Решение № 3619 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 893/2016 г.

Решение № 3619 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 893/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган в РУ на МВР гр. С. против решение № 873 от 12.11.2015 г., постановено по адм. д. № 443/2015 г. по описа на Административен съд С. - област. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена. Ответникът - П. В. Н., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № 113/07.04.2015 г. на полицейски орган при РУ-МВР гр. С., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), П. В. Н. е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат Административен съд С. - област приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, тъй като по делото не се установява наличие на данни за извършено престъпление от Ненков. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съобразно изискването на чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Правилно е и заключението, че при постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена в противоречие на материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е незаконосъобразен и необоснован. Съгласно посочената разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна марка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен е установено, че в оперативна дежурна част на РУ - МВР Самоков е получен сигнал от служител на 08 РУ СДВР, че червен джип превозва мотоциклет, който е противозаконно отнет и за което при тях е образувано досъдебно производство. Около един час след получаване на сигнала водача на джипа - П. В. Н. се обажда в ОДЧ и съобщава, че в близост до коритото на р. И. намира захвърлен мотор, който натоварва на джипа. Дежурния ОДЧ разпорежда на Ненков да стои там, където е мотора, докато дойде полицейската група. Пренебрегвайки указанията на полицията Ненков тръгва с джипа, на който е натоварен мотоциклета и няколкократно разговаря с полицията в резултат, на което се среща с полицаите на бензиностанция до гр. С.. При тези факти изводът на първоинстанционния съд, че спрямо Ненков не са налице данни да е съпричастен към извършено престъпление, са незаконосъобразни и необосновани. За достоверността на твърденията на П. Н., че намира изоставен мотоциклет не са ангажирани каквито и да било доказателства, като е нелогично след обаждането му в РУ - МВР Самоков и разпореждането на полицая да стои до идването на полицията да потегли с натоварения мотоциклет в джипа си и по този начин да компрометира последващо извършване на процесуално-следствени действия по отношение на мотоциклета, предмет на кражба. При тези факти правилно полицейският орган приема, че са налице данни за възможна съпричастност на лицето към извършено престъпление, като същият държи във владението си предмета на престъплението. Провеждането на телефонни разговори, на които се позовава лицето е извършено след получаване на сигнал за местонахождението на мотоциклета в управлявания от Ненков автомобил, което впоследствие е установено и при спиране на автомобила. При тези данни правилно е прието, че е възможна връзка с кражбата, поради което с цел да се съдейства за разкриване на престъплението и да се избегне опасността от укриване, е приложена принудителната административна мярка. Обстоятелство, че лицето не е привлечено като обвиняем и не са предприети процесуални действия впоследствие, не променя факта, че към момента на задържане по чл. 72, ал. 1 ЗМВР съществуват достатъчно данни за възможна съпричастност към престъпление. Следователно спрямо П. Н. е осъществена хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Ето защо като прави извод за противното Административен съд С. - област постановява решение в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,