Решение № 2591 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12604/2008 г.

Решение № 2591 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12604/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Цветан Димитров Берберов от гр. София, срещу решението от 14.07.2008 г., постановено от Административен съд - Монтана, II състав, по адм. д. № 139/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 145 - 178 от АПК, във връзка с § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, административният съд е отхвърлил жалбата на Цветан Димитров Берберов и Надежда Димитрова Берберова-двамата от гр. София, като наследници на Костадина Пиянкова Бояджиева, срещу Заповед № 116/16.01.2008 г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и влязъл в сила план на новообразуваните имоти и регистъра към него на зем. земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящи се в зона "Парта", землище Монтана, е одобрена оценката на предоставената за ползване на Димитър Иванов Димитров зем. земя от 485 кв. м., поземлен имот № 18.164. За да постанови решението си съдът е приел следното: Обжалваната заповед е издадена от компетентния орган, в кръга на неговите правомощия и е мотивирана. Тя е издадена на ползувател на предоставена за ползване зем. земя, с признато право на закупуване на земята с влязла в сила заповед № 2170/26.05.2006 г. на кмета на общината, издадена на основание § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и влязъл в сила ПНИ за м. "Парта". При определяне на оценката на земята няма нарушение на закона, видно от заключението на вещото лице, като са спазени и административно-производствените правила при издаването на обжалваната заповед. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати процесуални нарушения и противоречие със закона. Твърди се, че решението на съда е неправилно, тъй като Заповед № 116/16.01.2008 г. на кмета на общината не му е била връчена, както и прилежащия към нея оценителен протокол. Недопустимо е съгласно Заповед № 2170/26.052006 г. кметът на община Монтана да пише, че се признава правото на ползувателя да придобие собствеността по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а е трябвало да се конкретизира точно-дали са налице условията по единия или другия параграф, а съдът да я приема без възражения. Учудващ за касатора е и изразът на съда "Кметът на общината е назначил комисия, която е разгледала постъпилите заявления, като становището на комисията е оформено в протокол без дата и т. н. т." Ответната страна:Кметът на община Монтана, редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба, Надежда Димитрова Берберова-също. Заинтересованите страни:Димитър Иванов Димитров, Любомир Иванов Ананиев и Йордана Илиева Първанова редовно призовани, не са се явили и не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Същата е с неясно съдържание и с неясни основания. С обжалвания административен акт е одобрена оценката на предоставена за ползване земя и само в тези рамки следва да се осъществява съдебният контрол. Всички други обстоятелства са ирелевантни за правния спор. Обосновано и законосъобразно, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че стойността на земеделската земя е определена правилно, в съответствие с изискванията на НРОЦЗЗ. Жалбоподателят не е оспорил стойността на оценката и по същество не е доказал нещо различно, поради което обжалваното решение е правилно, а касационната жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил становищата на страните и представените по делото доказателства и направеният от него извод е в съответствие с установената фактическа обстановка и не противоречи на материалния закон. Изложил е подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС напълно споделя. Обжалваната заповед № 116/16.01.2008 г. е издадена на основание влязлата в сила Заповед № 2170/26.05.2006 г. на кмета на общината, с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, е признато на ползувателя Димитър Иванов Димитров правото да придобие собствеността върху предоставената му за ползване зем. земя от 485 кв. м. Съдът е направил необходимото за установяване на обстоятелството дали тази заповед е влязла в сила, като е изискал от общината данни за него. Данните за връчване на заповед № 2170/26.05.2006 г. са отразени на гърба и, а с писмо изх. № 11-02-273/24.03.2008 г. от кмета на общината до съда е даден отговор на резолюцията на съда от 17.03.2008 г., че срещу същата заповед не са подавани жалби. При тези данни обосновано съдът е направил извод, че тя е влязла в сила. Изложеният от касатора довод в обратния смисъл е неоснователен. Останалите доводи в касационната жалба, свързани с тази неоспорена и влязла в сила заповед, са неотносими към правния спор. Освен това с неоспорената в производството заповед са признати на ползувателя права за закупуване на зем. земя от 485 кв. м.-под минимума от допустимите за закупуване 600 кв. м. по § 4а и 1000 кв. м. по § 4б. Обжалваната заповед № 116/16.01.2008 г. е връчена на жалбоподателката пред административния съд Надежда Димитрова Берберова и няма данни тя да е била връчена на жалбоподателя Цветан Димитров Берберов, но неговата жалба е приета от съда за подадена в срок и разгледана по същество. Оплакването на касатора за невръчване на процесната заповед е относимо към допустимостта на производството, прието от съда за допустимо и не е относимо към довода за неправилност на постановеното решение по същество. Предмет на спора пред административния съд-Монтана е заповед № 116/2008 г. на кмета на общината за определяне размера на оценката по § 62, ал. 5 вр. ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Съдът е допуснал служебно вещо лице за установяване дали правилно е била определена оценката, одобрена от кмета с обжалваната заповед, каквото жалбоподателят дори не е поискал, въпреки указанията на съда. Доказателството действително е било необходимо за установяване на релевантното за спора обстоятелство относно законосъобразното определяне на оценката и съдът е изпълнил и задълженията си по чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК. От приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ се установява, че стойността на земеделската земя е определена правилно и обосновано и законосъобразно съдът е приел, че подадената жалба срещу заповедта на кмета е неоснователна. По изложените съображения касационната жалба на Цветан Димитров Берберов се явява неоснователна, а постановеното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,