Решение № 5660 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6964/2011 г.

Решение № 5660 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6964/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Русе против решение № 14 от 7.04.2011 г. по адм. дело № 596/2010 г. на Административен съд - Русе, с което е отменена заповед № РД-08-115 от 13.12.2010 г. на същия административен орган, за прекратяване на служебното правоотношение на Данчо Ненов Данев на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена възможно най-ниска оценка при атестиране. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като процедурата по атестиране е проведена при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА). Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Данев против заповедта да бъде отхвърлена. Претендира и заплащане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Ответникът оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Русе е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган (директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Русе е орган по назначаването съгласно чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие") и съдържа изброените в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити. Крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на оспорената заповед, тъй като при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните изисквания, предвидени в нормите на ЗДСл и на НУРАСДА, е законосъобразен, но по различни от изложените от административния съд съображения. Изводът за допуснато съществено нарушение на изискванията на чл. 11, т. 3 и на чл. 14 от НУРАСДА поради непроведена заключителна среща между служителя и оценяващия ръководител не се споделя от настоящата инстанция. Служителят е оценяван за периода 01.12.2009 г. - 30.11.2010 г., през който заема длъжността началник на общинска служба по земеделие - Иваново (тъй като длъжността е една и съща, преназначаването в рамките на периода с оглед новия Устройствен правилник на областните дирекции "Земеделие", правилно е преценено от съда като ирелевантно). Формално са изпълнени всички етапи от процедурата по чл. 11 от НУРАСДА, а в края на периода е проведена и заключителна среща между служителя и оценяващия ръководител, за която е съставен протокол от 26.11.2011 г., в какъвто смисъл е направеното и от служителя отбелязване с отказ да подпише формуляра и с възражения относно процедурата по атестиране. Фактът на провеждане на заключителна среща се потвърждава от служителя и от записаното от него във формуляра за оценка, където след становището на контролиращия ръководител служителят изрично отбелязва, че няма да подпише формуляра по съображения, които вече е изложил в протокола от заключителната среща (л. 150 от делото). Ето защо доводите на ответника по касация, че такава среща не е проведена не могат да бъдат споделени. Обстоятелството, че формулярът за оценка при заключителната среща не е подписан от служителя и конкретни възражения по същността на оценката не са изложени от него не опорочават проведената процедура, тъй като излагането на възражения е право, което оценяваният може и да не реализира. Необходимо е обаче да се установи провеждането на заключителна среща, което в случая е удостоверено с представените и цитирани по-горе доказателства. Въпреки изложеното процедурата по атестиране на служителя е проведена в нарушение на нормативните изисквания, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл държавният служител се атестира ежегодно по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Атестирането се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11- 14 от НУРАСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и професионалната компетентност на служителя за целия период на атестиране и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 24, ал. 1 от НУРАСДА). В случа в нарушение на цитираните по-горе разпоредби от наредбата представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално регистрира съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на работния план и професионалната компетентност на служителя за оценявания период. В противоречие с нормата на чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от НУРАСДА в работния план са възпроизведени задълженията на служителя по длъжностна характеристика, а не са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението, които служителката следва да реализира през периода. Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на реализирането на целите на проведената междинна среща, както и на заключителната. Констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 16 от НУРАСДА, първият, от които е степента на реализация на целите в работния план, а вторият - степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения, определени в длъжностната характеристика. Освен това анализът на компетентностите на служителя не е съобразен с изискванията на чл. 20 от НУРАСДА, а е заменен от декларативни изводи за липсата на компетентност на служителя да достига до същността на проблема, липса на умения за задълбочено прилагане на нормативните актове и осъществяване на ефективна комуникация, не винаги добра организация при изпълнение на текущите задачи и конкретни пропуски в служебната дейност, които обаче биха могли евентуално да бъдат основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на служителя. Описаните нарушения на изискванията на чл. 16 и чл. 20 от НУРАСДА са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните от служителката професионални качества и способности за оценявания период, а съдържа общи фрази и констатации за нарушения на трудовата дисциплина, които не се включват в целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРАСДА, свързани с установяване равнището на професионална квалификация, подобряване дейността на съответното административно звено, определяне на справедливо възнаграждение на служителя, подобряване на професионалната компетентност и на работните взаимоотношения. С оглед изложеното следва да се приеме, че получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до извод, че правото на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение е упражнено в противоречие с нормативните изисквания, Административен съд - Русе постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствата, включително протоколът от 26.11.2010 г., са обсъдени и разгледани подробно, като са изложени съображения в подкрепа на направените изводи. Ето защо доводът на касатора за необсъждане на част от ангажираните доказателства е неоснователен. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт обаче следва да бъде споделен, тъй като изводът на съдебния състав за непровеждане на заключителна среща се опровергава от представените доказателства. В случая този порок на решението не е основание за неговата отмяна, тъй като крайният извод на съдебния състав за отмяна на заповедта е законосъобразен и се подкрепя от представените длъжностни характеристики, изясняващи йерархическата подчиненост в областната дирекция и представения формуляр, чийто анализ и съвкупна преценка налагат изводите, изложени по-горе. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Русе е законосъобразно и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Областна дирекция "Земеделие" - Русе следва да заплати на сумата 300.00 лв. разноски по делото в касационното производство. Разноски пред първата инстанция не се дължат, въпреки направеното искане, тъй като такива вече са присъдени на страната с първоинстанционния съдебен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение