Решение № 3464 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8361/2020 г.

Решение № 3464 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8361/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" против решение № 1044/19.06.2020 г., по адм. дело № 3543/2019 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Х. Христов, от [населено място] изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи, постановявайки правилно съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 1044/19.06.2020 г., по адм. дело № 3543/2019 г. Административен съд – Пловдив е отменил разпореждане № 4506-40-322 от 16.10.2019 г. на директора на Фонд "Гарантиране на вземанията на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт и е изпратил преписката на административния орган за издаване на нов акт по заявление – декларация за отпускане на гарантирано вземане вх. № 1502-15-92/16.09.2019 г. по описа на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Определил е едномесечен срок за изпълнение на съдебното решение след влизането му в сила. Присъдил е разноски. Съдът е приел, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като не е изпълнил задължението си да изясни факти и обстоятелства от значение за конкретния спор. Справката по образец, предоставена от работодателя не е била подложена на проверка и съпоставка с данни от регистри, подадени декларации и други. Приел е, че основания за отказ от изплащане на гарантирано вземане не са налице. Решението е неправилно. По делото е установено, че със заявление – декларация вх. № 1502-15-92/16.09.2019 г. по описа на Териториално поделение на НОИ – Пловдив Х. Христов, от [населено място] е поискал отпускане от Фонд "Гарантиране на вземанията на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт изплащане на гарантирано вземане като лице, упражнявало трудова дейност при работодателя [фирма], [населено място], област Пловдив в периода 21.12.2017 г. – 01.12.2018 г. Приложил е справка от работодателя по обр. на Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (обн., ДВ, бр. 3 от 11.01.2005 г.). Справката е подписана от Г. Тингаров – управител и едноличен собственик на капитала на търговското дружество. От същата е видно, че за периода месец юни 2018 г. – месец ноември 2018 г. на Христов в качеството му на технически изпълнител са начислени брутни трудови възнаграждения в съответни размери, които не са изплатени. Съгласно Регистъра на сключените трудови договори при ТП на НОИ – Пловдив Христов е имал сключен такъв с работодателя [фирма], [населено място] с времетраене 20.12.2017 г. – 01.12.2018 г. Със заповед № 3 Г-5-15-00592566/12.07.2019 г. ръководителят на Териториално поделение на НОИ – Пловдив е възложил извършване на проверка за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ. Съставен е бил доклад изх. № 1006-15-196#59/09.10.2019 г., адресиран до началника на сектор КР на ДОО при ТП на НОИ - Пловдив, в който е посочено, че с решение № 330/19.06.2019 г. по търговско дело № 956 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, вписано в Търговския регистър на 21.06.2019 г., е обявена неплатежоспособността на [фирма], [населено място] с начална дата 31.12.2017 г. Открито е производство по несъстоятелност и търговското дружество е обявено в несъстоятелност, като е наложена обща възбрана и запор върху имуществото му. Прекратена е дейността му. Липсват данни за водена счетоводна отчетност. В Търговския регистър няма публикувани годишни финансови отчети за период от вписването на осигурителя в същия регистър и в ТД на НАП няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и годишни финансови отчети за 2017 г. и за 2018 г. Дружеството – работодател [фирма], [населено място] е със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], ул. "49-та" № 14. Основната му икономическа дейност е пътнически и таксиметров превоз. Управител и едноличен собственик на капитала е Г. Тингаров, който във връзка с извършена проверка от органите на ТП на НОИ и писмо вх. № 1012 – 15 – 310 # 11/06.03.2018 г. на Министерството на външните работи от 06.03.2017 г. е в затвора в [населено място], Австрия където изтърпява присъда за убийство. Административният орган е направил опити и за изискване на необходимата му информация от лицето К. Польовска (според изявления на Х. Христов пред ТП на НОИ, живееща с него на съпружески начала) и осъществявала представителни функции по отношение на търговското дружество – работодател, но същата е отказала съдействие. Органите на ТП на НОИ са поискали от ТД на НАП - Пловдив заверени копия от ревизионните актове и доклади от извършените ревизии на дружеството и данни на какъв етап са обжалванията им /ако има такива/ и кога се очаква образуваните административни производства да приключат. В рамките на висящо административно производство по оспорване е бил установен ревизионен акт № Р-16001618006680-091001/30.05.2019 г. относно задължения по КСО, ЗЗО и ЗДДФЛ за периода 01.03.2016 г. - 31.10.2017 г. Съгласно информационната система на НОИ е било констатирано, че към датата на вписване в Търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място], в дружеството нямало лица с непрекратени трудови договори. Подавани са били данни по чл. 5, ал. 4 КСО до месец ноември 2018 г. Изброените процесуални действия опровергават изводите на съда, че административният орган е действал в нарушение на чл. 9, чл. 35 и чл. 36 АПК. С оспореното разпореждане № 4506-40-322 от 16.10.2019 г. директорът Фонд "ГВРС" е възприел фактическата обстановка, отразена в доклад изх. № 1006-15-196#59/09.10.2019 г. и е отказал изплащане на гарантирано вземане по заявление – декларация вх. № 1502-15-92/16.09.2019 г., позовавайки се на невъзможността за осъществяване на контакт с представител на дружеството за представяне на необходимата счетоводна отчетност, както и на обстоятелство, че липсват публикувани ГФО за 2017 г. – 2018 г. и ГДД по чл. 92 ЗКПО, което лишава от достоверност данните за наличие на предпоставките по чл. 3 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) за налични начислени трудови възнаграждения и парични обезщетения като основание за изплащане на заявеното от Х. Христов вземане. Във връзка с изясняването на фактите по спора административният съд законосъобразно е назначил съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че счетоводство в дружеството – работодател за периода юни – ноември 2018 г. не е водено. Налични са неподписани ведомости за работни заплати само за периода от началото на 2015 г. до м. 10. 2017 г. Няма подавани ГФО и ГДД по чл. 92 ЗКПО, като последното се дължи на това, че дейността на дружеството попада в приложното поле на чл. 5, ал. 5 ЗКПО и се облага по реда на Закона за местните данъци и такси. При лисата на счетоводна отчетност експертизата не е могла да установи дали в периода 01.06.2018 г. – 30.11.2018 г. има начислени и неизплатени възнаграждения по отношение на Х. Христов. Съгласно чл. 3 ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори; парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. По делото липсват надлежно установени факти във връзка с тези материалноправни основания, поради което като неналични е налице основание за отказ за отпускане на претендираното вземане въпреки заявяването му в предвидените срокове и ред на чл. 25 и сл. ЗГВРСНР. Настоящият състав на Върховния административен съд цени приетата пред първоинстанционния съд експертиза в тази насока и като подкрепяща изводите на административния орган. Коментираните в мотивите на съдебното решение факти във връзка с изтърпяване на наказанието на управителя на търговското дружество – работодател (станали известни на съда във връзка с друго висящо дело) не са събрани по предвидения процесуален ред и не могат да бъдат обсъждани. Достигайки до изводи различни от направените, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Оспореното разпореждане № 4506-40-322 от 16.10.2019 г. на директор Фонд "ГВРС" е издадено от компетентен орган в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което оспорването срещу него е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение