Решение № 10074 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5237/2016 г.

Решение № 10074 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5237/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане- С., подадена срещу решение № 1069 от 22.02.2016 г., постановено по адм. д. № 2094/2015 г. по описа на Административен съд С. град/АССГ/, с което по жалба на С. Е. И. е отменена издадена от касатора заповед № РД-01-690/13.06.2013 г. за наложено му дисциплинарно наказание "порицание" . Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. О. С. Е. Исмаил, чрез процесуален представител-адв. Сотиров, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, а по същество е неоснователно, поради следното: За да постанови обжалваното решение, съдът е направил цялостен анализ на представените доказателства, изяснил е релевантните факти, обсъдил е възраженията на страните и приложимата правна уредба. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Дисциплинарното наказание е наложено на служителят- заемащ длъжността "главен социален работник" в отдел "Хора с увреждания и социални услуги", Дирекция "Социално подпомагане"-В. П. -затова, че: Исмаил виновно е нарушил етичните стандарти, регламентирани с чл. 14, ал. 1, чл. 17, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и чл. 28, ал. 1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, при изпълнение на служебните си задължения, понеже в "отношенията с колегите си не се е съобразил с правото им на личен живот; допуснал е поведение, което накърнява достойнството и правата им; допуснал на работното си място поведение спрямо социален работник Е. Д., което е несъвместимо с добрите нрави и е довело до сериозни междуличностни конфликти и проблеми и до ангажиране на други държавни органи със служебните конфликти. За да отмени заповедта, съдът се е позовал на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Съгласно тази разпоредба /ал. 1/дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. В нея се посочват: /т. 4./ описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Извода на първоинстанционния съд е, оспорената заповед е бланкетна и в нея липсва описание на извършеното, нито на обстоятелствата при което е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Не се сочат дата и/или период на вменените като нарушения изпълнителни действия. Касационният състав изцяло споделя изложените мотиви. Дисциплинарната отговорност се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. От обективна страна следва да се докаже противоправност на поведението, а от субективна страна -вина, наличие на противоправен резултат и причинна връзка между тях. Анализът на оспорения административен акт сочи, че същият се състои от посочване на нарушения на чл. 14, ал. 1 и чл. 17, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите, довели до междуличностни конфликти и проблеми в структурата. Позоваването в заповедта на предложение на главния директор на Главна дирекция "Социално подпомагане" приобщава и този акт към административната преписка по проведеното производство, но както сочи и АССГ в предложението не се съдържат конкретни обстоятелства, а отново се сочат разпоредбите на чл. 14 и чл. 28 от Кодекса. Докладът на инспектората на АСП не променя посоченото, като констатациите за отношенията в отдела са свързани с конфликтни отношения, които са общи и неиндивидуализирани относно време и участници. Предвид изложеното липсват основания за отмяна на съдебното решение и то като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора касатора дължи на ответника сумата 500 лева разноски за тази инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,