Решение № 9093 от 2.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6375/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 1616/20.02.2025 г., постановено по адм. д. 1324/2024 г. по описа на Административен съд Бургас (АС - Бургас). Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът С. В. В. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 1616/20.02.2025 г., постановено по адм. д. 1324/2024 г. по описа на АС - Бургас е отменено Уведомително писмо изх. 02-020-6500/5326 от 15.03.2023 г. извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2018 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е направено отказано финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 48 870,71 лв.; по Схема за преразпределително плащане (СПП) в размер на 180,31 лв. и по Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда Зелени директни плащания (ЗДП) в размер на 13 298,15 лв. като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок, съобразно указанията на съда и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че С. В. е регистриран земеделски производител с УРН 612575, който е подал заявление за подпомагане за Кампания 2018 на 18.05.2018 г. с УИН 02/150618/30929 като е заявил подпомагане по схеми и мерки по СЕПП, СПП и ЗДП парцели обща заявена площ на използваните парцели 409.24 ха. Във връзка със заявлението са извършени автоматични проверки на въведените данни, при която са установени четири вида несъответствия, с резултатите от които заявителят е запознат. Оспореното уведомително писмо се явява второ по подаденото от С. В. заявление за подпомагане за Кампания 2018 след като с решение 11598/14.12.2022 г. по адм. д. 5091/2022 г. на Върховния административен съд е отменено решение 382 от 18.03.2022 г. по адм. д. 972/2021 г. на АС Бургас, с което е отхвърлена жалбата на С. В. и вместо него е постановил отмяна на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за Директни плащания, базирани на площ за Кампания 2018 г. с изх. 02-020-6500/5326 от 30.03.2021 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта относно извършено намаление по СЕПП 48 870,71 лв., СПП 180,31 лв. и ЗДП 13 298,15 лв., поради нарушение на изискванията за форма и мотивиране на акта, като преписката е върната за ново произнасяне. С оспореното пред първата инстанция уведомително писмо административнияторган отново е извършил намаления на поисканата субсидия по подаденото заявление за подпомагане на жалбоподателя за Кампания 2018: по СЕПП намаление с 48 870,71 лв.; по СПП намаление с 180,31 лв. и по ЗДП намаление с 13 298,15 лв. В уведомително писмо в таблица 1 са установените данни при проверките за всеки един от парцелите, относими към извършеното намаление на поисканото от жалбоподателя финансово подпомагане и причината за недопустимост с означения 1* и 2* в колона 10. В пояснителните бележки е посочено, че с 1* е обозначена недопустима площ, за която няма регистрирани правни основания за ползване на земеделски земи на основание чл. 41, ал. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), за което административният орган е информиран с писмо с 07-0400/216 от 27.11.2018 г. от заместник министъра на земеделието, храните и горите, докато с 2* е обозначена недопустима площ, за която няма регистрирани правни основания за ползване на земеделски земи на основание чл. 41, ал. 9 от ЗПЗП, за което административният орган е информиран с писмо с 07-0400/216 от 27.11.2018 г. от зам. министъра на земеделието, храните и горите и наличие на площи, които не отговарят на условията на чл. 43, ал. 1, т. 3 ЗПЗП (площта на земеделския парцел след административни проверки е под 0.1 ха), поради което цялата площ на парцела е недопустима за подпомагане. Решаващият съд в изпълнение на задължителните указания на Върховния административен съд дадени с решение 9353/06.08.2024 г., постановено по адм.д. 1664/2024г., е изследвал въпроса относно наличието на регистрация за Кампания 2018 на сключения договор от 20.11.2014 г. между Бистрец Агро Инвест ЕООД и жалбоподателя за отдаване под наем на мери и пасища. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, като в заключението си експертът посочва за Кампания 2018 договорът между Бистрец Агро Инвест ЕООД и С. В. е регистриран като правно основание за ползване от земеделския производител. За да постанови оспореното съдебно решение, административният съд е приел, че с оглед на събрания доказателствен материал по делото, административния орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй при издаването на процесното уведомително писмо не е събрал необходимата информация относно регистрирани прави основания за заявените площи от земеделския производител. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановено от законен състав след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Напротив, съдът е съобразил събраните в рамките на административното и в съдебното производство доказателства и изводите му са съответни на установеното със същите. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Правилни са изводите на решаващият съд, че относно незаконосъобразността на оспорения административен акт. Налице е допусната съществено нарушение на административнопроизводствените правила от страна на ДФЗ, доколкото за процесната Кампания 2018 кметът на община, съответно директорът на областна дирекция Земеделие , ежегодно извършва проверки за спазване на условията по чл. 37и, ал. 4, 7 и 9 от ЗСПЗП по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. Когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяване на договорите за наем или аренда по чл. 37м, ал. 1 от ЗСПЗП, съответната общинска служба по земеделие отписва имотите от регистъра на договорите за аренда и наем по чл. 49, ал. 1, т. 6 от Наредба 49 от 5 ноември 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (ДВ, бр. 102 от 2004 г.) и уведомява кмета на общината - за имотите от общинския поземлен фонд и директора на областната дирекция Земеделие - за имотите от държавния поземлен фонд. От изложеното следва, че преценката за валидността на правните основания се извършват от кмета на общината, респ. директора на областната дирекция Земеделие . Според чл. 41, ал. 5 от ЗПЗП МЗХГ извлича, степенува, обобщава и предава на Разплащателната агенция еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи. Следователно МЗХГ не извършва проверка по валидността на регистрираните правни основания. От събрания доказателствен материал по делото правилно решаващият съд е преценил, че компетентните органи не са установили основания за прекратяване на договорите за наем или аренда по чл. 37м, ал. 1 от ЗСПЗП, а неизисквайки информация от тези органи административния орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, която на основание чл. 146, т. 3 от АПК е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът С. В. е направил разноски в размер на 600 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане на ответника, Държавен фонд Земеделие следва да бъде осъдена да заплати на С. В. направените разноски. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед размера на претендирания адвокатски хонорар и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение