Решение № 755 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9097/2011 г.

Решение № 755 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9097/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Нина Гарабет Мераметджиян от гр. София против решение на Софийски градски съд от 02.02.2011 г. по адм. дело № 5164/2006 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-14-20/28.06.2006 г. на зам.-началника на ДНСК за премахване на незаконен строеж: "Преустройство на 2 бр. тавански помещения и част от коридор с изграждане на капандура и тераса" на таванския етаж на жил. сграда в УПИ V-6, кв. 512 по плана на Главен градски център - зона Г-14, гр. София, ул. Дондуков № 37. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му. Ответните страни - ДНСК, Анастасия Димитрова Трънкова и Етажните собственици на жил. сграда на бул. Дондуков № 37 - оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира обжалваното решение за допустимо само в частта, в която е постановено спрямо касатора и органа, издал оспорената заповед. Само те са надлежни страни по делото за оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж. Собствениците или носителите на ограничени вещни права на обекти в сградата, в таванския етаж на която е извършено процесното преустройство, не са непосредствено засегнати от заповедта. Последната не нарушава или застрашава техни права и законни интереси, както и не им създава задължения, поради което не са заинтересовани страни по смисъла на чл. 147 АПК. Тяхното съгласие за извършване на преустройството е условие за разрешаването му, но не е елемент от характеристиката на незаконния строеж /чл. 225, ал. 2 ЗУТ/. Постановеното спрямо етажните собственици и Анастасия Димитрова Трънкова решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено в тази част, а делото да бъде прекратено по отношение на тези лица. В другата, допустима част обжалваното решение е правилно. По делото е установено, вкл. и от неоспореното заключение на вещото лице, че извършените през 2005 г. от касатора СМР представляват преустройство на собственото й ъглово таванско помещение, част от съседното помещение и част от коридора на таванския етаж чрез обединяването им в общо помещение. Премахнати са разделителните стени и са изградени нови тухлени стени, чрез които е оформено новото таванска помещение. Съществуващият надзид с височина 0,30 м е увеличен на 1,35 м до 2,35 м в ниската му част и на 2,80 м - във високата част. Към бул. Дондуков е изграден нов тухлен зид на около 1,80 м от фасадата, чрез който е обособена тераса с размери 4,90 м/1,65 м и в същия зид са оставени отвори за прозорци и балконска врата. Покривната конструкция над таванското помещение е поправена и ремонтирана и в нея е обособен отвор за капандура. Фактическите констатации в акта по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, въз основа на който е издадена оспорената заповед, не са оборени от касатора с допустими доказателства. Правилно административният орган и съдът приемат извършените дейности за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Премахването на разделителни стани и изграждането на нови тухлени стени и зидове, както и ремонтирането на покривната конструкция, представляват засягане на конструкцията на сградата и променя натоварването й, което е преустройство, реконструкция и основен ремонт на съществуващия строеж. При безспорна установеност на извършването им от касатора, без правно значение се явява липсата на архитектурен план за сградата с означения на таванските помещения и размерите им. Решението на ОС на етажните собственици от 05.04.2006 г. за необходимостта от спешен ремонт на калкана на сградата и за преотстъпване на Нина Мераметджиян на част от общите коридори от източната част на таванските помещения, не представлява дадено в предписаната от чл. 185, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ форма съгласие на всички собственици за завземане на обща част, каквато е коридора, и присъединяването й към друг самостоятелен обект. Но дори и да е налице такова съгласие, то е само условие за разрешаване на преустройството. В случая липсват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за преустройство, поради което строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежащ на премахване. С оглед времето на извършването му /2005 г./ е неприложима разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежа. Обжалваното решение в допустимата му част е правилно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,