Решение № 137 от 4.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1063/2011 г.

Решение № 137 от 4.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1063/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия З. Д. Б. против решение № 332 от 21.12.2010 г. по внохд № 352/2009 г. на Великотърновски апелативен съд. Касационната жалба изготвена от адв. И. е с оплакване само за явна несправедливост на наказанието без приложението на чл. 66 НК. Изложени са съображения за ниска лична обществена опасност, влошено здравословно състояние и тежко семейно и материално състояние и поправянето на подсъдимия може да бъде постигнато и с условното наказание. Упълномощения пред касационната инстанция защитник - адв. В., е представил допълнение към касационната жалба в която доразвива този довод, като намира, че съдилищата по същество неправилно са преценявали обстоятелствата по вида и размера на възможното наказание при условията на чл. 54 НК, извън императивните параметри на санкцията, които са в границите очертани от чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Приети са отегчаващи обстоятелства които нямат такъв характер. Това са наличието на голям брой на инкриминираните деяния, които са включени в продължаваното престъпление, изключително високият размер на причинения с престъплението общ престъпен резултат, които са неизменна част от правната квалификация на деянието. Това се отнася и за длъжностното качество на подсъдимия. Не е отдадена достатъчна тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства, като процесуалното поведение на осъдения, изразено в началната фаза на процеса, и неговото съдействие за установяване на обективната истина. Съществено значение за определяне на по-ниско наказание е и влошеното здравословно състояние, отразено в приложени по делото медицински документи. Размера на наложеното наказание и начина на неговото изтърпяване не е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 НК и целите на наказанието. Прави се искане да се намали, с приложението на условното осъждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Не са налице основания за прилагане на условното осъждане. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 47 от 4.10.2010 г. по нохд № 555/2010 г., Русенски окръжен съд е признал подсъдимия З. Д. Б. за виновен в извършено престъпление по чл. 256, ал. 1, пр. 1 и пр. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4 НК и чл. 58а /изм./ и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, първоначален "общ" режим, в затворническо заведение от открит тип. Осъден е и от право да заема длъжност свързана с осъществяване на данъчно-осигурителен контрол за срок от четири години и шест месеца, както и на лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от четири години и шест месеца. По делото са осъдени още две лица. С обжалваното решение присъдата е потвърдена по отношение на подсъдимия Здраво Д. Б. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият Б. е признал изцяло фактите изложени в обвинителния акт и се съгласил да не се събират нови доказателства. Налице е валидно самопризнание на подсъдимия, разяснени са му последиците от него и той е манифестирал, че ги съзнава и е съгласен с тях, както и правилно е извършена преценката по чл. 372, ал. 4 НПК. Основното възражение в жалбата за приложението на чл. 66, ал. 1 НК с основание е отхвърлено от въззивната инстанция. В тази насока са изложени убедителни съображения по реда на чл. 339, ал. 2 НПК на чл. 14 и чл. 15, абз. 1 от мотивите на решението, които се споделят и от касационния състав. Констатирани са отегчаващи отговорността обстоятелства, които определят завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца. Правилно този извод е направен от големия брой на инкриминираните деяния включени в продължаваното престъпление /десет/, продължителния период от време /близо две години/, размера на престъпния резултат /надхвърлящ 28 пъти изискуемия размер, за да е налице признакът "особено големи размери"/, проявена е изключително престъпна упоритост, активно е участвал в данъчните измами като "Г. инспектор по приходите" към ТД на НАП-Русе и деянието е извършено при два квалифициращи признака. Затова съдът по същество оценявайки тежестта на тези обстоятелства и наличните смекчаващи отговорността е индивидуализирал наказанието със шест месеца под предвидения в закона минимум, съблюдавайки разпоредбите на чл. 373, ал. 2 НПК, като благоприятна последица от направеното самопризнание. Само по себе си, то не следва да се интерпретира допълнително като смекчаващо, независимо че е направено още на досъдебното производство, както се иска в жалбата. Съобразено е и здравословното състояние на подсъдимия, който и в това производство се позовава като основание за прилагане на института на условното осъждане. Поради това касационния състав намира, че липсва несъответствие между извършеното от подсъдимия престъпление, размера на наложеното за това наказание и начина на изтърпяването му. По голямо снизхождение не може да бъде проявено, за да бъдат изпълнени целите на наказанието визирани в чл. 36 НК. В своята оценъчна дейност съдът е оценявал относителна тежест на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и е приел, че не на налице многобройни или изключителни смекчаващи, за да прецени кой е най-благоприятния закон за дееца и правилно е приложил разпоредбата на чл. 58а НК, преди последното изменение /ДВ, бр. 26/2010 г./. Поради липса да други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,