Решение № 6582 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16440/2009 г.

Решение № 6582 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16440/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 173/10.11.2009 г. по адм. дело № 260/2009 г. на Административен съд - гр. Добрич. Кметът на община Каварна, чрез адв. Величков, обжалва решението в частта, в която е отменен Акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № 001/04.03.2009 г. на кмета на община Каварна, в частта му, с която е установено задължение за такса за събиране на битови отпадъци и транспортирането им в депо, в размер на 6 626,45 лв. и лихви в размер на 516,95 лв. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. "Балчик уайт клифс" ЕООД, чрез адв. Иванов, обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУПОВ № 001/04.03.2009 г. на кмета на община Каварна, в частта му, с която е установено задължение за такса за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци в размер на 2548,64 лв. и лихва 198,82 лв., както и за такса за поддържане териториите за обществено ползване в размер на 509,73 лв. и лихва 39,77 лв. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на кмета на община Каварна, и неоснователност на жалбата на "Балчик уайт клифс" ЕООД по съображения, изложени в хода по същество. Двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, двете жалби са неоснователни: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд от фактическа страна е установил, че със заповед на кмета на община Каварна са определени районите, в които общината ще извършва и трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ - събиране и извозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване. Установено е, че процесния имот, находящ се в с. Топола, попада в VI - район, в който общината предоставя описаните услуги. Установено е също така, че в близост до гр. Каварна общината разполага със сметище. За доказване на факта, че община Каварна е предоставяла реално услугите по чл. 62 ЗМДТ, съдът е приел представения договор за възлагане на обществена поръчка между община Каварна и "Титан - Чистота" ООД, както и протоколи за приемане на извършените по договора видове работи. По делото са изслушани показания на свидетели, водени както от жалбоподателя, така и от ответника, от които съдът е установил, че имота представлява затревена местност и гора, непроходим, недостъпен, в съседство на имота няма сгради, а най-близкия контейнер за битови отпадъци се намира на 150 - 300 м. от имота. Съдът е възприел тези показания като непротиворечиви и кореспондиращи със заключението на вещото лице по СТЕ, съгласно което имота представлява неоградено, неблагоустроено, силно залесен, обрасло с висока и ниска растителност място, върху което не са извършени строителни работи, а най-близкия контейнер за битови отпадъци се намира на около 100 м. от имота. За доказване обстоятелството, че общината предоставя услугата по почистване на териториите за обществено ползване, също са изслушани свидетелски показания, включително и на кмета на с. Топола, от които съдът е приел, че общината е организирала и извършвала почистването на териториите за обществено ползване в района на село Топола. От правна страна съдът е изложил, че таксата е вид парично задължение, което се заплаща срещу предоставянето и ползването на предоставената услуга, за разлика от данъка, който се дължи по принцип, независимо от предоставянето или не на определени услуги. В тази връзка съдът е приел, че такса за събиране, извозване и обезвреждане в депо на БО не се дължи от жалбоподателя тъй като в района, където се намира имота на жалбоподателя, общината не е предоставяла тази услуга през 2008 г. От доказателствата по делото е установено, че не е имало необходимост, поради което и в близост до имота не са били поставени контейнери за БО. По отношение на таксата за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци, съдът е приел, че независимо, че имотът не е генерирал битови отпадъци през процесния период, щом като общината поддържа работещо сметище, следва да се приеме, че собственикът на имота се ползва от него, следователно дължи съответната такса. По отношение на таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, съдът въз основа на свидетелските показания е приел, че тази услуга е била предоставяна от община Каварна през 2008 г., независимо, че не е отразена като извършена дейност в представените по делото протоколи за приемане на извършената от "Титан - Чистота" ООД работа. Постановеното решение е правилно. Същото е съобразено с актуалната практика на Върховния административен съд по сходни дела. Фактическата обстановка по делото е безспорно установена и не следва да бъде преповтаряна. От правна страна, настоящата инстанция намира изводите на административния съд за правилни и законосъобразни. Съгласно разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ дължимостта на таксата за битови отпадъци е поставено в зависимост от реалното предоставяне на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че в района, в който се намира имота на жалбоподателя, през 2008 г. общината не е предоставяла услугата събиране, извозване и обезвреждане в депо на битови отпадъци. По отношение на таксата за поддържане и експлоатация на депо за битови отпадъци, съдът правилно е приел, че не е налице условието на чл. 71, т. 3 ЗМДТ, съгласно който тази такса не се събира, когато няма депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. В конкретния случай безспорно е доказано обстоятелството, че община Каварна разполага с депо за битови отпадъци и същото е било експлоатирано през 2008 г. Относно таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, с оглед доказателствата по делото, съдът правилно е установил, че същата е била реално предоставяна от общината. Водим от горното, Върховният административен съд, I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК