Решение № 10922 от 27.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3862/2011 г.

Решение № 10922 от 27.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3862/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Милка Йорданова Политова срещу решение по т. 23 от протокол № 6 от 17.02.2011 г. на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело № 57/2009 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт е определен размерът на наложеното на жалбоподателката дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение" - 10 на сто за срок от шест месеца. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С решение по т. 62 от протокол № 5 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 4.02.2010 г., дисциплинарно наказващият орган е приел, че Милка Йорданова Политова, в качеството си на съдия в Софийски районен съд за периода 1.01.2008 г. - 30.03.2009 г. е допуснала дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ (в приложимата редакция) и й е наложил дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ "намаляване на основното трудово възнаграждение с 25 на сто за срок от две години". Жалбоподателката е оспорила решението на ВСС пред съда, като тричленен състав на Върховния административен съд с решение № 9412 от 6.07.2010 г. по адм. дело № 4152/2010 г. е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. С решение № 15062 от 9.12.2010 г. по адм. дело № 10740/2010 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил решение № 9412/6.07.10 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 4152/10 г. в частта, с която оспорването по жалбата на Милка Йорданова Политова срещу решение т. 62, по протокол № 5/4.02.10 г. на Висшия съдебен съвет е отхвърлено изцяло и вместо него е постановил друго, с което е отменил като незаконосъобразно решение по т. 62 от протокол № 5/4.02.10 г. на Висшия съдебен съвет в частта на т. 62.1 относно установяването на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ и в частта на т. 62.2 за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ "намаляване на основното трудово възнаграждение с 25 на сто за срок от две години" и е върнал преписката в частта за определяне размера на дисциплинарното наказание за ново произнасяне. В хода на съдебното производство е установено, че с молба от 12.02.2010 г. до ВСС жалбоподателката е подала оставка и с решение по т. 14 от протокол № 9 от заседание на ВСС, проведено на 4 март 2010 г., на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ е освободена от длъжността "съдия" в СРС, считано от 13.03.2010 г. Този факт е обсъждан в мотивите на решението на петчленния състав на ВАС, който е приел, че е ирелевантен при преценката за съразмерност на наложеното дисциплинарно наказание. След изпращане на преписката на ВСС, дисциплинарният състав по дисциплинарно дело № 57/2009 г., като е съобразил дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в отменителното решение на петчленния състав на ВАС е изготвил предложение относно размера на дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, наложено с решението на ВСС по т. 62 от протокол № 5/4.02.2010 г. и потвърдено с решението на съда, а именно - за намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца, за допуснато от Милка Политова в качеството й на съдия нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ за периода 1.01.2008 г. - 30.03.2009 г. С решение по т. 23 по протокол № 6/17.02.2011 г. ВСС, след обсъждане и проведено тайно гласуване е определил размера на наложеното дисциплинарно наказание на Милка Йорданова Политова в качеството й на съдия в СРС по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ "намаляване на основното трудово възнаграждение" на 10 на сто за срок от 6 месеца за допуснато от нея нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ за периода 1.01.2008 г. - 30.03.2009 г. Недоволна от решението жалбоподателката Милка Йорданова Политова го оспорва, като подържа, че е прието при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Излага доводи, че с решението на ВСС й е наложено дисциплинарно наказание, считано от деня на съобщаването му, т. е. от 17.02.2011 г., а към този момент жалбоподателката не е съдия, правоотношението й в това качество е прекратено, считано от 13.03.2010 г. и не получава възнаграждение от Софийски районен съд. Поддържа, че ВСС незаконосъобразно е обвързал дисциплинарното й наказание с размера на следващото й се обезщетение по чл. 225 от ЗСВ, в резултат на което същото неправилно е изчислено и изплатено. Сочи, че предложението на дисциплинарния състав не отговаря на изискванията за форма, тъй като същото съдържа само подписите на трима членове, без да са посочени имената им и датата на изготвянето му. Релевира оплаквания, че ВСС не е спазил задължителните указания на касационната инстанция на ВАС да направи преценка за съразмерност на дисциплинарното наказание с установените дисциплинарни нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната й отговорност. При тези съображения иска да се отмени обжалвания административен акт. Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствения материал по делото и доводите и възраженията на страните, намери, че жалбата е неоснователна, по следните съображения: Неоснователни са доводите за нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазена форма на предложението на дисциплинарния състав. Действително предложението не съдържа дата и изписване на имената на членовете на дисциплинарния състав, но тези нарушения не рефлектират върху законосъобразността на оспореното решение на ВСС. По отношение на датата, срокът по чл. 320, ал. 1 от ЗСВ е инструктивен, очевидно предложението е било обективирано в момент, предхождащ заседанието на ВСС и не е имало пречка да бъде предмет на обсъждане от членовете на ВСС. По преписката няма данни за настъпили персонални промени в дисциплинарния състав, поради което допуснатият пропуск за изписване на имената на членовете на същия не опорочава съдържанието му. На следващо място предложението на дисциплинарния състав няма самостоятелно правно значение и не обвързва като правен ефект административния орган, следователно констатираните пропуски не опорочават в степен на незаконосъобразност обжалваното решение на ВСС. Неоснователно е оплакването, че оспореното дисциплинарно наказание на жалбоподателката е наложено, считано от 17.02.2011 г. Данни в тази насока не се съдържат както в предложението на дисциплинарния състав, така и в решението на ВСС по протокол № 6/17.02.2011 г. Обратно, в предложението на дисциплинарния състав, възприето при обсъждането от членовете на кадровия орган и в оспореното решение е отбелязано, че дисциплинарното наказание на съдия Милка Политова е определено с решението на ВСС от 4.02.20010 и се счита наложено към момента на съобщаването му на жалбоподателката. В контекста на чл. 322 от ЗСВ, предложението на дисциплинарния състав е за определяне единствено на размера на дисциплинарното наказание, което вече е наложено с решение на ВСС по т. 62 по протокол № 5/4.02.2010 г. Към този момент жалбоподателката е заемала длъжността съдия в СРС, поради което доводът, че й се налага дисциплинарно наказание след като вече е прекратено правоотношението поради подаване на оставка по реда и на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ е неоснователно. Съгласно чл. 322 от ЗСВ, дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на съобщаването на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, на решението на Висшия съдебен съвет или на заповедта на министъра на правосъдието. Това е релевантният момент, с който законът свързва настъпването на неблагоприятните последици в правната сфера на адресата на акта. С решението на петчленния състав решението на ВСС е отменено само в частта относно размера на наложеното дисциплинарно наказание, но в частта, с което е прието за установено, че жалбоподателката е допуснала дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, определен е видът на дисциплинарното наказание и й е наложено такова по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, административният акт не е отменен, т. е. не е заличен неговият правен ефект с обратна сила. Съдът упражнява контрол за законосъобразност спрямо решенията на кадровия орган и в зависимост от извода за неговата законност разполага с правомощието да отмени или потвърди наложеното дисциплинарно наказание, но няма дисциплинарна власт да наложи друго дисциплинарно наказание вместо обжалваното пред него, респективно да измени размера на същото по вид дисциплинарно наказание. За това съдът в рамките на правораздавателната си власт е изпратил административната преписка на дисциплинарно наказващият орган със задължителни указания по прилагането на закона относно определяне размера на наложеното с оспореното решение на ВСС дисциплинарно наказание на жалбоподателката. Ето защо актът на ВСС за определяне на нов размер на дисциплинарното наказание завършва фактическият състав на налагане на дисциплинарно наказание по реда на чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ и поражда действие, считано от момента на възникване на правните последици за жалбоподателката по силата на чл. 322 от ЗСВ от решението на ВСС от 4.02.2010 г., а не от 17.02.2011 г. При определяне на размера на наложеното дисциплинарно наказание ВСС се е съобразил с релевантните фактически обстоятелства, предвид изложените съображения в тази насока в решението на петчленния състав и при спазване на критериите по чл. 309 от ЗСВ е определил минималният размер по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, поради което доводите на жалбоподателката за несъразмерност на наложеното й дисциплинарно наказание са неоснователни. Поставените въпроси от жалбоподателката във връзка с размера на следващите й се обезщетения при прекратяване на правоотношението й по реда на чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ не подлежат на обсъждане в това производство, за нея е налице правна възможност да защити правата си по предвидения в закона процесуален ред. Предвид изложеното, не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на обжалваното решение на ВСС, поради което подадената срещу него жалба от Милка Йорданова Политова следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,