Решение № 2732 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11938/2008 г.

Решение № 2732 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11938/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив и на "Макрофарм" АД, чрез пълномощника си адв. Панов, срещу Решение № 718/4.07.2008 г., постановено по адм. д. № 1958/07 г., по описа на Административен съд (АС) гр. Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № 2400-670/11.09.2007 г., издаден от Красимира Митева Атанасова на длъжност ст. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Стара Загора, потвърден с решение № 990/1.11.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при НАП - гр. Пловдив, в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 46 000 лв. по фактури, издадени от "Галенофасовъчна лаборатория"ЕООД, в частта относно преобразуването на финансовия резултат на "Макрофарм" АД за 2005 г. и 2006 г., по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО, съответно в размер на 108 470 лв. и 121 530 лв. и е отхвърлена жалбата на "Макрофарм" АД в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 5000 лв., за данъчен период м. 09.2005 г., по доставки на "Адра" ЕООД, в размер на 1001,38 лева. за данъчен период м. 10.2006 г. по доставки на "ЦСЦ Фармасютикал ЛТД България" ЕООД, допълнително начислен ДДС за м. 09. 2005 г. в размер на 44 621, 63 лева, както и в частта на преобразуването на финансовия резултат на дружеството за 2005 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО общо в размер на 223 108, 15 лв. В жалбата на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменително основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел реалност на доставката само въз основа на заключението на приетата по делото ССЕ. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение. В жалбата на "Макрофарм" АД се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменително основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Претендира присъжда на разноски. С частна жалба "Макрофарм" АД оспорва определение № 1854/14.08.08 г. относно определения размер на присъдените разноски по компенсация. Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационните жалби и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователни. Частната жалба в частта за разноските е процесуално допустима, а по същество основателна. I. По отношение жалбата на Директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив. За да отмени обжалвания РА в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени през м. 11 и м. 12. 2004 г. от "Галено фасовъчна лаборатория" ЕООД общо в размер на 46 000 лева, съдът е приел, че от приетите в хода на административното и съдебно производство доказателства, се установява реалността на доставката. В мотивите си съдът е обсъдил приетия и неоспорен от ответника по делото Договор за услуги от 02.08.2004 г. сключен между "ГФЛ - Галено-фасовъчна лаборатория Стара Загора " ЕООД и "Макрофарм" АД с предмет предоставяне на услуги на клиента ("Макрофарм"АД), изразяващи се, съгласно т. 1.5. от договора, в пакетиране на билки, корени, листа, хранителни добавки и други лекарствени средства закупени в насипно състояние. Приел е, че предмета на договора съвпада с даденото от изпълнителния директор на "Макрофарм" АД обяснение относно получените услуги по договор с "ГФЛ - Галено-фасовъчна лаборатория Стара Загора" ЕООД. За издадените фактури от № 9 до № 58 включително през м. ноември и декември на 2004 г. са съставени счетоводни статии Дт с/ка 304/1 стоки в складовете, партида "ГФЛ" на обща стойност 230 000 лева, за което е приложен и хронологичен регистър на осчетоводяванията. От обяснението се установява, че билките, които са предоставени за преработка и пакетиране са закупени от "Макрофарм"АД от физически лица, но за покупката им не са получавани разходооправдателни документи. Обработката и пакетирането "ГФЛ" ЕООД са извършени със собствени работници, назначени по трудов договор, което е установено и от протокола за извършена насрещна проверка от 31.07.2007 г. на "Рамтекс" ООД. По отношение на техническата обезпеченост на доставката съдът е приел, че същата се установява от представения договор за наем от 27.07.2001 г., сключен между "Макрофарм" АД като наемодател и "ГФЛ"ЕООД, като наемател на машини и съоръжения. От приемо-предавателен протокол от 27.07.2001 г., се установява, че оборудването по договора за наем включва 1бр. дозираща пълначна машина, 1бр. фуражомелка, 1бр. пакетираща машина, 1бр. компютърна система, 1бр. миксер. Вече пакетираните и заприходени стоки по партида "ГФЛ", са продадени от "Макрофарм" АД в аптеките през 2005 и 2006 г. В тази насока съдът се позовава и на приетата и неоспорена от страните по делото експертиза от която се установява, че при проверката в счетоводството на "Макрофарм" АД, до 2.08.2004 г. в сметка 304 стоки, склад Стара Загора 1, група стоки Билки, има заприходени 39635 кг на стойност 49313, 45 лв по видове. Билките са закупени от физически лица и заприходени в сметка 304 стоки съгласно счетоводна справка отразена и в заключението на вещото лице. Към 31.12.2004 г., в резултат на преработка от "ГФЛ" ЕООД, в сметка 304 стоки, група билки, има заприходени 381564 пакетчета по 100 грама на стойност 278 710,73 лв., съгласно приложение 2 към заключението на вещото лице. За разфасоването на билките в сметка 601 материали са изписани 385 000 пликове на стойност 3850 лв. В последствие през 2005 и 2006 г. са отчетени приходи от продажби на същите количества билки. Вида на продадените билки се установява по данните в Приложение № 2 на заключението на вещото лице. При така приетото и безспорно установеното начисляване на данъка като задължение към бюджета в счетоводството на доставчика, съдът е приел, че незаконосъобразно на получателя по доставката "Макрофарм"АД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за процесните данъчни периоди. Като косвено доказателство за наличие на реалност на доставката съдът е приел и представения Ревизионен акт № 240001115/12.02-2008 г. на "Рамтекс" ООД, по който няма направени корекции на ДДС от страна на органите на приходната администрация. По отношение на преобразуването на финансовия резултат по ЗКПО на дружеството за 2005 г. и 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО, съответно в размер на 108470 лв. и 121530 лв., представляващи обсъдените по-горе в мотивите разходи през 2004 г. за доставки от "Галено-фасовъчно лаборатория" ЕООД, съдът е приел за незаконосъобразно увеличението на финансовия резултат. Приел е, че не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО във връзка с чл. 34 от ДР на ЗКПО (отм.), тъй като доставката е реално извършена, т. е. налице е документална обоснованост на сделките и съответно не следва да бъде преобразуван и финансовия резултат на дружеството. Решението в тази си част е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон. За да откаже правото на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки, органът по приходите се е мотивирал с недоказаност на реалността на доставките предмет на процесните фактури. Анализирайки събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства и преценявайки ги в тяхната съвкупност и последователност, съдът е достигнал до правилния и обоснован извод, че констатациите на административния орган не кореспондират с доказателствения материал по делото и се опровергават от него. Безспорен е факта, че извършваната услуга между доставчика и жалбоподателя - пакетиране на билки, корени, листа и други лекарствени средства закупени в насипно състояние е била предмет на сключения между тях договор от 2.08.2004 година. Установено е и обстоятелството, че именно във връзка с изпълнението на този договор са издадени и процесните фактури, за които не е спорно по делото, че са надлежно осчетоводени, както в счетоводството на доставчика, така и в това на жалбоподателя - получател по доставката. Позовавайки се на друга част от доказателствата, а именно: договор за наем на оборудване от 27.07.2001 година и приемо-предавателен протокол за приемане на оборудване, необходимо за извършваната от доставчика производствена дейност, както и трудови договори с лицата осъществяващи тази дейност в рамките на ревизирания период, съдът обосновано е приел за оборена и констатацията на административния орган досежно липсата на кадрова и техническа обезпеченост на процесната доставка. Неоснователно е възражението на касатора, че липсата на доказателства, установяващи закупуването на билките, респективно, съществуването им изобщо е факт, който сам по себе си дава основание да се приеме липсата на реалното осъществяване на фактурираната доставка. В тази насока съдът правилно е кредитирал заключението на назначеното по делото вещо лице и подробно е анализирал