Решение № 8303 от 7.8.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8976/2022 г.

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, както и на основание чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на "Ууд Мастер" ООД, с която е направено искане за допълване на решение 3417/03.04.2023 г., постановено по адм. дело 8976/2022 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Иска се и допълване на постановеното съдебно решение. Ответникът по молбата директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, не изразява становище. Настоящата инстанция на Върховния административен съд, състав на трето отделение, намира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледано по същество искането по чл. 248 от АПК е основателно, искането по чл. 250 от ГПК е неоснователно, но съдът установява наличието на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение, която подлежи на поправка и по инициатива на съда. С решение 3417/03.04.2023 г., постановено по адм.д. 8976/2022 г., Върховният административен съд, състав на първо отделение, е оставил в сила решение 4929/18.07.2022 г., постановено по адм. д. 6239/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което решение е отменен ревизионен акт Р-22220219002234-091-001/26.02.2020 г., в частта, с която на дружеството са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 29 510, 28 лв. и лихви в размер на 7692, 64 лв. и в частта, в която за данъчните периоди м. 12.2014 г., м. 12.2015 г. и м.09.2016 г. са установени задължения за ДДС в размер на 64 227, 64 лв. и лихви за забава в размер на 21 688, 27 лв., като жалбата в останалата част е отхвърлена. С решение 5298 от 15.08.20222 г. това решение е било допълнено, като съобразно диспозитива на същото, се отменя ревизионен акт Р-22220219002234-091-001/26.02.2020 г. в частта, с която на дружеството е увеличен финансовия резултат за 2014 г. със сумата 109 405, 88 лв., за 2015 г. със сумата 78 602, ,25 лв., за 2016 г. със сумата 19 517, 55 лв. и за 2017 г. със сумата 97 290, 02 лв., и са установени задължения за коп.рпоративен данък по ЗКПО за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. в общ размер на 29 510, 28 лв. и лихви в размер на 7692, 64 лв. и в частта, с която са установени задължения за ДДС в размер на 64 227, 64 лв. и лихви за забава в размер нна 21 688, 27 лв., като отхвърля жалбата в останалата оспорена част. В хода на съдебното производство пред касационната инстанция, Ууд Мастер ООД, като касатор по спора, и като ответник по спора, доколкото производството е било образувано по подадении касационни жалби, както от търговското дружество, така и от директора на дирекция Обжалване ии данъчно-осигурителна практика София, е направил искане за присъждане на разноски, по представен списък на разноските, представляващ внесена държавна такса в размер на 46, 80 лв. за подаване на касационна жалба и заплатено възнаграждение за адвокат в размер 11 795, 66 лв., за което е представена фактура от 10 март 2023 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 10 март 2023 г. С постановеното решение 3417/03.04.2023 г. по адм.д. 8967/2022 г., касационната инстанция не се е произнесла по разноските. При съобразяване на тези обстоятелства, на Ууд Мастер ООД в качеството му на ответник по спора следва да се присъдят съответно направените по делото разноски. Съответно на изхода на спора, същите са в размер на 11 250, 34 лв. Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При съобразяване на обстоятелството на интереса по спора, доколкото ревизионният акт е отменен в частта по ЗКПО и ЗДДС за сумата в размер на 123 118, 80 лв., представляваща 93 737, 92 лв. главница и 29 380, 91 лв. лихви, претендираното възнаграждение за адвокат е определено в минималните размери съобразно Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искане за допълване, или изменение на съдебното решение в частта му за разноските не е направено от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, от него не е постъпило и становище по искането на Ууд Мастер ООД за изменение на съдебното решение в частта му за разноските. По изложените съображения, настоящият съдебен състав установява наличието на правно основание за допълване на решение 3427/03.04.2022 г., постановено по адм. дело 8976/2022 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските, като следва да се осъди Националната агенция за приходите да заплати в полза на Ууд Мастер ООД разноски за касационното производство в размер на 11 250, 34 лв. Направеното искане за допълване на постановеното съдебно решение е неоснователно, доколкото не са налице предпоставките по чл. 250 от ГПК. Съдът се е произнесъл по цялото направено искане. Налице са, обаче предпоставките за приложимост на чл. 247 от ГПК, а именно допусната от съда очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена и по инициатива на съда. При съобразяване на това обстоятелство в диспозитива на решение 3417 от 03.04.2023 г., постановено по адм.д 8976/2022 г., думите Оставя в сила решение 4929 от 18 юли 2022 г., постановено по адм.д. 6329/2020 г., следва да се четат оставя в сила решение 4929 от 18 юли 2022 г., постановено по адм.д. 6329/2020 г., допълнено с решение 5298 от 15 август 2022 г. на Административен съд София град, постановено по адм.д. 6329 от 2020 г.. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 247 от ГПК и чл. 248 от ГПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,