Решение № 5439 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3059/2017 г.

Решение № 5439 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3059/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно - процесуален кодекс /АПК/. Образувано е по молба с вх. № 3090 от 07.02.2017 г. по описа на Административен съд П., вх. № 3851 от 10.03.2017 г., подадена от В. А. А., чрез адв. Н. А., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влезлите в сила решение № 1098 от 27.01.2017 г. по адм. дело № 10071/2016 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение и решение № 1562 от 02.08.2016 г. по адм. дело № 3040/2015 г. по описа на Административен съд П.. В искането се твърди, че е налице основание по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на горепосочените влезли в сила съдебни решения, тъй като със заповед № СД-04-1 от 19.01.2017 г. на министъра на правосъдието на РБ и протокол от 23-24.01.2017 г. /след изтичане на срока на наложено административно наказание/ е върнат обратно архива му на частен съдебен изпълнител. Посочва, че при разглеждането на делото от Административен съд П. / след връщане от Върховния административен съд/ молителят не е разполагал с процесния архив, който съгласно заповед № СД-04-7 от 08.01.2016 г. на министъра на правосъдието на РБ и протокол от 12.01.2016 г. вече е бил предаден на ЧСИ А. А., и това го е поставило в обективна невъзможност да осигури достъп, за да работи вещото лице в пълен обем по назначената съдебно-счетоводна експертиза съгласно указанията, дадени от състава на Върховен административен съд. Неналичността на служебния архив е била и към приключване на делото в касационната инстанция. Молителят поддържа, че след връщането на архива му на ЧСИ може да се осигури достъп на вещо лице, за да изпълни указанията на Върховния административен съд. Иска отмяната на решенията и връщане на делото на друг състав на АС П. съобразно указанията, дадени с решение № 12288 от 18.11.2015 г. по адм. дело № 4834/2015 г. на Върховен административен съд. Претендира разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Т. В. изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на П. К., като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според ал. 2 на цитираната разпоредба искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. Установява се, че решение № 1562 от 02.08.2016 г. по адм. дело № 3040/2015 г. по описа на Административен съд П. е оставено в сила с решение № 1098 от 27.01.2017 г. по адм. дело № 10071/2016 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение. Молбата за отмяна е подадена на 07.02.2017 г., което означава, че е спазен срока за подаването й, поради която се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е неоснователна. Молбата за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В процесния случай като ново обстоятелство и ново писмено доказателства се сочи връщането на архива на ЧСИ обратно на В. А., което е удостоверено със заповед № СД - 04-1 от 19.01.2017 г. на министъра на правосъдието на РБ и протокол от 23-24.01.2017 г. за предаване на служебния архив на ЧСИ В. А. от ЧСИ А. А.. Молителят поддържа, че връщането на архива е от съществено значение за делото, тъй като неговото наличие би довело до друг резултат при обжалването на ревизионния акт, доколкото може да бъде осигурен достъп на вещото лице и последното да изпълни в цялост указанията на Върховния административен съд. С решение № 1098 от 27.01.2017 г. по адм. дело № 10071/2016 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение е оставено в сила решение № 1562 от 02.08.2016 г. по адм. дело № 3040/2015 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата на В. А. срещу Ревизионен акт № 161300535 от 29.05.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП П., потвърден с Решение № 931 от 30.08.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП"- гр. П. в обжалваната част относно допълнително начислен ДДС в размер на 80 494,21 лева. Настоящият петчленен състав на Върховен административен съд, първа колегия намира молбата на В. А. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на горецитираните влезли в сила решения за неоснователна. За да бъде приложено основанието по чл. 239, т. 1 от АПК, следва да е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат прямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото. Във всички случаи новите обстоятелства или новите писмени доказателства трябва да имат връзка с предмета на делото и да се от съществено значение за неговия изход. Твърдението на молителя, че връщането на архива му на ЧСИ през м. 01.2017 г. съставлява ново обстоятелство, подкрепено с ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, което е от съществено значение за делото, е неоснователно. С подаването на процесната молба за отмяна се цели по същество пререшаване на спора, който да приключи по изгоден за молителя начин. Както се установява от данните по делото, в отменителното решение на Върховния административен съд / при първото разглеждане на делото/ са дадени задължителни указания по прилагането на материалния закон и за назначаване на нова съдебно-счетоводна експертиза, която да изследва всички парични потоци за ревизирания период, включително несвършените дела на ЧСИ, със значение за определяне на данъчната основа. След връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд П., с молба от 14.01.2016 г. В. А. е уведомил съда, че архивът му на ЧСИ е предаден на ЧСИ А. А. и той няма достъп до него, за което прилага копия на заповед № СД - 04-7 от 08.01.206 г. на министъра на правосъдието и протокол от 12.01.2016 г. за предаване на архива. Изрично съдът е указал на жалбоподателя, че следва да бъдат изпълнени указанията на Върховния административен съд и по делото да се допусне съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице да отговори на съответните задачи след проверка и достъп до архива на ЧСИ. В протокола от съдебно заседание, проведено на 10.03.2016 г. по адм. дело № 3040/2015 г. по описа на АС П., оспорващият изрично заявява, че няма да прави искане за експертиза, като впоследствие съдът служебно я назначава с определение. С молба от 13.06.2016 г. В. А. изразява становище, че на вещото лице не може да бъде осигурен достъп до архива, тъй като той вече не е на негово разположение, поради което няма да внесе определения от съда депозит за експертизата. С определение от 14.06.2016 г. АС П. е заличил допуснатата експертиза и е обявил делото за решаване. При наличието на тези факти следва да се посочи, че писмените доказателства, съдържащи се в архива на ЧСИ, са съществували към момента на постановяване на решението и на страната е било известно къде са се намирали и същата е могла да иска попълване на делото с доказателства, респ. е било възможно тяхното събиране да се извърши чрез назначената служебно от съда експертиза. В този смисъл не може да се приеме, че извършеното през м. 01.2017 г. връщане обратно на служебния архив на ЧСИ съставлява ново обстоятелство или ново доказателство, които при решаването на делото не са могли да бъдат известни на страната. Допълнително следва да се посочи, че ДОПК и ГПК не ограничават възможността за събиране на доказателства, независимо от обстоятелството къде се намират същите, като за вещото лице не е съществувала пречка да осъществи контакт с ЧСИ Ангелаков, на който е предаден архива на В. А., и с определението на съда да изпълни задачите на експертизата, като му се осигури достъп до този архив. Бездействието на ревизираното лице, явяващо се жалбоподател в първоинстанционното производство, чрез невнасяне на депозита за вещото лице представлява пречка да бъде извършена допуснатата от съда служебно съдебно-счетоводна експертиза, което означава, че делото е останало непопълнено с доказателства само заради неговата процесуална небрежност. Съобразно изложеното, позоваването от страна на молителя на последващата заповед на министъра на правосъдието и на протокола за върнат архив на ЧСИ от м. 01.2017 г. не обосновават приложението на основанието по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на горепосочените влезли в сила съдебни решения. Молбата за отмяна, подадена от В. А. следва да се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, настоящият петчленен състав на Върховен административен съд, Първа колегия