Решение № 2183 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 493/2016 г.

Решение № 2183 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 493/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от юрк. И. Геренска в качеството й на пълномощник на министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, срещу Решение № 6627 от 30.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1679/2015 г. от Административен съд С.-град с доводи за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - "П.-и." АД с управител В. З., чрез пълномощника си адв. Р. Николов, в представени по делото след приключване на устните състезания писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да заплати, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, на "П.-и." АД с управител В. З. сумата от 12 282 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на администрацията да върне парична гаранция в същия размер, предоставена от дружеството по прекратен договор, и е отхвърлил иска на търговското дружество в останалата част до пълния предявен размер от 31 523. 56 лева, като неоснователен. Със същото решение Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е осъдено да заплати и понесените от "П.-и." АД съдебни и деловодни разноски в размер на 668. 74 лева.

За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна за установено следното:

1. На 29.12.2004 г. е сключен договор за управление и координация на строителния процес, строителен надзор и въвеждане в експлоатация на строеж между ищеца и ответника със срок на изпълнение - "до завършване, приемане и въвеждане на обекта в експлоатация с разрешение за ползване, като се включва и времето на изпълнение на договора за строителство";

1. Консултантът е представил гаранция за изпълнение на договора в деня на подписването му в размер на 12 282 лева със срок на валидност до получаване на разрешение за ползване на обекта, съгласно задълженията, установени по чл. 59, ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП);

1. Правата и задълженията на консултанта и възложителя се упражняват в съответствие със Специалните условия на договора и техническата спецификация за услуги, неразделна част от договора, които не са представени към административната преписка, вкл. и в частта по раздел VI - "Прекратяване на договора и уреждане на спорове";

1. С Решение № 341 от 2.03.2011 г., постановено по дело № 183/2010 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение е обявена неплатежоспособността на изпълнителя по договора от 29.12.2004 г. - "М." АД с начална дата 30.09.2010 г.;

1. С писмо с изх. № 254 от 18.03.2011 г. търговското дружество уведомява министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на р. Дунав", че се възползва от правото си по т. 45.1 "б" от Специалните условия да прекрати договора, считано от деня, следващ изтичането на 14 дни от представянето на съобщението ведно с произтичащата от това санкция, предвидена в т. 45.2 от същите, като претендира и възстановяване на внесената гаранция в размер на 12 282 лева за изпълнение на договора. Същата претенция е отправена и след подписване на акт обр. № 10 с писма изх. № 825 от 23.08.2011 г. и рег. № 32-01-520 от 29.09.2011 г.;

1. От своя страна Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията също отправя уведомление за едностранното разваляне на договора с писмо вх. № 91 от 26.04.2011 г.;

1. На 26.07.2011 г. е съставен акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството (обр. № 10) поради обявената неплатежоспособност, подписан от представители на възложителя (МТИТС), изпълнителя ("Мостстрой - Росилекс"), консултанта (ищеца), проектанта ("Интерплан") и технически контрол по част "Конструктивна";

1. Финансовата инспекция, възложена със заповеди на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция на осн. Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) и Постановление от 15.02.2013 г. на Окръжна прокуратура Р. по прок. преписка № 366/2012 г., установила, че при изпълнението на сключения договор между МТИТС (преди МТС) и "П." АД за управление и координация на строителния процес, строителен надзор и въвеждане в експлоатация на процесния строеж № 76 от 29.12.2004 г. са налице данни, от които може "да се направи обоснован извод за преднамерено, невярно и неточно представяне на факти, обстоятелства и събития, което по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗДФИ е индикатор за измама." Финансовата инспекция е установила също, че към датата на прекратяване на договор № 76 - 3.03.2011 г. - са изплатени извършени консултантски услуги общо за 194 347. 10 лв. (без ДДС), но гаранцията за изпълнение на договора не е възстановена. Обектът не е въведен в експлоатация, като за него на 26.07.2011 г. е съставен акт обр. 10;

1. След доклада прокурорската преписка, образувана пред ОкП - Р. е изпратена по компетентност на Софийска градска прокуратура (пр. пр. вх. № 11056/2013 г.), а на 5.06.2015 г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по смисъла на чл. 219 НК.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод за допустимост и (не)основателност на иска за обезщетяване на имуществените вреди, представляващи внесената по договор № 76 гаранция в размер на 12 282 лева, понесени от търговското дружество от бездействието на административния орган - МТИТС. Л. върху тази сума не се дължи, тъй като незаконосъобразното бездействие на административния орган не е преустановено. Неимуществени вреди също не се дължат поради това, че ищец е юридическото лице, което като правен субект не може да изпитва болки и страдания.

Въз основа на уважената част от ищцовата претенция съдът е присъдил разноски по делото.

Решението е неправилно. Съдържанието му не отговаря на изведените от закона изисквания. В него подробно е описано съдържанието на събраните по делото доказателства, възраженията и становищата на страните. Липсва обаче изложение какви конкретни фактически положения приема съдът за установени на базата на така събраните доказателства. Въз основа на тази липса не са изложени и правните съображения за приложението на закона към приетото от фактическа страна. Декларативното позоваване на съдебна практика, вкл. и Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ВКС на РБ, цитирането на законови и подзаконови нормативни актове, определения и т. н., не отговаря на изискванията за мотивиране на съдебен акт. Не е дадена правна квалификация на изложените в исковата молба и допълнението й обстоятелства, въз основа на кои конкретни доказателства съдът ги приема за установени. Отделно от това в мотивите на съда е налице сериозно противоречие, което прави волята на съда неясна.

Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Доказателствата, необходими за правилното решаване на спора са събрани, но липсва анализ, а решаването на спора по същество от касационната инстанция ще лиши страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение