Решение № 2513 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12061/2012 г.

Решение № 2513 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12061/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Образувано е по касационна жалба от Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, подадена чрез процесуален представител, против решение № 4144/18.07.2012 г., постановено по адм. д. № 11424/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССг), в частта му, в която е отменено нейно решение № 19/01.12.2011 г. По наведени доводи за неправилност на съдебния акт - нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново, с което жалбата на Мариана Денева бъде отхвърлена. Претендират за направените по делото разноски. Ответната страна - Мариана Йорданова Денева, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на АССГ. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Съдът е изяснил спора, като е събрал релевантните за него доказателства, като въз основа на същите правилно е установил фактическата обстановка, по която страните не спорят. Въз основа на така установените факти, които не се оспорват от страните, правилно в обжалваното решение е прието, че Денева не е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 18 от ЗПУКИ, за което са налице забраните по глава втора от същия закон нито към момента на подаване на сигнала - 25.08.2011 г., нито към момента на постановяване на административния акт - 1.12.2011 г., тъй като трудовото й правоотношение за длъжността "директор" на Национално училище по танцово изкуство (НУТИ) е прекратено от 1.08.2011 г. Обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че ЗПУКИ намира приложение по отношение на лица, които заемат публична длъжност към момента на постановяване на акта, с който се установява или не конфликт на интереси. В случая правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 1 ЗПУКИ, предвиждаща, че законът определя правилата за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности. Настоящият състав напълно споделя доводите, че единственото изключение, което се отнася до лица, които към момента не заемат такава длъжност, но са заемали такава са уредени в Глава пета на ЗПУКИ и касаят конкретни хипотези, които са неотносими към конкретния случай. Обосновано и законосъобразно в тази насока е посочено, че този извод следва и от последиците, предвидени в закона при установяване на конфликт на интереси, една от които е освобождаването на лицето от заеманата длъжност, което е допълнителен аргумент, че действието на закона обхваща лицата, заемащи към момента публична длъжност. Легалното понятие на "конфликт на интереси" е дадено в чл. 2 от ЗПУКИ. Съгласно последния, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Тълкуването на разпоредбата води до извода, че за да възникне "конфликт на интереси" следва на първо място да е налице установен по безспорен начин, съществуващ частен интерес, който от своя страна може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Законодателят е преценил, че дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно, укоримо и като такова не следва да бъде допускано. В случая, правилно съдът е установил, че полученото възнаграждение от страна на съпруга на Денева е по трудово правоотношение, като трудовият договор е сключен много години преди влизане в сила на ЗПУКИ и като такова е получено на валидно правно основание, срещу насрещна престация на труд от страна на Колдамов, при което не попада в хипотезата на чл. 2 ЗПУКИ. Правилно съдът е установил и факта, че макар трудовият договор на същия да не е прекратен след влизане в сила на ЗПУКИ в случая това отново не представлява нарушение, доколкото липсва такава хипотеза в ЗПУКИ, а и в същия не е предвидено обратно действие по отношение на вече сключени договори. Обоснован и законосъобразен е и изводът на съда, че Мариана Денева и Александър Тенев не са свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, при което правоотношенията между тях не пораждат конфликт на интереси. Обоснован е изводът на съда, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените деловодни разноски в размер на 450 лв, представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,