Решение № 586 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2009 г.

Решение № 586 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място], против решението от 15.04.2009 г., постановено по гр. д. № 716/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което след като е отменено решението от 14.01.2008 г. по гр. д. № 285/2006 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявените от [фирма], [населено място], обл. С., иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/, във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от ДПК (отм.) и чл. 86 от ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение № 610 от 16.06.2010 г., тъй като разрешения с въззивното решение въпрос: дали извършените разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на данъчен ревизионен акт се дължат като обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/, във връзка с чл. 25, ал. 1 от ДПК (отм.), както и въпросът: дали в случаите на направени разноски за адвокатско възнаграждение за административното обжалване е налице съпричиняване на вредите и основание по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ за намаляване на обезщетението, са от значение за развитие на правото. Настоящият съдебен състав намира, че извършените разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на данъчния ревизионен акт, съставлява претърпяна вреда от данъчно задълженото лице, намираща се в пряка причинна връзка с отменения незаконен данъчен акт, поради което за тези разноски се дължи обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/, във връзка с чл. 25, ал. 1 от ДПК (отм.). Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормална грижа на данъчния субект за защита на собствените му права и имуществените му интереси и не сочи на виновно съпричиняване на вредоносния резултат. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено. Ответникът по жалба [фирма] оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски. Контролиращата страна Върховна касационна прокуратура намира жалбата за основателна. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение, са уважени предявените от [фирма] иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/, във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от ДПК (отм.) за заплащане на сумата 37 635,21 лв. - обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на ДРА № 255/3.08.2005 г., ведно със законната лихва от 21.02.2006 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1570,81 лв. - на основание чл. 86 от ЗЗД. С въззивното решение е присъдено изплатено възнаграждение за "всички действия, свързани с административното обжалване на данъчния ревизионен акт", договорено в чл. IV. 1.1 от Договор за данъчни услуги в размер на 37 635,21 лв. - минималния размер съгласно Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбата срещу данъчния ревизионен акт е подадена на 19.08.2005 г. Адвокатското възнаграждение е заплатено на 24.08.2005 г., съобразно уговорения в договора срок. Д. ревизионен акт е отменен като незаконосъобразен с решение от 17.10.2005 г., издадено от директора на Р. -гр. С.. Неоснователни са доводите на касатора, че не е налице незаконосъобразен административен акт. В случая данъчният ревизионен акт е отменен като незаконосъобразен по реда на Д. (отм.), поради което и на основание чл. 25, ал. 1 от ДПК (отм.) данъчната администрация отговаря за вредите, причинени на данъчния субект от незаконния данъчен акт. Въззивният съд правилно е приел, че изплатеното адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на данъчния ревизионен акт съставлява вреда, доколкото такава е всяко отрицателно изменение в имущественото състояние на ищеца, т. е. намаляване на патримониума, активите му, вследствие на незаконосъобразния данъчен ревизионен акт, включително и когато това имуществено намаляване се изразява в правомерно направените разноски по защита срещу самия незаконосъобразен административен акт. Неоснователни са доводите на касатора, че извършените разноски във връзка с реализираните на право на защита - възможността да бъде оспорен акт или действие на данъчните органи, а не във връзка с предприети действия на принудителното събиране на данъчния ревизионен акт. Правилно въззивният съд е приел, че е налице пряка причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен данъчен ревизионен акт и нанесената вреда, доколкото заплатеното възнаграждение е пряка последица от съставянето и връчването на ищеца на процесния данъчен ревизионен акт, с който по императивен начин са му вменени впоследствие оказали се недължими от него данъчни задължения в голям размер. В приложимия закон - действащия към 2005 г. Д., липсва процесуална възможност да се търси отговорност за вреди, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение във връзка с административното обжалване на данъчните актове. Поради това неоснователно е позоваването в касационната жалба на нормативната уредба на отговорността за разноски, извършени в съдебното производство. Неоснователни са доводите и доводите, че неправилно е прието за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Доводите, че адвокатската защита не е задължителна, тъй като административният орган е длъжен да се произнесе по законосъобразността на данъчния облагателен акт в неговата цялост, правилно са преценени от въззивния съд като неоснователни. Намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването и връчването на данъчния облагателен акт, с който са определени данъчни задължения, които той е считал за недължими. Правилно е прието от въззивния съд, че ангажирането на консултантска и адвокатска защита е израз на адекватна и нормална грижа на данъчния субект за защита на собствените му права и имуществените му интереси и не сочи на виновно съпричиняване на вредоносния резултат. Д. на касатора, че договорът за данъчни услуги няма достоверна дата, не е навеждан в инстанциите по съществото на спора, поради което не следва да бъде обсъждан в касационното производство. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от ГПК то следва да се остави в сила. Ответникът по жалбата не е представил доказателства за извършени разноски в касационната инстанция, поради което такива не следва да му се присъдят. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение