Решение № 15201 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 629/2019 г.

Решение № 15201 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 629/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Докторов, чрез процесуален представител, против решение № 6374 от 5.11.2018 г. по адм. дело № 12567/2017 г. на Административен съд - София-град, с което жалбата на Докторов против заповед № 513 з-7434/20.10.2017 г. на директора на СДВР, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган/по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи/, в предвидената от закона писмена форма. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореният акт е издаден при спазване изискванията на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР вр. чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и същия съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, като подробни фактически обстоятелства относно извършеното нарушение се съдържат и в посочената в заповедта обобщена справка рег. № 3384 р-18277/5.09.2017 г. Споделя се заключението на административния съд за спазена процедура по чл. 207 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на СДВР съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Оспорващият е запознат със заповедта и с обобщената справка и на същия е дадена възможност да участва в проведеното дисциплинарно производство, самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, да се запознава с материали по производството и да прави необходимите извлечения, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения, включително както се отбеляза по-горе да даде допълнителни обяснения или възражения след запознаването си с обобщената справка. В проведеното производство по чл. 207 от ЗМВР с оглед данните за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 207, ал. 1 вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, обобщение на установените факти и обстоятелства в проведеното дисциплинарно производство е направено съгласно чл. 207, ал. 7 от ЗМВР в цитираната по-горе обобщена справка рег. № 3384 р-18277/5.09.2017 г., с която оспорващия е запознат на 05.09.2017 г. На същата дата на Б. Докторов на осн. чл. 207, ал. 11 от ЗМВР е връчена покана за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, с посочен в справката 24 часов срок за даване на допълнителни сведения или възражения пред наказващия орган. Служителят не се е възползвал от даденото му право /видно от протокол от 7.09.2019 г. /, поради което следва да се приеме, че разпоредбите на чл. 207, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР, както и на чл. 206, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 207, ал. 10 и ал. 11 от с. з. са спазени, както правилно е приел АССГ. Съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР дисциплинарното производство е приключило в срок със становище на ДРО от 08.09.2018 г. до директора на СДВР за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на касатора, след което е издадена процесната заповед на налагане на дисциплинарно наказание. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на касатора е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Според цитираните разпоредби като дисциплинарни нарушения са определени неизпълнението на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, както и неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В конкретния случай е безспорно установено, че в периода 28.02.2017 г. до 3.04.2017 г. Б. Докторов- младши оперативен дежурен в група ОД към 09 РУ при СДВР, е посещавал дом за възрастни хора [наименование] [населено място], [адрес], като се е представял за охранител и помощник на дома/ в действителност служител на МВР/, противозаконно е лишил от свобода лицето Д. Чешмеджиев за повече от две денонощия, след което е транспортирал лицето от гр. Поморие до гр. Елин Пелин, както и до гр. София, във вр. с последващи разпореждания с имотите на Чешмеджиев. Докторов е използвал служебното си помещение и предоставения му достъп до информационните фондове на МВР, като лично е извършил справки извън функционалните му задължения в информационните масиви на МВР за лицето Д. Чешмеджиев и за негови близки и роднини, както и справки на 31.03.2017 г. и на 4.04.2017 г. за работилия по случая старши инспектор Т. Янкулов-началник група КП в РУ Елин Пелин. Б. Докторов е привлечен като обвиняем за осъществен състав на престъпление по чл. 142а, ал. 4, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, с наложена мярка "задържане под стража", в последствие изменена в "парична гаранция в размер на 1000 лв. " Горните обстоятелства с станали достояние на служители на МВР и на трети лица, и са отразени в средствата за масова информация. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано от ДНО като виновно нарушение на чл. 67 ЗМВР, т. 15, т. 19, т. 20, т. 25, т. 42 и т. 83 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, при което е осъществен състава на дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗМВР. При тези факти правилни са изводите на първоинстанционния съд, че е налице уронване престижа на държавната служба, тъй като деянията/вкл. осъществените справки в интегрираната информационна система на МВР не при изпълнение на нормативно определените функции за изпълняваната длъжност от наказаното лице/ са станали е достояние на обществеността, при което са създадени определени негативни нагласи относно наказаното лице като служител на МВР, съответно за дейността на министерството, а полицейската институция е застрашена с намаляване на доверието от страна на обществото, т. е. налице са тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" по см. на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. първо и т. 13 от ЗМВР. Неоснователни са възраженията в касационната жалба. В случая изводите на ДНО и съответно на решаващия съд не са основани на недоказани по безспорен начин обвинителни твърдения на прокуратурата по водено срещу Докторов и други обвиняеми лица наказателно досъдебно производство, а се основават на проведено дисциплинарно производство по реда на специалния закон при наличие на данни за осъществени деяния, които ЗМВР определя като дисциплинарни нарушения, за извършването на които са предвидени съответните дисциплинарни наказания. Именно в такова производство са събрани достатъчно факти, установяващи извършени от Докторов деяния, които са определени от законодателя като тежки нарушения на служебната дисциплина /чл. 203 ЗМВР/, за които е предвидено най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. На касатора не е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено престъпление. Дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната и този принцип е отразен в нормата на чл. 203, ал. 3 ЗМВР, според която държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност, както правилно е приел АССГ. Не се кредитират доводите на касатора относно неизвършване на вмененото му дисциплинарното нарушение. Същите са изцяло несъответни с безспорно установената по делото фактическа обстановка и приетите по делото доказателства, а в някои части тези доводи будят недоумение. Представеното пред настоящата инстанция писмено доказателство касае отношения между трети лица и няма пряка или косвена връзка с виновно извършените деяния от служителя, предмет на проведеното дисциплинарно производство. По отношение определянето вида и размера на наложеното наказание и прилагане разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР първоинстанционния съд е изложил мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително показанията на свидетелите Б. Стоянов, М. Манев и И. Радев. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Правилно в първоинстанционното дело АССГ не е обсъдено саморъчно писмо Д. Чешмеджиев от 27.05.2018 г. до д-р Неферова, той като предмет на дисциплинарното производство е поведението на служителя, а не действия на други лица. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение