Решение № 3715 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14184/2008 г.

Решение № 3715 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14184/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на началника на ДНСК - София срещу решение № 32 от 23.09.2008 г. по адм. д. № 357/2008 г. на Административен съд - Стара Загора. С доводи за незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушение се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът "стройкорект-2007" ООД, чрез процесуалният си представител излага становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не ангажират становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-14-344/22.04.2008 г. на зам. началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 224, ал. 7 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ЗУТ е спряно изпълнението на СМР на строеж "жилищна сграда с офиси и гаражи" в УПИ VI-3035, кв. 72 по плана на гр. Стара Загора. Решението е мотивирано с липса на сочените в заповедта нарушения по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като строежа се изпълнява при надлежно издадени строителни книжа - виза, заверени проекти и разрешение за строеж. Прието е, че е допуснато съществено нарушение на административната процедура, като констативния акт съдържа констатация за наличие на незаконен строеж, поради липса на строителни книжа, а заповедта е издадена на друго фактическо основание - противоречие с ПУП, което е лишило адресатите на заповедта от пълноценна защита. Изложени са подробни мотиви и по същество, като решаващият правен извод за липса на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ се базира на безспорното обстоятелство, че одобрените проекти и разрешението за строеж са влезли в сила, а визата е предмет на обжалване по висящо адм. д. № 219/2008 г. по описа на АС-Стара Загора, поради което началника на ДНСК няма правомощия да коментира тяхната законосъобразност. С оглед на това е приет за немотивиран извода в заповед № РД-14-344/22.04.2008 г. на зам. началника на ДНСК-София за наличен незаконен строеж, подлежащ на спиране по чл. 222, ал. 1, т. 1 и сл. ЗУТ. Така постановеното решение е необосновано и съдържа вътрешно противоречие в мотивите от фактическа и правна страна. В съответствие с доказателствата по административната преписка и представените такива в хода на производството е прието, че процесния строеж "жилищна сграда с офиси и гаражи" в УПИ VI-3035, кв. 72 по плана на гр. Стара Загора се изпълнява при надлежно заверени проекти и издадено разрешение за строеж, във основа на виза, която е предмет на съдебен контрол за законосъобразност по висящо в същия съд адм. д. № 219/2008 г. Не се спори между страните, че с визата е допусната промяна на предвиденото по действащия план от 1997 г. застрояване, което индиректно сочи, че се касае за виза по чл. 134, ал. 6 ЗУТ. От представеното съдебно удостоверение, издадено от АС-Стара Загора по адм. д. № 219/2008 г. се установява единствено, че делото е образувано по оспорване на скица № 115/17.03.2006 г. с виза за проектиране, издадена от главния архитект на Община Стара Загора на жилищната сграда в УПИ-3035, кв. 72 по плана на града. По преписката липсват данни за вида на въпросната виза, което е от съществено значение за законосъобразността на процесната заповед № РД-14-344/22.04.2008 г. на зам. началника на ДНСК - София, тъй като ако с визата се изменя действащия ПУП и същата не е влязла в сила, то визираното в заповедта основание по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ ще е налице. Съгласно чл. 134, ал. 6 ЗУТ когато при прилагане на действащите подробни устройствени планове се променя само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в това число при пристрояване или надстрояване на съществуващите сгради без да се променят начина и характера на застрояването, не е необходимо да се изменят тези планове, като конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140. С чл. 41, ал. 2 ЗУТ се допуска допълващо застрояване с виза за проектиране по чл. 140, когато то не е предвидено по плана при наличие на предвидените в разпоредбата предпоставки. Когато визата за проектиране по чл. 140 ЗУТ е част от процеса на инвестиционно проектиране, който завършва с одобряване на инвестиционен проект и разрешение за строеж, тя не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, тъй като на обжалване пред съда подлежат одобрения инвестиционен проект и строителното разрешение, предвид това, че в случая съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие от действащия подробен устройствен план. В случаите обаче по чл. 41, ал. 2 и чл. 134, ал. 6 ЗУТ с визата за проектиране се допуска ново строителство, което е различно от предвиденото по устройствения план или не е предвидено в същия, без да се изменя самия план, поради което в тези случаи визата за проектиране е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗУТ и подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, т. е. тя допълва или изменя в допустимите параметри плана, което се нанася служебно в ПУП. С оглед на изложеното е следвало по реда на служебното начало по чл. 9 във връзка с чл. 168, ал. 1 АПК да се изискат доказателства касателно вида на визата и нейния стабилитет като административен акт с преюдициално значение по отношение на строителните книжа, още повече, че по делото са налични данни за изменени с визата очертания на сградата и намалени отстояния до регулационната линия в дъното и към съществуваща сграда в съседния УПИ IV-3036, също и увеличена дълбочина на застрояване. Визираните обстоятелства касаят пряко законосъобразността на процесната заповед, предвид основанието на нейното издаване - противоречие с предвижданията на ПУП. Основателен се явява и доводът по касационната жалба по възприетото от съда съществено нарушение на административната процедура, изразяващо се в различно съдържание на Констативния акт от това, визирано в процесната заповед. Това нарушение, дори и да се приеме, че е налице не е от категорията на съществените такива, водещо до незаконосъобразност на заповедта на това основание, тъй като правото на защита на адресите на заповедта не е нарушено - заповедта е връчена надлежно и обжалвана по съдебен ред, т. е. възраженията и правото на защита са реализирани в съдебното производство. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2 т. 1 и 2 АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК