Решение № 3680 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14161/2012 г.

Решение № 3680 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14161/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Надежда Евгениевна Стоянова от гр. Хасково, чрез пълномощника адв. Венелин Челебиев, против решение № 172/15.10.2012 г., постановено по адм. дело № 222/2012 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против решение № Ж-25-1/27.06.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Хасково. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата и в съдебно заседание, чрез пълномощника се излагат съображения, според които съдът неправилно е приел, че извършеното прихващане е в съответствие с разпоредбата на чл. 114, ал. 4 КСО. Касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Хасково, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Хасково е отхвърлена жалбата на Надежда Евгениевна Стоянова против решение № Ж-25-1/27.06.2012 г. на директора на РУСО гр. Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 65/11.05.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО. За да постанови това решение съдът е приел, че с посоченото разпореждане законосъобразно е извършено възстановяване чрез прихващане на основание чл. 114, ал. 4 КСО, като е разпоредено да се прихване вземане на ДОО, произтичащо от получена от Надежда Евгениевна Стоянова сума в размер на 346,46 лв. - остатък главница, установено по основание и размер с разпореждане № 261-00-659-3/7.02.2012 г., от изискуемо вземане на лицето от ДОО за месец 04/2012 г. - сума в размер на 204,46 лв., произтичащо от парично обезщетение за злополука по болничен лист, до размера на задължението. Съдът е изложил, че разпоредбата на чл. 114, ал. 4 КСО дава възможност да се извърши такова прихващане, когато задължението към ДОО не е изпълнено доброволно, без да е необходимо разпореждането, с което е установено вземането да е влязло в сила, съгласно изменението на посочената разпоредба с ДВ, бр. 100/2010 г. Според съда са неоснователни доводите на жалбоподателката за приложение на правилото по чл. 105 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно което вземанията, върху които не се допуска принудително изпълнение, не могат да се прихващат без съгласието на кредитора, за неоснователен е приет и доводът за приложение на чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК, според който, не се допуска принудително изпълнение върху обезщетенията по социално осигуряване, каквото е паричното обезщетение за нетрудова злополука по болничния лист, тъй като разпоредбите на КСО се явяват специални по отношение на тези по ДОПК, а освен това КСО е нормативен акт от по-висока степен от ЗЗД. В подкрепа на тези изводи съдът се е позовал на съдебна практика по решение № 15847/1.12.2011 г. по адм. дело № 8728/2011 г. и решение № 1319/25.01.2012 г. по адм. дело № 10675/2011 г., двете на ВАС, шесто отделение. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с разпореждане № 261-00-659-3/7.02.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - гр. Хасково е разпоредено на Надежда Евгениевна Стоянова да възстанови добросъвестно полученото от нея парично обезщетение за безработица за периода от 23.02.2011 г. до 22.06.2011 г. в размер на 583,20 лв. Възстановяването на сумата е разпоредено поради това, че на същата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 19.01.2011 г. и на основание чл. 54е, ал. 3 КСО. Това разпореждане е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № Ж-7-1/22.03.2012 г. на директора на РУСО - гр. Хасково, което от своя страна е обжалвано пред съда и е отменено с решение № 120/9.07.2012 г. по адм. дело № 110/2012 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Посоченото съдебно решение е обжалвано от директора на РУСО - гр. Хасково пред касационната инстанция, като с решение № 1113/23.01.2013 г. по адм. дело № 10642/2012 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, решението на Административен съд гр. Хасково е оставено в сила. В мотивите на решението на ВАС по същество е прието, че неправилно е разпоредено възстановяване на полученото обезщетение за безработица, тъй като на Надежда Евгениевна Стоянова е отпусната трудова пенсия за старост от Руската Федерация, считано от 19.01.2011 г., а не е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, нито пенсия за ранно пенсиониране по чл. 168, ал. 1 КСО, поради което по отношение на същата не са били налице пречки по чл. 54д, ал. 1, т. 3 КСО за получаване на парично обезщетение за безработица. Наред с това в решението на ВАС е прието, че отпускането на пенсия от друга държава е предвидено като прекратително основание по отношение на правото на парично обезщетение за безработица едва с изменението на чл. 54д, ал. 1, т. 3 КСО с ДВ, бр. 100/2011 г., в сила от 1.01.2012 г. и разпоредбата няма обратно действие. Между страните по делото не се спори, че Надежда Евгениевна Стоянова има право на парично обезщетение за нетрудова злополука по предявения болничен лист № А20120672490, в размер на 204,46 лв. При тази фактическа обстановка, правните изводи на първоинстанционния съд са неправилни. На първо място, за правилното решаване на правния спор следва да бъде взет предвид нововъзникналия факт с правно значение - отмяната с влязло в сила съдебно решение на решение № Ж-7-1/22.03.3012 г. на директора на РУСО гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 261-00-659-3/07.02.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - гр. Хасково, с което е било разпоредено Надежда Евгениевна Стоянова да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица в размер на 583,20 лв. Решение № 1113/23.01.2013 г. по адм. дело № 10642/2012 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение № 120/9.07.2012 г. по адм. дело № 110/2012 г. на Административен съд гр. Хасково, е постановено преди приключване на устните състезания пред касационната инстанция на 31.01.2013 г. по настоящото дело. Отмяната на разпореждането, с което е разпоредено възстановяване на дължими суми на ДОО е факт с обратно действие, тъй като погасява правото на РУСО да претендира въпросното вземане от Надежда Стоянова. Поради това, този факт следва да бъде взет предвид в касационното производство съгласно правилото по чл. 142, ал. 2 АПК и за него не важи забраната за нови фактически установявания пред касационната инстанция по чл. 220 АПК. Разпоредбата на 142, ал. 2 АПК, според която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, следва да намери субсидиарно приложение в касационното производство, на основание чл. 228 АПК, поради което обсъжданият правнозначим факт следва да бъде взет предвид при решаването на правния спор от настоящата инстанция. С оглед изложеното, след отмяната на разпореждане № 261-00-659-3 от 7.02.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - гр. Хасково, за Надежда Стоянова не съществува задължение към ДОО, с което да бъде извършвано прихващане на нейно вземане от ДОО. Липсата на изискуемо вземане на ДОО е пречка за извършване на прихващане по реда на чл. 114, ал. 4 КСО, поради което само на това основание обжалваното пред съда решение № Ж-25-1/27.06.2012 г. на директора на РУСО гр. Хасково и потвърдено с него разпореждане № 65/11.05.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, се явяват незаконосъобразни. Наред с горното, за пълнота на изложението следва да се посочи, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни и с оглед установената пред същия фактическа обстановка /преди отмяната на разпореждането за възстановяване на обезщетението за безработица/. Прихващането, което е извършено с разпореждане № 65/11.05.2012 г., е в нарушение за закона. В разпоредбата на чл. 114, ал. 4 КСО /в редакцията съгласно ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 1.01.2011 г./ е предвидено, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. В случая административният орган е направил неправилна преценка, че може да се извърши прихващане. Този извод се налага предвид естеството на вземането на Надежда Евгениевна Стоянова, което представлява вземане, произтичащо от обезщетение по социално осигуряване. По своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 4 КСО се приравнява на принудително изпълнение, тъй като без съгласието на кредитора се осъществява прихващане между дължими на него суми от ДОО, в случая за парично обезщетение за нетрудова злополука, със суми, които той дължи на ДОО за получено преди това обезщетение за безработица. Вземането на държавата за неоснователно получено обезщетение за безработица /каквото според административния орган е вземането на ДОО към Надежда Стоянова по разпореждане № 261-00-659-3/7.02.2012 г./, представлява публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 4 ДОПК. Поради това и в съответствие с чл. 163, ал. 1 ДОПК събирането на тези вземания следва да се осъществява по реда на ДОПК. От друга страна, вземането на физическото лице от ДОО за обезщетение по болничен лист, представлява частно вземане и по общо правило за него са приложими правилата на Закона за задълженията и договорите. В чл. 114, ал. 4 КСО е предвидена възможност за прихващане на тези вземания, но тя не е безусловна, тъй като в закона е използван изразът "... когато могат да бъдат прихванати ...". Условието на закона следва да се обвърже с изискванията на специалните закони, регламентиращи правила за събиране на съответното вземане. Така в чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК е предвидено, че не се допуска принудително изпълнение върху обезщетенията по социално осигуряване, включително за безработица. Обезщетенията при временна неработоспособност поради нетрудова злополука несъмнено представляват обезщетения по социално осигуряване, което означава, че по закон е забранено принудителното изпълнение върху тези обезщетения. След като по своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 4 КСО се приравнява на принудително изпълнение на публичното вземане, то при преценката дали може да се извърши прихващането, предвидено в същия текст на закона, следва да се държи сметка дали може да се извърши принудително изпълнение върху конкретното вземане от ДОО. Същевременно в чл. 105 ЗЗД е предвидена забрана за прихващане без съгласие на кредитора относно вземания на кредитора, върху които не се допуска принудително изпълнение. В изложения смисъл е актуалната практика на Върховния административен съд, шесто отделение, изразена, например в решение № 9313/27.06.2012 г. по адм. дело № 16431/2011 г., решение № 4347/26.03.2012 г. по адм. дело № 10558/2011 г., решение № 9570/3.07.2012 г. по адм. дело № 239/2012 г., решение № 9004/21.06.2012 г. по адм. дело № 506/2012 г. и др. Решенията, на които се е позовал първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение, отразяват по-стара съдебна практика, която е изоставена като неправилна. По изложените съображения обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменено решение № Ж-25-1/27.06.2012 г. на директора на РУСО гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 65/11.05.2012 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при РУСО гр. Хасково. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установява, че страната е направила разноски за производствата пред двете инстанции общо в размер на 500 лв. за изплатени адвокатски възнаграждения, от които - 300 лв. за първата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 31.05.2012 г. и 200 лв. - за касационната инстанция по договор от 30.01.2013 г. Исканията за присъждане на разноските са направени своевременно и пред двете съдебни инстанции и следва да бъдат присъдени в посочения размер. Водим от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,