Решение № 13998 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1127/2014 г.
ВАСVIII отделение24.11.2014 г.докладчик т Емилия Миткова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 7223 от 21.11.2013 г., постановено по адм. дело № 3950/2013 г. по описа на Административен съд гр. София, в частта с която е отхвърлена жалбата на "Централна ремонтна база-Перник" ЕООД, срещу Ревизионен акт № 2251200020/02.08.2012 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 289/13.02.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, при ЦУ на НАП, с който на "Централна ремонтна база-Перник" ЕООД относно отказано право на данъчен кредит по доставки на "Кис 2008" ЕООД размер на 98 000 лева, на "Селф респект" ЕООД, в размер на 59 800 лева, на "Лин Комерс 09" ЕООД, в размер на 35 650 лева, на "Елитстрой 18" ЕООД, в размер на 56 998,90 лева, на "Ем Си Ем Груп 87" ЕООД, в размер на 56 100 лева, на "Мартин комерс 9" ЕООД, в размер на 40 040 лева, на "Мидъл груп", в размер на 30 000 лева, на "Про принт" ЕООД в размер на 5 000 лева, на "Стройинвест" ЕООД, в размер на 128 423,40 лева, на "Томи 2001" ЕООД, в размер на 1 259,26 лева и на "Кръстникът 2002" ЕООД, в размер на 69 316, 37 лева, ведно със съотвената лихва за забава и в частта на присъдени на Дирекция "ОДОП" гр. София, при ЦУ на НАП разноски, за разликата над 3100 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 2251200020/02.08.2012 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 289/13.02.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, при ЦУ на НАП, с който на "Централна ремонтна база-Перник" ЕООД, в частта на отказано право на данъчен кредит по доставки на "Кис 2008" ЕООД, в размер на 98 000 лева, на "Селф респект" ЕООД, в размер на 59 800 лева, на "Лин Комерс 09" ЕООД, в размер на 35 650 лева, на "Елитстрой 18" ЕООД, в размер на 56 998,90 лева, на "Ем Си Ем Груп 87" ЕООД, в размер на 56 100 лева, на "Мартин комерс 9" ЕООД, в размер на 40 040 лева, на "Мидъл груп", в размер на 30 000 лева, на "Про принт" ЕООД в размер на 5 000 лева, на "Стройинвест" ЕООД, в размер на 128 423,40 лева, на "Томи 2001" ЕООД, в размер на 1 259,26 лева и на "Кръстникът 2002" ЕООД, в размер на 69 316, 37 лева, ведно със съотвената лихва за забава ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" гр. София, при ЦУ на НАП, да заплати на "Централна ремонтна база - Перник" ЕООД сумата от 3600 лева, направени разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13998 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1127/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на "Централна ремонтна база - Перник" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Танчева срещу решение № 7223 от 21.11.2013 г., постановено по адм. дело № 3950/2013 г. по описа на Административен съд гр. София /АС/.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество отменен РА с присъждане на направените разноски за две инстанции.
Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" гр. София, при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за основателност на жалбата.
Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна.
Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 2251200020/02.08.2012 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 289/13.02.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, при ЦУ на НАП, с който на "Централна ремонтна база-Перник" ЕООД са определени задължения по реда на ЗДДС за довнасяне в размер на 870 396,49 лева, в това число лихви в размер на 167 848,06 лева., вследствие на отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди 01.01.-30.03.2009 г., 01.05-31.07.2009 г., 01.09.2009 г.-31.01.2010 г. и 01.03.2010 г. -28.02.2011 г.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК.
- По същество на спора относно доставчикът "Кис 2008" ЕООД за установено съдът е приел, че на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит в общ размер 98 800 лева по 6 броя фактури, издадени по повод сключен договор между страните от 02.08.2010 г. с предмет "извършване на дейности при единични цени съгласно Приложение А на обекти: Петролна база първомай., Петролна база Поликраище, Петролна база Сливен и Зърнобаза Шумен със срок на изпълнение 120 дни от датата на подписване
Съдът е обсъдил представените от доставчика в хода на ревизионното производство: договор, разчетни сметки за определяне на единичните цени по договора, сметки за подлежащи на заплащане СМР, приемо-предавателни протоколи за установяване на извършените дейности, банково извлечение от 22.12.2010 г., оборотни ведомости, СД по ЗДДС и Дневник за продажби, хронологични ведомости от сметки 411, 412, 4532, 703, 503, справка за начисления по счетоводни сметки и плащания по контрагенти, фактури за предходен доставчик. Данъка е начислен, а разплащането е по банков път. Представен и договор за превъзлагане на същите услуги от 11.08.2010 г., сключен със "Стойчевски " ЕООД, със срок на изпълнение - 100 дни от датата на подписване. Представени и приети по делото са 6 протокола за приемане на извършените дейности от дати 23.08.2010 г., 27.08.2010 г., 17.09.2010 г., 11.10.2010 г., 17.11.2010 г. и от 19.11.2010 г. Към договора от предходния доставчик са представени калкулативни сметки по договора, дневни финансови отчети за плащане в брой, разчетно -платежни ведомости и заповеди за командировки и издадени фактури на обща стойност 485 000 лева, която съответства на договорената сума Данъка е начислен, а от разчетно-платежни ведомости се установява начисляване на възнаграждения на наети лица - 11 на брой и заповеди за командировки на същите за процесните обекти, подробно индивидуализирани в заключението на ССЕ и мотивите на съдебния акт, по брой лица и дни. Подробно съдът е обсъдил изготвеното в хода на ревизионното производство заключение на СТЕ, досежно броя на лицата и времето за което могат да се извършат процесните строителни услуги и е достигнал до извода, че предходния доставчик за периодите август и ноември има назначени 9 лица, като съгласно техническа експертизата, са необходими 12 лица за осъществяване на доставките, като не са представени трудови договори, уведомления по реда на чл. 62 от КТ, няма доказателства за начислени и изплатени възнаграждения на работниците. При този извод съдът е приел, че е обоснован извода на органа по приходите, че предходният доставчик не разполага с доказателства за кадрова обезпеченост, позволяваща му да осъществи процесните доставки.
Решението в тази си част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и ал. 5 (случаите на изискуемост на данъка от получателя), а съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Както многократно са приемали в практиката си ВАС и СЕС, за да е налице за получателя по доставката правото на приспадане на данъчен кредит, следва да е установен факта на реалното предаване, респективно получаване на стоката предмет на доставката, респективно извършване на услугата. Това е и изискването на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която разпоредба, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В процесния случай е безспорно установено, че процесните услуги са извършени от предходен доставчик, който е проверен в хода на ревизионното производство и е представил всички изискани от него документи. Представени са договори сключение между касатора и прекия доставчик "Кис 2008" ЕООД и протоколи за приемане на строителните услуги и идентични такива между "Кис 2008" ЕООД и предходния доставчик "Стойчевски " ЕООД, ведно с установеното от вещото лице начисляване на възнаграждения на наети лица - 11 на брой и заповеди за командировки на същите на процесните обекти, подробно индивидуализирани по брой лица и дни. Само поради факта, приет от съда, че предходния доставчик според изготвената в хода на ревизионното производство СТЕ не би могъл да извърши процесните количества строителни услуги с броя командировани лица, при наличие на останалите доказателства по делото не налага на извода за липса на реална доставка между прекия доставчик и касатора, тъй като е в противоречие с Решение на СЕС от 13.02.2014гг. по дело С - 18/13 г., Решение на СЕС от 08.05.2013 г. по дело С-271/12 и преди всичко на т. 2 от Решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 г. Съгласно последното решение не се допуска отказ на право на данъчен кредит за предоставени услуги, само поради факта, че издателя на фактурата за тази услуга не е декларирал наети от него работници, без органа по приходите да докаже, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама. В конкретния случай е извършена проверка на предходен доставчик и е установено извършване и предаване на услугите на прекия доставчик "Кис 2008" ЕООД, който впоследствие е предал на касатора чрез двустранно подписани протоколи, с подробно индивидуализирани услуги по обем, количество и единични цени.
- Относно доставчикът "Селф респект" ЕООД е отказано право на данъчен кредит за данъчен период месец 10.2009 г. по 4 броя фактури, с предмет на доставките монтаж на скеле; пясъкоструене на метална повърхност, грундиране на метални повърхност и боядисване на две ръце на метални повърхности. Съдът е обсъдил представените от доставчика договори, приемо-предавателни протоколи за установяване на извършените дейности, ведомости за заплати, уведомления по чл. 62, ал. 2 от КТ, разходни ордери за изплатени суми на работници в брой и командировъчни по обекти, справка за начисления по счетоводни сметки и плащания по контрагенти, както и заключението на вещото лице от което се установява начисляване на данъка и плащане на услугата по банков път. Приел е за установено, че фактурите са издадени във връзка с договор от 18.09.09 г., с предмет "монтаж на скеле, грундиране на метална повърхност и боядисване на две ръце на метална повърхност, на обща стойност 164 000 лева, ведно с приетите по делото приемо-предавателни протоколи от 01.10.09 г., 07.10.09 г. и 09.10.09 г. и договор от 23.09.09 г., с предмет "пясъкоструене" на обект Поликраище на обща стойност 135 000 лева, със срок на изпълнение -15.10.2009 г. За услугите по втория договор е представен приемо-предавателен протокол от 05.10.09 г. Обсъдени са представените уведомления по чл. 62 от КТ, от които се установява, че доставчикът е разполагал с 6 назначени лица по трудови договори, считано от 05.10.09 г., 1 лице от 09.10.09 г. и 5 лица назначени от 15.10.09 г., всички на длъжност "работници в строителството", както и представените 6 броя граждански договори, сключени на 21.09.2009 г., съгласно които лицата приемат да извършат: "Монтаж на скеле, грундиране и боядисване на метални повърхности на обект Поликраище, ведно със заповеди за командировки на тези лица до обекта, разходни ордери за платени суми в брой на лицата и сметки за изплатени суми.
Въпреки представените доказателства съдът е приел, че липсва реално осъществена доставка, тъй като нито в договорите, нито във фактурите е посочен обектът, където ще се извършват услугите по двата договора, за да се приеме, че именно посочените лице са осъществили на обект Поликраище посочените дейности. На следващо място съдът е приел, че с посочените лица за толкова кратко време, доставчикът може да осъществи процесните доставки, като всички доказателства са представени от жалбоподателя. Съгласно заповедите за командировки, съдът е приел, че командироването на работниците е осъществено с транспорт на фирмата, като липсват доказателства с кое превозно средство, пътни листове и други доказателства във връзка с пътуването на работниците. Представените сметки за изплатени суми, не носят подпис и дата и не могат да се обвържат с договорите по делото.
Решението в тази си част е неправилно.
Както беше посочено досежно доставчикът "Кис 2008" ЕООД, извода на съда за липса на реалност на доставката само поради недостатъчен брой работници, според заключението на техническата експертиза изготвена в хода на ревизионното производство е в противоречие с Решение на СЕС от 13.02.2014гг. по дело С - 18/13 г., Решение на СЕС от 08.05.2013 г. по дело С-271/12 и преди всичко на т. 2 от Решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 г. В конкретния случай прекия доставчик е имал наети работници по граждански и трудови договори, за които са представени командировъчни заповеди, като в приемо-предавателните протоколи е посочен обекта на който са предадени услугите, а именно Петролна база Поликраище. Видно от констатациите в РД стр. 14 касаторът е изпълнявал дейността си за периода 2009 г. до м. 03.2011 г. на обекти, между които и Петролна база Поликраище, с. Поликраище. С оглед на изложеното и като е приел, че не е установено кои работници къде са работили и с какви превозни средства са били транспортирани до обекта, както и липсата на подписи върху сметките за изплатени суми на същите, респективно липса реална доставка на услуга, съдът е постановил решението си при неправилно приложение на закона, поради което следва да бъде отменено в тази част.
- Относно доставчикът "Лин Комерс 09" ЕООД, е отказано право на данъчен кредит по две фактури, с предмет на доставката "СМР по договор" и услуга по договор. Съдът е обсъдил приетите по делото договори от 01.11.09 г. и 01.07.2010 г., калкулация към договорите, приемо-предавателни протоколи за извършената работа от 30.11.09 г. и 11.08.2010 г. Установено е от заключението на вещото лице, че данъка е начислен, а заплащането е по банков път. За периода на издаване на процесните фактури доставчика е имал назначени 6 лица по трудови правоотношения на длъжност "работник в строителството", като същите са посочени поименно по кои договори са работили. Представени са и таблици за отчитане на изработени дни от лицата - помесечно за месеците юли, август и ноември, ведомости за заплати, книга за инструктаж по безопастност и хигиена на труда по отделни обекти, заповед от управителя за определяне на лицата по съответните обекти, командировъчни и сметки за полагащи се пътни, дневни и квартирни.
За са отхвърли жалбата съдът е приел, че съгласно техническата експертиза изготвена в хода на ревизията, необходимият брой работници за извършване на СМР по договорите не съответства на наличните работници при доставчика, поради което и при липса на доказателства за заплащане на трудово възнаграждение на работниците, поради което не е установен факта на реалност на доставката.
По изложените по-горе съображения и предвид практиката на СЕС решението в тази си част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Представени и приети по делото са неоспорени договори между страните от 01.11.09 г. и 01.07.2010 г., калкулация към договорите, приемо-предавателни протоколи за извършената работа от 30.11.09 г. и 11.08.2010 г., с подробно описани услуги по вид, количество, единични цени и обекти на които са извършени. Допълнително са представени книга за инструктаж по безопастност и хигиена на труда по отделни обекти, заповед от управителя за определяне на лицата по съответните обекти, командировъчни заповеди и сметки за полагащи се пътни, дневни и квартирни, поради което като е приел, че кадровия ресурс не е достатъчен за извършване на услугата съдът е постановил неправилно решение.
- Относно доставчикът "Елитстрой 18" ЕООД на жалбоподателя е отказано право на данъчен креди по 8 броя фактури, във връзка с два договора за услуги.
От фактическа страна съдът е приел, че с договор от 07.01.2011 г. между страните е уговорено извършването на грундиране и боядисване на метални повърхности и пясъкоструене с цена 24 997.00 лева, като са обсъдени извършените работи, предадени с протоколи от 08.02.2011 г., 16.02.2011 г. и 25.02.2011 г. и приетите към договорите сметки за определяне на единични цени. С договор от 23.11.2010 г., доставчикът е поел задължение да извърши дейности, описани в Приложение № 1 на обект Петролна база Първомай - бластиране на стоманени повърхности, боядисване, грундиране, запълване на фуги, изкопи, кофраж и др. Приложени са калкулация към договора, приемо-предавателни протоколи за извършената работа № 2/27.12.2010 г., № 3/29.12.2010 г., № 4/17.01.2011 г., № 5/21.01.2011 г. и № 6/27.01.2011 г. По данни от представените счетоводни справки и заключението на вещото лице съдът е приел за установено, че данъка е начислен, а разплащането е брой.
На следващо място съдът е приел, че за периода на издаване на процесните фактури доставчика е имал назначени 3 лица по трудови правоотношения - с длъжности "работник в строителството", "Снабдител доставчик" и "технически ръководител". От обяснителна записка на управителя се установява, че за изпълнението на договорите са наети и 3 лица по граждански договори, които са работили на обекта общо 56 дни в т. ч м. 12.2010 г. - 29 дни, м. 01.2011 г.- 27 дни, съгласно представени присъствени таблици за отчитане на изработени дни от лицата. По тези договори е работило и лице, назначен по трудов договор от 01.11.2010 г. и същият съгласно присъствена книга е работил общо 64 дни в т. ч м. 12.2010 г. - 29 дни, м. 01.2011 г. - 16 дни и м. 02.2011 г. - 19 дни. Представени са също книга за инструктаж по безопасност и хигиена на труда по отделни обекти, заповед от управителя за определяне на лицата по съответните обекти, командировъчни заповеди.
За да отхвърли жалбата съдът е приел, че съгласно изготвената в хода на ревизионното производство СТЕ необходимият брой работници за извършване на процесните СМР, не съответства на кадровата обезпеченост на доставчика, като липсват граждански договори на посочените три лица, както и доказателства за заплащането на възнаграждението им, като представените доказателства в хода на съдебното производство от жалбоподателя не са кредитирани, тъй като са съставени с цел защитната теза на жалбоподателя.
Решението е неправилно.
С оглед изложеното по-горе и предвид приетите по делото като неоспорени доказателства се установява, че страните са постигнали съгласие в посочените договори за извършване на СМР, които са подробно индивидуализирани по количество, единична цена и мярка с протоколи за приемането им за конкретните обекти, двустранно подписани сметки за заплащане на процесните дейности за всеки обект поотделно и сметки за определяне на единичната цена на кв. м. за всяка от конкретните услуги. Представени са също книга за инструктаж по безопасност и хигиена на труда по отделни обекти, заповед от управителя за определяне на лицата по съответните обекти, командировъчни заповеди, поради което позовавайки се на недостатъчна кадрова обезпеченост на доставчика съдът е постановил неправилно решение в тази част, което следва да бъде отменено.
- Относно доставчикът "Ем Си Ем Груп 87" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 56 100 лева, по 7 броя фактури, издадени във връзка с два договора за услуги.
Съдът е обсъдил представените от доставчика в хода на ревизията, договори, разчетни сметки за определяне на единичните цени по договора, сметки за подлежащи на заплащане СМР, приемо-предавателни протоколи за установяване на извършените дейности, оборотни ведомости, СД по ЗДДС и дневник за продажби, хронологични ведомости от сметки, ведомости за заплати, трудови договори, таблица за отработено време, заповеди за командировки и заключението на вещото лице, от които за установено е приел, че фактурите са издадени във връзка с договор от 15.07.2010 г. относно извършване на пясъкоструене и грундиране с цена 110 000 лева и срок 45 дни. Извършените работи са предадени с протоколи от 23.08.2010 г. -пясъкоструене, и от 30.08.2010 г. - грундиране и двупластово боядисване - 2750 кв. м. Към договора са приложени и сметки за определяне на единични цени. Договор от 12.07.2010 г. е с предмет - направа на подложка от пясък, полагане на настилка от баластра, събиране на вода с кофи, демонтаж на тръбопроводи, ръчен изкоп с подравняване и обратен насип земна маса на обект Петролна база Поликраище за срок от 45 дни. Приложени са калкулация към договора, приемо-предавателни протоколи № 27/01.09.2010 г. и протокол № 31/08.10.2010 г. Данъка е начислен, а разплащането е в брой.
За да отхвърли жалбата съдът е приел, че доставчика е имал назначени 5 лица по трудови правоотношения с длъжности "работник в строителството", като от представените таблици за отработено време за тези 5 лица, се установява, че не са достатъчни предвид изготвената СТЕ, в хода на ревизионното производство. Подробно съдът е обсъдил представените и приети по делото таблици за явяване на работа на работници, обясненията на представляващия доставчика, че са работили три лица на граждански договори, за които няма представени договори, присъствени книги, книга за инструктаж на работници и поради констатираните противоречия в тях е прието, че не е установено реално извършване на услугата.
Решението е неправилно.
С оглед изложеното досежно предходните доставки на услуги и цитираната практика на СЕС, само въз основа на липса на граждански договори с лицата и недостатъчен брой работници според заключение изготвено в хода на ревизионното производство, при наличие на останалите приети по делото и неоспорени доказателства не може да се приеме извода на съда за липса на реалност на доставката. Безспорно са установени договорни отношения между страните, ведно с калкулация към договорите, въз основа на които са извършени и приети съответните подробно индивидуализирани дейности по обекти, като са представени и таблици за отработено време, заповеди за командировки на работници, поради което и факта на реалното извършване на услугата е установен, а решението на съда следва да бъде отменено в тази част.
- Относно доставчикът "Мартин комерс 9" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 40 040 лева, за периода 01.01-31.01.2010 г. и от 01.03 -30.04.2010 г. по 4 броя фактури, издадени по договори за услуги.
По същество на спора съдът е обсъдил приетия по делото договор от 06.01.2010 г., . с който е уговорено извършването на "ремонт на инсталация и смесителна кула Асфалтова база Хаджиево". Срок на изпълнение 15 дни и стойност 74 200 лева без ДДС. Извършената работа е приета с двустранно-подписан протокол от 22,01,2010 г. С договор от 15,02,2010 г., страните са договорили извършване на "СМР в обект Петролна база Първомай, подробно описани в Приложение № 1 към договора. Срокът на изпълнение е 75 дни. За извършените дейности, съдът е обсъдил приетите протоколи № 16/30,03,2010 г. и № 17/29,04,2010 г., като от заключението на ССЕ се установява, че данъка е начислен, а разплащането е брой. За периода на издаване на процесните фактури доставчика е имал назначени 10 лица по трудови правоотношения, от които 6 лица са назначени считано от 15,04,2010 г., / на длъжност товарач на дървен материал и товарач на трупи/. Обсъден е приетия списък на командировани работници - 10 служители в Петролна база Първомай., считано от 15.02.2010 г. От извършена насрещна проверка на работниците, които не са конкретизирали мястото ис на работа или са заявили, че не са били командировани, съдът е възприел извода на органа оп приходите, че по договор за СМР на Петролна база Първомай, доставчикът е имал назначени към дата 15.02.2010 г. 4 лица, с които няма как да е осъществил СМР по договорите, тъй като според техническата експертиза, броят на необходимите работници е 7. Факта, за липса на кадрова обезпеченост, съдът е приел, че не може да бъде оборен и от дадените показания на управителя на доставчика в съдебно заседание, че той е наел лица на граждански договори, като първо ги е проверявал и след това ги е назначавал на трудови договори, тъй като по делото липсват доказателства за наети на граждански договори лица На следващо място съдът е приел, че не са представени доказателства за това кои лица са били командировани за осъществяване на Договора от 06.01.2010 г. на обект Асфалтова база Хаджиево.
С оглед изложените по-горе мотиви досежно останалите доставчици на услуги решението като неправилно следва да бъде отменено. Липсата на достатъчен брой работници не може да се приеме за достатъчно основание за отказ на правото на данъчен кредит при наличие на договорни отношения между страните, двустранно подписани протоколи за приемане на конкретните дейности, индивидуализирани по вид, количество, стойност и конкретни обекти.
- Относно доставчикът "Мидъл груп" е отказано право на данъчен кредит на жалбоподателя, за периода 01.11 - 30.11.2010 г. по 2 фактури, с предмет СМР.
От фактическа страна съдът е обсъдил договор от 17,09,2010 г. с предмет "СМР в обект Петролна база Първомай" и приетите протоколи № 32/11.11.2010 г. и № 33/17.11.2010 г., като от представените счетоводни справки и заключението на вещото лице е установено начисляване на дължимия ДДС, а разплащането е брой. Доставчика е имал назначени 4 лица по трудови правоотношения и 3 лица, назначени по граждански договори, като гражданските договори с лицата не са представени, а само сключени, приемо- предавателни протоколи за приетата и извършена от тях работа. При така установеното, съдът е приел, че не се установява за кои видове дейности и за каква работа са получили възнаграждения лицата назначени по граждански договор, като липсва подпис на лицето което е съставило представените счетоводни документи От извършени насрещни проверки на лицата, които са работили, съдът е приел, че също не може да се установи наличие на необходимия кадрови ресурс, като обстоятелството, че съгласно техническата експертиза по този договор са необходими 3 работника за период от 60 дни, не може да доведе до извода, че доставчикът е осъществил доставките. В тази насока не са кредитирани свидетелските показания на управителя на доставчика, който е заявил, че наетите работници са със квалификация заварчици, поради което не е установен факта на реалното извършване на услугите.
Решението в тази си част с оглед изложените по-горе доводи и решения на СЕС е неправилно. Факта, че лицата не са потвърдили получени суми по граждански договори не може да се тълкува във вреда на получателя по доставката, тъй като така както е посочено в касационната жалба лицата не са длъжни да сочат обстоятелства, които са в тяхна вреда. От представените доказателства, а именно договори, протоколи, калкулации и приемо-предавателни договори с индивидуализирани обекти и видове услуги се установява реалното получаване на същите от касатора. Решението в тази си част следва да бъде отменено.
- Относно доставчикът "Про принт" ЕООД е отказано право на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 5 000 лева, за периода 01.02 - 28.02.2011 г. по 2 броя фактури, с предмет грундиране, боядисване и пясъкоструене.
Съдът е обсъдил представените в хода на ревизионното производство, договор, разчетни сметки за определяне на единичните цени по договора, сметки за подлежащи на заплащане СМР, приемо-предавателни протоколи за установяване на извършените дейности, оборотни ведомости, хронологични ведомости от сметки 411, 4532, 703, 501, граждански договори и заключението на вещото лице досежно начисляване на данъка и плащане по доставката в броя. Приел е за установено, че съгласно договор от 11.01.2011 г. предмет на доставката е грундиране, боядисване и пясъкоструене, за срок от 45 дни, за което са приети по делото приемо-предавателни протоколи от 11.02.2011 г. и от 22.02.2011 г. За периода на издаване на процесните фактури доставчикът е представил 3 броя граждански договори за лица, извършвали СМР на обект ЦРБ Перник, като в хода на ревизионното производство лицата, посочени като извършители на процесните СМР, писмено са декларирали, че не са сключвали граждански договори с доставчика, нито са получавали възнаграждения от тази фирма. Предвид обстоятелството, че липсват доказателства за наети по граждански договор лица, съдът е приел, че доставката не е реално осъществена.
Решението с оглед изложеното по-горе досежно останалите доставки на услуги е неправилно. По делото са приети двустранно подписани договори и протоколи за приемане на СМР, като факта, че лицата посочени като изпълнители и за които са представени подписани от тях граждански договори са отричали този факт, не може да налага извод за липса на реалност на доставката, тъй като органа по приходите не е изложил доводи, че получателят по доставката е знаел тези обстоятелства и е участвал в данъчна измама, чрез издаване на процесните фактури.
- Относно доставчикът "Стройинвест" ЕООД е отказано право на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 128 423,40 лева, за данъчни периоди от 01.10 - 30.11.2009 г., от 01.01 - 31.01.2010 г. и от 01.03 - 31.07.2010 г. по 14 броя фактури, с предмет СМР.
Съдът е обсъдил представените в хода на ревизионното производство от доставчика, договори, разчетни сметки за определяне на единичните цени по договора, сметки за подлежащи на заплащане СМР, приемо-предавателни протоколи за установяване на извършените дейности, оборотни ведомости, хронологични ведомости от сметки 411, 421, 4532, 703, 501, ведомости за заплати, свидетелства за правоспособност, уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ и заключението на ССЕ от което се установява начисляване на данъка и плащане в брой.
За установено съдът е приел, че предмет на доставките са СМР съгласно договор от 01.03.2010 г. за СМР, съгласно Приложение № 1 на обекти Петролна база Първомай, Петролна база Сливен., Зърнобаза Първомай, договор от 15.09.09 г. за монтаж на скеле, грундиране и боядисване на метални повърхности, договор от 04.01.2010 г. за ремонт на ходови редуктор, преустройство и ремонт на сушилни инсталации Асфалтова база Хаджиево, Обсъден е договор от 23.09.09 г. за грундиране и боядисване на две ръце, като към всеки договор са представени калкулации за всяка отделна дейност и разчетни сметки за извършените дейности и са съставени приемо-предавателни протоколи за всеки от обектите и видовете дейности
За периода на издаване на процесните фактури доставчика е представил 9 броя трудови договори за лица извършвали СМР на обект ЦРБ Перник, ведно с разчетно-платежни ведомости за начислени и изплатени заплати. От управителя на дружеството е представено писмено разяснение, в което са изброени поименно лицата които са работили по съответните обекти и договори, респективно броя човекодни.
Като е обсъдил тези калкулации ведно с калкулациите по СТЕ изготвена в хода на ревизионното производство, съдът е приел, че не може да се установи, че имено този доставчик с посочените лица е осъществил многобройните по вид и стойности дейности. До този извод съдът е достигнал като е приел, че даденото разяснение от страна на управителя на доставчика е представено едва в хода на съдебното производство, като липсват доказателства как е осъществено транспортирането на лицата до съответните обекти.
Решението с оглед изложеното по-горе досежно останалите доставки на услуги е неправилно. По делото са приети двустранно подписани договори и протоколи за приемане на СМР, както и 9 броя трудови договори за лица извършвали СМР на обект ЦРБ Перник, ведно с разчетно-платежни ведомости за начислени и изплатени заплати. От управителя на дружеството е представено писмено разяснение, в което са изброени поименно лицата които са работили по съответните обекти и договори, респективно броя човекодни. За всеки от обектите са представени Протоколи за установяване на завършени работи към определен момент, подробно индивидуализирани и сметки за заплащане на СМР за всеки обект. Факта, че липсват доказателства как са транспортирани работниците, както и, че не биха могли да извършат според съдът многобройните СМР, не може да е самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит на получателя по доставката.
С оглед на изложеното решението в тази си част следва да бъде отменено, като постановено в противоречие с материалния закон.
- Относно доставчикът "Коцев трейд" ЕООД е отказано право на данъчен кредит, в размер на 7 500 лева, по фактура № 22/19.05.2009 г. с предмет услуга, като фактурата е издадена във връзка със сключен Договор между страните от 18.09.2009 г. с предмет "грундиране и боядисване на метални повърхности 1875 кв. м" с единична цена за кв. м и обща стойност 37 500 лева без ДДС. В хода на ревизията от доставчика е представен договор, приемо-предавателен протокол за установяване на извършените дейности от 10.07.2009 г. и 2 броя калкулации, ведомости за заплати за м. 05.2009 г., уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ. От заключението на ССЕ е установено, че плащането по банков път е надлежно осчетоводено, като цялата стойност данъчна основа и ДДС по процесната фактура е платена авансово. Този извод на вещото лице съдът е приел, че не следва да бъде кредитиран, тъй като във фактура като основание не е посочено авансово плащане, а услуга, като към тази дата между страните липсва сключен договор или Приемо-предавателен протокол за приемане на извършената услуга.
На следващо място съдът е приел, че фактът, че за процесния период доставчика е разполагал с назначени 11 лица по трудови договори, за които има подадени уведомления по чл. 62 от КТ - длъжността е "работник в строителството", не може да обуслови наличие на реално осъществена доставка. До този извод съдът е достигнал като е приел, че посочената във фактурата услуга не може да се обвърже с налични взаимоотношения към този момент между страните и същата е издадена без основание. Не е установено кои лица какво са осъществили към 19.05.2009 г., къде и с какви средства са осъществили услугата, кой е доставил материалите.
Този извод на съда е правилен и в съотвествие с материалния закон.
Настоящия състав споделя извода на съда за липса на реална доставка, поради факта, че процесната фактура е с непълно съдържание и същото не може да се установи и с представените договор и приемо-предавателен протокол. Както от договора между страните, така и от представените 2 броя калкулации и протокол за приемане на извършените услуги не се установява обекта на който се извършват същите. За да се признае право на данъчен кредит, както беше посочено по-горе следва да се установи, че услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. В конкретния случай не може да се установи услугите за целите на икономическата дейност на касатора ли са извършени и преди всичко в кой обект, поради което и извода на съда е законосъобразен.
- Относно доставчикът "Томи 2001" ЕООД на касатора е отказано право на данъчен кредит по 11 броя фактури, с предмет извършена услуга, стоки по опис, извършени услуги по договор, аванс по договор, сторно на авансово плащане поради окончателна сделка, аванс, втулки, пластини, ролка, калиброване и инструментална стомана, стоманени ленти, трансформаторно масло и други.
Съдът е обсъдил представените в хода на ревизионното производство от доставчика договори, калкулации за положен труд, приемо-предавателни протоколи за установяване на извършените дейности, складови разписки, инвентаризационни описи, фактури за предходен доставчик за материалите, граждански договори, свидетелства за квалификация, сметки за изплатени суми, рекапитулации.
Относно доставките на услуги:
По фактура № 176/26.01.09 г. с предмет "грундиране и боядисване на 112 броя секция СНШ" и отказано право на данъчен кредит в размер на 13 600 лева, съдът е обсъдил представения договор за извършване на услуга от 11.12.2008 г. с предмет "грундиране и боядисване на 112 броя секция СШН" на обща стойност 68 000 лева и приемо- предавателен протокол от 26.01.2009 г.
Досежно тази доставка съдът е приел, че не са представени доказателства за това на кой обект е извършена услугата, като в представените калкулации се съдържат данни само за стойността на положения труд, като няма заложени разходи за материали, боя грунд, разредители и други такива,, поради което е приел, че липсват доказателства кой е доставил материалите, необходими за извършване на услугите по договора и с какъв транспорт.
По отношение на доставката с фактура № 177/28.01.2009 г. с предмет на доставката- конкретни услуги с данъчна основа 170 000 лева и ДДС в размер на 34 000 лева, е представен Договор за извършване на услуга от 17.12.2008 г., по силата на който доставчикът поел задължение да извърши скосяване на краищата, монтаж и заваряване на крака, траверси и греди и диагонали на 112 броя секции СКШ на обща стойност 170 000 лева. Към договора е приложен приемо- предавателен протокол от дата 15.01.2009 г. Доставчикът не посочил мястото, където е извършена услугата, като в представените калкулации са заложени само разходи за труд, не и за материали, като не се установява кой е доставил материалите На следващо място съдът е приел, че от представените 5 броя сключени граждански договори, не се установява за какво се отнасят.
По отношение на Фактура № 184/20.02.09 г. с ДО 28 000 лева и ДДС 5 600 лева с предмет "услуги по договор" от съда е обсъден договор от 12.01.09 г., съгласно който доставчикът е поел задължение да извърши ремонт на багер стрела, изработка на корал сито Г., изработки и ремонти съгласно опис на обща стойност 80 500 лева. Срокът на договора е до 31.03.2009 г., като са представени приемо-предавателни протоколи от 20.02.09 г., 23.03.09, 25.03.09 и 27.03.09 г., както и 33 броя калкулации на извършените дейности. При тези доказателства съдът е приел, че не не е доказва реалност на доставката, тъй като не са представени доказателства за издаване на окончателна фактура по тази доставка на услуга, за разликата от стойността на договора и фактурираната сума по него, след дата 20.02.2009 г. Не е посочено мястото, където е извършена услугата, на кой обект и по отношение на кои активи е осъществен ремонтът, в представените калкулации 33 броя има заложени разходи само за труд, не и за материали, като липсва фактура за окончателното приключване на доставката. на следващо място е приел, че доставчика е разполагал с 5 лица назначени на граждански договор на длъжност монтажник на метални изделия и заварчик, поради което не е установено наличие на кадрова обезпеченост, тъй като липсват доказателства тези лица да притежават съответната квалификация да извършват процесните ремонтни дейности.
Изводите на съда се споделят от настоящия състав поради факта, че фактурата е непълна. като както от договорите, така и от приемо-предавателните протоколи и калкулации към тях не се установява необходимата информация за определяне на сделката. Относно фактура № 177/28.01.2009 г., от представения договор, който е свързан с нея не се установява за всяка от услугите, във връзка с различни части-крака, траверси, греди и диагонали на секции, как е формирана единичната цена, респективно как е формирана посочената обща стойност, като по този начин се възпрепятства контрола за правилно събиране на данъка. Услугите са три на брой скосяване на краища, монтаж и заваряване като липсва информация за всяка от тях как е формирана единичната цена, като крайната цена в обща размер е договорена предварително със сключения договор. Това обстоятелство не се установява и от представените спецификации, които също съдържат обща крайна сотйност на услугата. Като основание във фактура фактура № 184/20.02.09 г. е посочено "извършени услуги по договор", без неговата конкретизация, а от представения такъв от 12.01.09 г. не се установява за коя част от приетите с протоколи дейности се отнася и как е формирана стойността. В тази насока фактурата не съдържа достатъчно необходима информация, а само "по договор". В този смисъл е решение от 08.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12 г. Изложеното до тук се отнася и досежно фактури 200, 202 и 204 с предмет "услуга по договор", тъй като не са представени договори и приемо-предавателни протоколи, поради което не може да се установи предметът на доставката и начина на определяне стойността на услугата. С оглед на изложеното решението в тази си част, като правилно следва да бъде оставено в сила.
Относно доставки на стоки:
Съдът е приел, че по ф-ра № 304/29.12.09 г. с ДО 249 800 лева и ДДС 49 960 лева и фактури № 307/15.03.10 г. с ДО 1112.20 лева и ДДС 222.44 лева, № 308/15.03.10 г. с ДО 3431 лева, и ДДС 686.20 лева, № 309/15.03.10 г. с ДО 608.10 лева и ДДС 121.62 лева, предмет на доставката са материали съгласно сключен договор от 29.12.2009 г., по силата на който доставчикът е поел задължение да достави на купувача-жалбоподател: втулки, пластини, материали и др. Обсъдено е заключението на вещото лице, съгласно което по представените фактури за закупени материали от предходен доставчик, се установява, че материалите - втулки, пластини, ролки, стоманена лента, трансформаторно масло и др. отговарят по вид и количество на процесните. Обсъдени са представените складови разписки и писмени обяснения от управителя на доставчика, за наличие на склад, без доказателства в тази насока, поради което съдът е приел, че поради липсата на доказателства за извършения транспорт на стоки и материали, както и факта кой е извършил натоварването и разтоварването на материалите, товарителници, пътни листове не е установена реално осъществена доставка, поради липса на кадрови, технически и материален потенциал.
Относно фактура № 183/17.02.09 г. с ДО 1 145 лева и ДДС - 229 лева, с предмет "стоки по опис-калибрована стомана и ламарина", съгласно договор от 03.02.09 г., съдът е обсъдил приложен опис на материалите по фактурата, складова разписка за същите, ведомост и инвентаризационен опис и е приел, че не са представени доказателства за произхода на стоките/ от къде този доставчик ги е закупил, къде ги е съхранявал и как е осъществил доставката/ за осъществен транспорт, както и доказателства за наличност на тези стоки към дата 17.02.2009 г. Приел е, че липсват доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоките и за кадрова обезпеченост на доставчик.
В тази част решението е частично неправилно относно отказано право на данъчен кредит по фактури № 183/17.02.09г, № 307/15.03.10 г., № 308/15.03.10 г. и № 309/15.03.10 г. и правилно относно ф-ра № 304/29.12.09 г.
От представените писмени доказателства описани по-горе се установява, че стоките по фактури № 183/17.02.09г, № 307/15.03.10 г., № 308/15.03.10 г. и № 309/15.03.10 г. са били налични при доставчика видно от оборотната ведомост и инвентаризационния опис и същите са предадени на касатора, видно от складовите разписки /л. 2136, л. 2137, л. 2138 приложение 7/. Представени са и доказателства за предходни доставчици, като стоките описани в процесните фактурите и тези по предходните доставки, видно от заключението на вещото лице съответстват по видове и количества. Произхода на стоките, кадровата обезпеченост и транспорта на стоките, при наличие на останалите доказателства не следва да обуславят липса на реална доставка на стока, предвид практиката на СЕС в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 г. и по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г.
Досежно ф-ра № 304/29.12.09 г. е представен единствено договор от 29.12.2009 г., който дори не би могъл да се свърже с процесната фактура, тъй като не е посочен в нея. Като основание във фактурата е посочено "извършена услуга по договор". Липсват складови разписки или други доказателства за предаване и приемане на стоките по процесната фактура, ако се приеме, че са част от договореното количество стоки индивидуализирани по вид и количество в договор от 29.12.2009 г. С оглед на изложеното и при липса на други доказателства за реално получаване на стоките по договор от 29.12.2009 г. и поради липса на конкретизация в процесната фактура, във връзка с кой договор е издадена, правилно съдът е приел, че не е налице реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което в тази си част следва да бъде оставено в сила.
12 Относно доставчикът "Кръстникът 2002" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 69 316,37 лева, за периода 01.06 - 31.07.2009 г. и от 01.09.-31.10.2009 г. по 12 броя фактури, с предмет на доставката стоки: безшевни тръби - различни модификации, ламарина по видове с количество и стойност, винкел и други.
Съдът е обсъдил приетите по делото описи към всяка фактура на продадените стоки с количество, единична цена и стойност, както и обстоятелството, че данъка е начислен, както и представени оборотни ведомости по периоди, хронологични регистри от сметки 304, 401, 411, 4532, 702, 703, товарителници, договори за наем на търговски обекти 2 броя складове, справка за движение на стоки от склада, уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ и трудови договори. Доставчика е отразил приход от продажба на стоки в счетоводството си по сметка 702 "Приходи от продажба на стоки", като разплащането е брой. За изписване на стоките от склад са обсъдени представените складови разписки към всяка фактура, ведно с представени картони на заведени/закупени материали от предходни доставчици, като закупените стоки по процесните фактури са товарени от склада на доставчика, конкретно посочен, нает от дружеството по договор за наем от 05,01,2008 г., приложен по делото. Стоките са извозвани от купувача по сделката - жалбоподател, което се установява от товарителници за обществен автомобилен превоз в страната от гр. Видин до гр. Перник- базата на купувача.
За да отхвърли жалбата съдът е приел, че доставчика е имал назначени 10 лица по трудови правоотношения - с длъжности закупчици, общи работници и счетоводител, като за произхода на закупените стоки са представени фактури с приложени описи с предходни доставчици, от които не се установява идентичност на стоките, а за част от тях предходните доставки са осъществени след процесните, поради окето не е установен факта на реалното предаване на стоката.
Настоящият състав намира този извод на съда за незаконосъобразен.
От представените двустранно подписани и неоспорени от ответника доказателства се установява, както счетоводното отразяване на стоката по материалната сметка на доставчика, така и доказателства за нейното изписване от склад, предаване и превозване от получателя. Приети са товарителници за извършен превоз от получателя, договори за наем на търговски обекти на доставчика - 2 броя складове, справка за движение на стоки от склада, Факта, че е установена нередовност при предходните доставки досежно датата на получаване на стоките и преди всичко произхода на стоките, така като е приел съдът е ирелевантен за процесната доставка, по която безспорно е установено предаването на стоките и получаването им от касатора и предвид практиката на СЕС в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 г. и по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. С оглед на изложеното решението в тази си част следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора и изричната претенция на касатора за присъждане на разноски, ответникът следва да заплати сумата от 3600 лева направени разноски по делото.
Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,