описаните счетоводните операции по заприходяването на билките след закупуването им от физически лица, стойността на която е извършено това заприходяване по видове, последвало след преработката им заприходяване по пакетчета със съответен грамаж и на съответна стойност, както и броя и стойността на пликовете, използвани при разфасовката на билките. В заключението си вещото лице е проследило и последващото след продажбата на билките осчетоводяване на приходите, получени от жалбоподателя в резултат на тази продажба. Предвид последвалата продажба на същите преди извършената ревизия е неоснователен довода на касатора, че вещото лице е работило само по документи, без лично да е видяло в наличност процесните билки. Неоснователен е довода в жалбата, че съдът е изградил изводите си само въз основа на заключението на ССЕ. В тази насока и в съответствие със съдопроизводствените правила, съдът е обсъдил събраните в ревизионното производство доказателства (договора за извършване на услуга между доставчика и жалбоподателя, съществуващия помежду им договор за наем на оборудване, кадровата и техническата обезпеченост на процесните доставки/ и заключението на ССЕ прието в хода на съдебното производство и е достигнал до законосъобразния извод, че по фактурите, които са отразени в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди, отразени са по кредита на сметка 4532, следва да се направи извод, че са налице изискуеми се предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 64 от ЗДДС) отм . Съдът правилно е отменил ревизионния акт и в частта му, в която е бил преобразуван финансовият резултат на дружеството жалбоподател за финансовите 2005 година и 2006 година, на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО. Увеличението на финансовия резултат е извършено със сумите, представляващи разходи, отчетени от "Макрофарм"АД по горепосочените фактури с доставчик "ГФЛ" ЕООД. С оглед установяване реалността на доставките, то разходите за тях документирани с процесните фактури са документално обосновани, поради което като е достигнал до същия извод АС е постановил правилно решение в тази му част.II Относно жалбата на"Макрофарм"АД. За да отхвърли жалбата на дружеството в частта относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 5000 лв., за данъчен период м. 09.2005 г., по доставки на "Адра" ЕООД с предмет - новогодишни материали календари, планшети, флаери, каталог, картички, съдът е приел, че не е установена реалността на доставката по см. на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Както правилно е приел съдът със сключения договор от 15.08.2005 г., страните са договорили дейности - включващи и процесните, като в договора не е посочена цена, нито за какво количество материали по вид е сключен. Рекламната дейност по обяснения на доставчика е извършена чрез медии, устни интервюта, без за това в хода на ревизията да са представени доказателства. Разпространението на материалите е до всички клиенти и доставчици на възложителя, като не са представени доказателства за индивидуализирането им. Относно новогодишните картички е дадено обяснение, че са закупувани от разносвачи и павилиони. За еднолистовите и работните календари не са ползвани услугите на печатници, а са използвани компютри, принтери и ксерокс машини на възложителя "Макрофарм"АД. "Адра" ЕООД не притежава собствени или наети активи във връзка с изпълнението на договора, не са ползвани наети работници и служители. В обяснението е посочено, че транспортирането на рекламните материали е извършено паралелно с това на лекарствените средства като са ползвани услугите на "Транс 2002" ООД. Последното дружество няма доставки към "Адра" ЕООД. Съдът не е кредитирал представените в хода на ревизията отчети, тъй като са без дата за изпълнение, по фактури, касаещи процесните услуги. Приетият по делото РА № 2400974/2.10.2006 г. на "Адра"ООД, съдът е приел, че въпреки липсата на корекции на начисления по фактурите ДДС, не установява реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). В тази връзка съдът е отхвърли жалбата и по отношение на преобразуването на финансовия резултат на дружеството за 2005 г., на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО в размер на 35 000 лв., представляващи отчетени от дружеството разходи на основание цитираните по-горе доставки по фактури, издадени от "Адра" ЕООД. Позовава се на установената в хода на ревизията и съдебното производство липсва на реално извършване на описаните в процесните фактури услуги, поради което са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО във връзка с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството Съдът е приел, че процесните фактури представляват документи, в които посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като същите не отразяват реално извършена стопанска операция. Така установената от ревизиращия орган липса на реално извършване на фактурираните услуги попада в предвидената хипотеза на чл. 15, ал. З, т. 2 от ЗКПО. Отчитането на услугите като разход от "Макрофарм"АД е довело до отклонение от данъчното облагане, което следва да бъде регулирано по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО, поради което финансовия резултат законосъобразно е преобразуван в посока на увеличение. За да отхвърли жалбата в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1001, 38 лева. за данъчен период м. 10.2006 г. по доставки на "ЦСЦ" Фармасютикал ЛТД "България" ЕООД, съдът е възприел установеното в хода на ревизията, че за процесния данъчен период м. 10.2006 г. дружеството - доставчик не е подало месечна справка -декларация по ЗДДС, съответно дневници за продажби и покупки. Установено е, че процесните фактури са включени в СД и ДП за м. 08.2008 г., а не са включени за м. 10.2006 г., поради което съдът е приел, че не е налице предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), съгласно която данъкът по облагаемата доставка трябва да е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от доставчика най-късно към датата, на която изтича данъчния период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Относно допълнително начислен ДДС съдът е приел, че с нотариални актове №№ 84/9182/20.09.2005 г. и 86/9198/20.09.2005 г. "Макрофарм"АД е продал на "Фарм депо"ЕООД и на "Акцепт" ЕООД описани в тези актове имоти на стойност съответно 360 000лв. и 365 000 лв. с ДДС и от същата дата са издадени данъчни фактури № 1755 и № 1754 с основа 300 000 лв. и 304 166.66 лв. и с начислено в тях ДДС съответно 54240.00 лв. и 54240.00 лв. На 21.09.2001 г. са издадени ДКИ на същите стойности. На 27.09.2005 г. са издадени ДФ № 1759 на стойност 134251.89 лв. и ДДС 21090.38 лв. и ДФ № 1758 на стойност 149256.62 лв. и ДДС 24011.32 лв. На 1.11.2005 г. са извършени доплащания с ДФ № 1713 на стойност 56350 лв. и ДДС № 11270 лв. и ДФ 1714 на стойност 41200лв. и ДДС 8240 лв. В хода на ревизията от обяснение на представителя на купувача, се установява, че сделките са сключени на 20.09.2005 г., като на следващия ден - 21.09.2005 г. е извършен оглед на новозакупените складове и е констатирано, че не били спазени предварителните договорености относно извършените СМР в помещенията в резултат на което двете страни се споразумели стойността на сделката да бъде намалена и купувачите да извършат за своя сметка довършителните работи по помещенията. За да отхвърли жалбата съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД, съгласно която нотариалната форма е задължителна за сделките с недвижими имоти. Данъчното събитие възниква след сключване на сделката в съответната форма и към този момент следва да бъде определен ДДС по цената посочена в нотариалния акт. В тази насока съдът се позовава на липса на представени други доказателства, от които да е видно, че има промяна във волята на страните относно цената на недвижимите имоти по процесните сделки. Не е представен по делото нотариален акт за поправката на първоначално издадените, поради което правилно е заключението на органите на приходната администрация, че издадените ДКИ не удостоверяват възникнало данъчно събитие, предвид което правилно е прието, че данъчното събитие възниква към датата на съставянето на нотариалните актове и дължимият ДДС за продадените недвижими имоти е отразен в първоначално издадените фактури В тази насока и при същата фактическа обстановка на изложената по-горе, съдът е отхвърли жалбата и относно преобразуването на финансовия резултат на дружеството за 2005 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО общо в размер на 223108, 15 лв. Позовава се на разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО, съгласно която финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с положителната разлика между приходите и разходите, отнасящи се за и неотчетени в текущия отчетен период съгласно реда определен в съответните нормативни актове. Приел е, че са налице приходи, които не са отчетени съгласно установения ред в СС 18 -Приходи, действащ през проверявания отчетен период 2005 г. съгласно който, при продажби на недвижими имоти, приходът се признава, след като правото на собственост бъде прехвърлено на купувача. В същия смисъл е и изискването на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч., съгласно който приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. В конкретния случай жалбоподателят е продал складове за промишлени стоки, като е отчел разходите по сделката в пълен размер, а приходите по сделката - частично, вместо целия размер на прихода от сделките, с което, законосъобразно е увеличен финансовия му резултат, тъй като е в нарушение на основни счетоводни принципи и материалния данъчен закон. Решението в тази си част е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон. Неоснователно е възражението в жалбата за реалност на доставката от "Адра" ЕООД с предмет - новогодишни материали календари, планшети, флаери, каталог, картички. Съдът е изложил подробни доводи досежно липсата на кадрова и техническа обезпеченост на дружеството доставчик. Процесната доставка се твърди, че е извършена от управителя на дружеството доставчик, с материали и техника на касатора, като не са използвани печатници и други специализирани предприятия. Други доказателства за реално разпространение на процесните материали в страната не са представени, а отчетите и спецификациите към тях са без дата за изпълнение. Неоснователно е и позоваването в жалбата на разпоредба на чл. 64, ал. 3 от ЗДДС има съдържание според което получателят на суми, преведени от "ДДС-сметка" на основание, различно от плащане за данък върху добавената стойност, без основание или с отпаднало основание, е задължен да ги преведе обратно по "ДДС-сметката" на платеца в срок до 14 дни от края на календарния месец, през който са получени сумите или е отпаднало основанието за превеждането им; ако сумите не бъдат върнати в този срок, задълженията по този закон на платеца, установени след проверка или ревизия, се внасят или събират от получателя до размера на полученото. От тълкуването на изречение първо на нормата следва изводът, че суми, преведени по ДДС-сметка на основание, различно от плащане на ДДС, без основание или с отпаднало основание, следва да бъдат върнати от титуляра на ДДС-сметката на платеца в 14-дневен срок от края на календарния месец, през който са получени сумите или е отпаднало основанието за привеждането им. В конкретния случай отпадането на основанието за привеждането им ще е наличието на влязъл в сила РА, с който се приема, че няма реални доставки и липсва основание за начисляване и внасяне на данъка. Анализът на изречение второ налага извода, че при не връщане на сумите в срока по изречение първо, същите се внасят или събират от получателя до размера на полученото за покриване на задълженията на платеца. Изложеното налага на извода, че след влизането в сила на РА събирането на задълженията на данъчно-отговорното лице по ЗДДС (отм.) следва да бъде извършено първо чрез събиране на недължимо платените суми по ДДС-сметка. Следователно разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ЗДДС има отношение не за определяне на задължения по ЗДДС, а за тяхното изпълнение и погасяване. Неоснователно е възражението в касационната жалба, относно по-ранното начисляване на данъка за м. 08.2007 г., а не за процесния м. 10.2006 г., когато са издадени фактурите от доставчика "ЦСЦ" Фармасютикал ЛТД "България" ЕООД, което следва да е основание за налагане на имуществена санкция, а не за отказване правото на данъчен кредит на получателя по доставката. Цитираното в жалбата решение на ВАС № 3615/23.05.2001 г., постановено по адм. д. № 6906/00 г. касае случай на по-късно начисляване и при редакция на разпоредбата на чл. 64 ал. 1, т. 2 от ЗДДС преди изменението с ДВ, бр. 117 от 2002 г., в сила от 1.01.2003 г., какъвто не е настоящия случай. Съгласно действащата към момента на издаване на процесните фактури разпоредба на чл. 64 ал. 1 т. 2 от ЗДДС (отм.), за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката е необходимо данъкът по облагаемата доставка да е начислен е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Данъчното събитие съгласно чл. 25 ал. 1 от ЗДДС (отм.) възниква на по-ранната от двете дати:1. датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата;2. датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане), поради което и при наличие на данъчно събитие към дата на издаване на процесните фактури, в съответствие с материалния закон, правилно АС е приел, че не са налице предпоставките на чл. 64 ал. 1 т. 2 от ЗДДС (отм.). Неоснователен е касационния довод за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО със сумите представляващи отчетени от дружеството разходи по фактури, издадени от "Адра" ЕООД. Законосъобразно съдът е приел, че процесните фактури представляват документи, в които посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като същите не отразяват реално извършена стопанска операция. Липсата на реално извършване на фактурираните услуги е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО, поради което отчитането на услугите като разход от "Макрофарм"АД е довело до отклонение от данъчното облагане, което следва да бъде регулирано по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО. В чл. 15 ал. 3 т. 2. от ЗКПО (отм.) е посочен един от начините за определяне на трансферни цени, търговски и икономически взаимоотношения и това е заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени, поради което е неоснователен довода за липса на отклонение от данъчно облагане. Неоснователен е касационния довод относно неправилно тълкуване от съда на разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД, респективно неправилно приложение на разпоредбата на чл. 25 ал. 1, чл. 30 ал. 1, чл. 55 ал. 1, 2, 5 и 6 от ЗДДС (отм.). Безспорно установено е, че с нотариални актове №№ 84/9182/20.09.2005 г. и 86/9198/20.09.2005 г. "Макрофарм"АД е продал на "Фарм депо"ЕООД и на "Акцепт" ЕООД описани в тези актове имоти на стойност съответно 360 000лв. и 365 000 лв. с ДДС и от същата дата са издадени фактури със същите стойности. Данъчното събитие е възникнало на датата на прехвърляне правото на собственост, съгласно разпоредбата на чл. 25 ал. 1 т. 1 от ЗДДС (отм.). Спорният момент е издадените впоследствие ДКИ, отговарят ли на изискванията на чл. 95 и чл. 96 от ЗДДС (отм.) В случая ДКИ са издадени на следващия ден, след настъпване на данъчното събитие и в тях не е посочено основанието за издаването им. Описаните основния и предмет на операцията на ДКИ са същите, каквито са посочени и във фактурите за продажба от 20.09.2005 г. Съгласно разпоредбата на чл. 95 ал. 3 от ЗДДС (отм.) в случаите, при които за възникнало данъчно събитие е издадена данъчна фактура и впоследствие настъпи обстоятелство, по силата на което се обезсилва това данъчно събитие с обратна сила, се издава данъчно кредитно известие към датата на възникване на това обстоятелство. В конкретния случай не е налице основание за издаване на ДКИ, тъй като на първо място такова не е посочено в ДКИ, с оглед изискванията на чл. 96 ал. 3 от ЗДДС (отм.) и на следващо място, не е налице обезсилване на възникналото на 20.01.2005 г. данъчно събитие с обратна сила. Не е развален договора за покупко-продажба, нито е издаден на 21.09.2005 г. нотариален акт за поправката на първоначално издадените нотариални актове. Действително разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД визира момента на настъпване на вещно - правния ефект на сделката, а именно прехвърляне на правото на собственост между страните, но именно това е момента на настъпване на данъчното събитие по силата на данъчната норма- чл. 25 ал. 1 т. 1 от ЗДДС (отм.). Издаването на ДКИ следва да бъде в съответствие с визираните по-горе разпоредбите на ЗДДС (отм.), а не единствено по договореност на страните. Определената в процесните фактури от 20.09.2005 г. данъчна основа е съобразена с изискванията на чл. 30 ал. 1 от ЗДДС (отм.), поради което като е достигнал до извода, че законосъобразно е доначислен ДДС, АС е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Неоснователно е възражението в жалбата и в частта на преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока на увеличение по реда на чл. 23 ал. 2 т. 11 от ЗКПО (отм.). Основният спор е дали при липсата на доказателства за плащане на цената за продажбата на недвижимите имоти визирана в нотариалните актове, са налице неотчетени приходи, които да съставляват основание за увеличение на резултата. Съгласно действащия към процесния период НСС 18 "Приходи" (отм.), при продажба на недвижими