Решение № 684 от 2.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1575/2008 г.

Решение № 684 от 2.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1575/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. З ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Образувано е по касационна жалба на Д. К. С. и Л. К. С. от гр. С. срещу решение от 20.03.2007 г., постановено по гр. д. № 2485/2006 г. на Софийски градски съд, въззивна колегия, II "В" отделение. В касационната жалба се правят оплаквания, за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 2186, б. "в" ГПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - Л. Ч. Н. от гр. С. счита същата за недопустима като подадена след срока за обжалване и доколкото не отговаря на изискванията на чл. 218в ГПК (отм.) въпреки указанията на СГС за отстраняване на нейните нередовности. Оспорва жалбата и относно нейната основателност. Моли касационната жалба да бъде върната, а в случай, че бъде разгледана по същество да бъда отхвърлена, а обжалваното решение - потвърдено. Върховният касационен съд, състав на III г.о., приема следното: Неоснователни са оплакванията за недопустимост на касационната жалба. Съгл. чл. 218в, ал. 1 във вр. чл. 197 ГПК (отм.) релевантния момент, от който започва да тече срока за обжалване е датата, на която е връчено съобщението за изготвено решение, доколкото решението на въззивната инстанция не е постановено в открито съдебно заседание в присъствие на страните. Видно от върнатия отрязък на съобщението за изготвено решение, същото е връчено на двамата касатори, чрез процесуалния им представител на 28.05.2007 г. Доколкото касационната жалба е депозирана в съда на 15.06.2007 г., очевидно предвидения в закона трийсетдневен срок за обжалване е бил спазен. С оглед на казаното без значение е обстоятелството, дали предвид извършени други действия (в случая осъществен въвод във владение на ищеца в изпълнение на въззивното решение) касаторите са могли да узнаят или са узнали за това решение. Неоснователно е и другото оплакване свързано с възражението за недопустимост на касационното обжалване. Действително първоначално подадената касационна жалба е била бланкетна, но след като същата е била оставена без движение с указание да бъде приведена в съответствие с изискванията на чл. 198, б. "в" ГПК (отм.) респ. на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) Жалбоподателите са представили уточнение, в което развиват своите оплаквания за неправилност на обжалваното решение. С оглед на изложеното касационната жалба е редовна и допустима. Относно нейната основателност, Върховният касационен съд, състав на III г.о., приема следното: Производството по делото е било образувано по предявените от Л. Ч. Н. срещу М. Д. Т. (починала в хода на процеса и заместена от своите законни наследници и правоприемници Д. К. С. и Л. К. С.) обективно съединени искове както следва: по чл. 108 ЗС за отстъпване собствеността и предаване на владението на недвижим имот - апартамент № 20, находящ се бл. З, вх. 1, ет. 4 в ж.к. "Лев Т.;, гр. С., иск по чл. 59 ЗЗД за сумата от 1 235,50 ден. лв., претендирана като обезщетение за лишаване от ползване на апартамента за периода от 19.05.1997 г. до 22.12.1997 г., иск с пр. осн. чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава в размер на сумата от 44, 987 ден. лв., иск с пр. осн. чл. 59 ЗЗД за сумата от 6, 473 ден. лв., претендирана за платени от ищеца вместо ответницата данък, такса смет и задължителна застраховка за апартамента и иск за заплащане на мораторна лихва върху тази сума в размер на 0,213 ден. лв. С обжалваното решение въззивният съд след като е отменил решението на първата инстанция, с което тези искове са били отхвърлени, е постановил ново решение, с което е уважил по отношение на ответниците предявения ревандикационен иск, както и вторият иск по чл. 59 ЗЗД за сумата от 6,473 лв. за платен данък, такса смет и застраховка за апартамента и частично първият иск по чл. 59 ЗЗД в размер на 455,32 лв. и за мораторна лихва за забава в плащането на тази сума в размер на 20 лв. В останалата част е оставил решението на първата инстанция в сила. За да постанови това решение въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот с представения по делото нотариален акт № 1* том LVIII, нот. дело № 1 1345/97 г., с който е закупил процесния апартамент от П. Р. М., която от своя страна е закупила същия от майката на ответниците и първоначална ответница - М. Д. Т. Приел е, че сделката с която ищецът се легитимира като собственик на апартамента е действителна. В тази връзка е приел, че направеното от ответниците възражение за привидност (симулативност) на тази сделка не е доказано в процеса. За да направи този извод обаче въззивният съд е изложил съображения които касаят възражение за наличие на относителна симулация, която е налице когато сделката, която е привидна прикрива друга сделка, отразяваща действителната воля на страните. В случая възражението, което е направено още пред първата инстанция, е за абсолютна симулация на сделката, с която ищецът се легитимира като собственик на процесния апартамент. Това изрично е заявено отпроцесуалният представител на ответницата в съдебно заседание от 29.04.1998 г. Същият е посочил, че сделката е привидна, като не прикрива друга сделка, а между страните по нея е липсвало изобщо воля за покупко - продажба. Като е обсъдил възражение, което не е било наведено от ответниците и същевременно не е изложил съображения във връзка с действително направеното възражение, съдът е постановил своето решение при съществено нарушение на процесуалните правила. В нарушение на процесуалните правила въззивната инстанция не допуснала до разпит поискания във връзка с установяване на симулацията свидетел, както и прилагане на образуваните във връзка с първата сделка прокурорски преписки. Следва да се посочи, че забраната за установяване на привидност на изразено съгласие чрез свидетелски показания без начало на писмено доказателство се отнася за случаи, когато действителността на сделката се оспорва от лице, което е страна по нея. Когато това се прави обаче от трето лице или от наследниците, когато сделката е насочена срещу тях, изискването за наличие на писмени доказателства като условие за установяване на привидност със свидетелски показания не стои и това изрично е посочено в разпоредбата на чл. 134 ГПК. В случая за сделката извършена между П ищецът по делото, която легитимира последният като собственик на апартамента, касаторите се явяват трети лица. С оглед на изложеното и съгласно разпоредбата на чл. 218ж ГПК решението в частта, в която съдът е уважил предявеният ревандикационен иск следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд. Доколкото решението по останалите обективно съединени искове е обусловено от решението по иска за собственост и в тази част решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.