителна част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,