имоти приходът се признава след прехвърляне правото на собственост на купувача. Според нормата на чл. 18 ЗЗД формата за действителност на сделката за покупко-продажба на недвижим имот е нотариален акт, като е видно че тя е спазена. От този момент правото на собственост върху имотите е прехвърлено и касаторът в нарушение на счетоводното законодателство не е отразило приходите през 2005 година. По силата на принципа за текущото начисляване (чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч.), приходите и разходите, произтичащи от сделки се начисляват към момента на възникването им, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства. Както беше посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, неплащане на цената по сделката за покупко-продажба на недвижими имоти е основание за нейното евентуално разваляне, но вещно-правния ефект от договора е настъпил след оформянето му в изискуемата нотариалната форма и изповядане на сделката, (в която не е предвидено отлагателно условие). В този смисъл са неоснователни оплакванията на касатора във връзка с промяна на договорената цена и спазване на справедливост и отчитане на действителния финансов резултат.III Относно частната жалба на "Макрофарм" АД. С обжалваното определение съдът е приел, че на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 407, 58 лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно отхвърлената част на жалбата на ответника следва да се присъди сумата от 4 739, 23 лева, поради което и по компенсация в полза на ответника следва да се присъди сумата от 1523, 40 лева. С обжалваното решение е отменен РА в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 46 000 лв. и в частта относно преобразуването на финансовия резултат на "Макрофарм" АД за 2005 г. и 2006 г., в посока на увеличение, съответно в размер на 108 470 лв. и 121 530 лв., а в останалата част, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 5000 лева, 1001, 38 лева, 44 621 лева и увеличение на финансовия резултат със сумите от 35 000 лева и 223 108, 15 лева жалбата е отхвърлена. Реално определен допълнително корпоративен данък за довнасяне за процесната 2005 г. е в размер на 40027, 77 лева и 7 510 лева лихви за забава. При този изход на спора в първоинстанционното производство, общия размер на уважената част на жалбата е 62 270 лева, а отхвърлената част е за определени задължения в размер на 74 378 лева. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размера на юрисконсултското възнаграждение, което следва да се присъди на данъчната администрация е в размер на 1827 лева. Неправилно при определяне размера на материалния интерес съгласно наредбата, съдът е отчел размера на сумите, с които се преобразува финансовия резултат на дружеството по реда на ЗКПО, а не размера на определения за внасяне корпоративен данък за процесната 2005 г. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред АС на пълномощника на частния жалбоподател, адв. Панов е в размер на 4700 лева, който с оглед отхвърлената част на жалбата следва да бъде намален до размера на 2873 лева. По компенсация на частния жалбоподател следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1046 лева, както и 20 лв. ДТ с оглед уважената част от жалбата и 100 лева депозит за вещо лице или общо направени разноски в размер на 1166 лева. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив бъде осъдена по компенсация да заплати на "Макрофарм" АД сумата от 1166 лева направени разноски по делото. За настоящата инстанция от пълномощника на касатора "Макрофарм" АД е направено искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. От представения договор за правна защита и съдействие № 025199 се установява, че е уговорено възнаграждение в размер на 4 700 лева, платими в брой в срок до 22.07.2008 г. Допълнителни доказателства за получаване в определения срок на така договорената сума не са ангажирани до приключване на настоящото производство, поради което и не са налице предпоставките на чл. 161 от ДОПК за присъждане на същите. Претенцията на касатора Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, следва да бъде оставено без уважение. Предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1 изр. последно, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, каквото е присъдено за производството пред първоинстанционния съд. Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение