Решение № 5038 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6313/2015 г.

Решение № 5038 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6313/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на У. М. Ж. от Ливан против Решение № 2587/14.04.2015 г., постановено по адм. дело № 1058/2015 г. по описа на Административен съд С.- град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 8250/17.11. 2014 г. на Заместник председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ). В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита се, че в решението на ДАБ е направена формална преценка на ситуацията в страната и има избирателно позоваване на факти от изготвените справки за обстановката в нея. Посочва, че е налице формален подход към изложената бежанска история, с което са нарушени разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Касационният жалбоподател в съдебно заседание, чрез адвокат Т. Л. от САК, моли да се отмени решението на заместник председателя на ДАБ като неправилно и незаконосъобразно. Подробни съображения са развити в представените по делото писмени бележки. Ответникът- Заместник-председателят на ДАБ, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Славова оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила, като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно решение. Посочва, че се касае за последваща молба за закрила, като чужденецът не е посочил различни мотиви от тези, които е заявил в предходните производства. Сочи това, че в Ливан чужденецът не е бил заплашен поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Посочва за безспорно установено, че спрямо чужденецът не е осъществено визираното от закона преследване и същият не е обосновал страх от преследване по причините, изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Намира, че не са налице основания по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, въз основа на които следва да му бъде предоставен и хуманитарен статут. С оглед тези обстоятелства е изведено заключение, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на Административен съд С. град. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното Решение № 2587/14.04.2015 г., постановено по адм. дело № 1058/2015 г. Административен съд С.- град е отхвърлил жалбата на У. М. Ж. против Решение № 8250/17.11. 2014 г. на Заместник председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. След анализ на установената фактическа обстановка АССГ е приел за правилен извода на ДАБ за липсата на твърдения от страна на чужденеца за проявено спрямо него насилие в Ливан, по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения и конкретни случаи на нарушаване на човешките му права в държавата му по произход. Първоинстанционният съд установява, че спрямо лицето не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, като няма основания да се приеме, че той е бил принуден да напусне родината си поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция. Тежки посегателства като изтезание, също не се установяват. Приема се, че спрямо жалбоподателят не са предприемани мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността му от официалните власти или от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Поради това е обоснован извод, че чужденецът не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Настоящата инстанция на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е неоснователна. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- чл. 209, т. 3 от АПК. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства, съобразно приложимата правна уредба. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че е извършен формален подход към изложената бежанска история, с което са нарушени разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Правилно АССГ е приел, че на база събраните доказателства, по отношение на У. М. Ж. в Ливан, не съществуват реални заплахи- той и неговите близки не са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните по делото е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, сочещи за необоснованост на решението поради това, че не са дооценени конкретните факти релевантни за случая. В тази връзка необосновано е неговото твърдение, че в решението е направена формална преценка на ситуацията в страната и е налице избирателно позоваване на факти за обстановката в нея. Съдът е обсъдил установените по делото факти поотделно и в тяхната съвкупност и на база приетата доказателствена маса е изградил правилни и обосновани изводи. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В Ливан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Видно от приетата Справка вх. № 01- 12683 от 30.10.2014 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, въпреки влошаването на политическите и икономически условия, предвид притока на сирийци, не може да се приеме, че е налице безогледно насилие, нито обстановката да се оценява, като въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Ливан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване. Безспорно обстановката в Ливан се характеризира със спорадични сблъсъци между различни групировки, но в никакъв случай не може да се приеме, че страната се намира в ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. Мотивите за търсената закрила на лицето са идентични с тези, които са посочени по време на предишното производство. Предходното решение на административния орган, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут е обжалвано по съдебен ред и е влязло в законна сила. При подаването на процесната молба, която се явява последваща, по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, не се сочат нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата на произход. Изразените опасения от усложнената външно политическа ситуация, са общи и неконкретизирани и няма данни да са рефлектирали пряко и в негативен план спрямо лицето. Изложената бежанска история на лицето не съдържа обстоятелства, обуславящи предоставяне на хуманитарен статут. Същият е напуснал Ливан по семейни причини, които не се вписват в нито едно от основанията за предоставяне на хуманитарен или бежански статут. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,