Решение № 13667 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2554/2016 г.
ВАСII отделение14.12.2016 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 477/27.01.2016 г., постановено по адм. дело № 8195/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, В ЧАСТТА, в която е отхвърлена жалбата на Б. К. С., К. А. С., Л. Й. Ф., К. К. Ф., А. А. Ф., Й. С. А. и Ю. П. М., всички от гр. С. против мълчалив отказ на гл. архитект на СО да издаде удостоверение за търпимост на "Надстройка" на жилищна сграда, изградена в УПИ III-362, кв. 133а по плана на гр. С., м. "Красно село - П. канал" и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ мълчалив отказ на гл. архитект на СО да издаде удостоверение за търпимост на "Надстройка" на жилищна сграда, изградена в УПИ III-362, кв. 133а по плана на гр. С., м. "Красно село - П. канал" и ИЗПРАЩА преписката в тази й част на главния архитект на СО за ново произнасяне в законоустановения срок по Заявление вх. № ТК-94-00-142/08.07.2014 г. на НАГ-СО при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13667 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2554/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Б. К. С., К. А. С., Л. Й. Ф., К. К. Ф., А. А. Ф., Й. С. А. и Ю. П. М., всички от гр. С. против решение № 477/27.01.2016 г., постановено по адм. дело № 8195/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу мълчалив отказ на гл. архитект на СО да издаде удостоверение за търпимост на жилищна сграда, изградена в УПИ III-362, кв. 133а по плана на гр. С., м. "Красно село - П. канал". В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на обжалвания мълчалив отказ за издаване на удостоверение за търпимост относно "надстройка" и " пристройка-магазини със ЗП от 95 кв. м" към законната жилищна сграда и връщане на преписката в тази й част на административния орган. Ответникът гл. архитект на СО оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 230, а разгледана по същество за частично основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема обжалвания мълчалив отказ за законосъобразен, тъй като "процесният строеж" не съответства на предвижданията на действащия към момента на извършването му ПУП и е в противоречие с устройствените показатели Кинт и Плътност за съответната зона по ОУП на С. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно, по следните съображения: Административното производство е образувано по искане на касаторите до гл. архитект на СО за издаване на удостоверение за търпимост на жилищната сграда на ул. "Л. А." .№ ... в "нейната цялост". По характера си искането е за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 ДР ЗА, за което се прилагат уредените в АПК производства - § 8 ПЗР АПК. От доказателствата по делото, вкл. неоспореното от страните и правилно кредитирано от съда като компетентно и обективно заключение на вещо лице арх. В., се установява, че сградата има три съставни елемента: 1. Законна сграда, изградена в съответствие на влязлото в сила Разрешение за строеж № 157/14.06.1996 г. на гл. архитект на СО заедно с одобрените инвестиционни проекти. За тази част от строежа е недопустимо издаването на удостоверение за търпимост, защото търпимият строеж е по определение незаконен (за който няма строителни книжа); 2. Надстройка незаконна -сградата е предвидена по ПУП и РС на две нива М+5+4 и М+4+А с отстъп, а е изградена на три нива с постигнати коти корниз: +24,72 м; +20,50 м и + 16,80 м, при възможни за жилищната зона "Жк" по ОУП за жилищни сгради +26,00м. Съгласно специалната норма § 2, ал. 5 ПЗР ЗУЗСО когато при свободно или свързано застрояване между два УПИ "завареният ПУП" противоречи на ОУП само от гледна точка на показателите на застрояване ( сред които е и допустимата височина на застрояване-кота корниз), то изменение на действащия план за застрояване не е необходимо, като спрямо строежите се прилагат ex lege показателите за застрояване, предвидени в ОУП. В случая ПУП от 1993 г. не предвижда на място да бъде изградена сграда с височините на надстройката, но постигнатите височини са допустими по действащия ОУП. Сградата ведно с незаконната надстройка е на допустимите съгласно чл. 36 ЗУТ отстояния от бл. Х в УПИ II и на нужните съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ отстояния на находящите се през улица бл. ... и бл. .... Надстройката не засяга показателя плътност (а от там и показателя озеленяване), а само възможния Кинт, но РЗП на строежа се вмества във възможната такава за жилищната зона, според изрично посоченото в заключението на СТЕ. 3. Едноетажна незаконна пристройка-магазини на един етаж към УПИ II от 95 кв. м, изградена на мястото на предвидената по плана рампа на подземен гараж. Според СТЕ тя не съответства с правилата на действащия ОУП, тъй като пристройката не се вмества във възможните за терена ЗП (плътност) и РЗП ( кинт). С акт за узаконяване № 2/17.01.2003 г. на гл. арх. на район "Триадица"-СО са узаконени изградените в източната част на УПИ като допълващо застрояване 4 бр. гаражни клетки. С тяхната застроена площ, прибавена към тази на сградата с Разрешение за строеж, се изчерпват допустимите по ОУП плътност (40 % от квадратурата на терена от 715 кв. м) и кинт. Неоснователно е твърдението на касаторите, че следва от ЗП и РЗП да се изключат 95 кв. м на допълващото застрояване, с което основното застрояване, вкл. пристройката се явява в допустимите показатели по ОУП. С чл. 41, ал. 3 ЗУТ е въведена забрана за допускане на допълващо застрояване, с което се превишават зададените с ПУП устройствени показатели за съответния УПИ. В случая актът за узаконяване е влязъл в сила и следва да се зачетат правните му последици и при определяне на допустимите плътност и кинт за съответното УПИ да се съобрази и площта на законните гаражи. Евентуалното изменение на действащата регулация, изработването на проект за което е допуснато със Заповед № РД-09-50-1444/16.11.2011 г. на гл. арх. на СО, при което УПИ III се явява ъглов по смисъла на чл. 27, ал. 3 ЗУТ, за който устройствените показатели не се ограничават, би имало значение на новонастъпило обстоятелство относно преценката за допустимостта на пристройката. Преценката за търпимостта на строежите следва да се извърши съобразно разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ. Понятието "разпоредби" в § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, ДВ, бр. 82/2012 г. е общо и включва техническите "правила и нормативи", както и "действащите подробни устройствени планове", съответствие с което се изисква и по § 16 ПР ЗУТ. Материалноправната норма на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012 г., за разлика от § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, не поставя изрично като "източник" за обследване търпимостта на строежа, действал/действащ ПУП, но изискването за съответствие с такъв се извежда от определението за търпим строеж- такъв е този, за който няма строителни книжа, но биха могли да бъдат издадени такива. От доказателствата по делото се установява безспорно наличието на условията за търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012 г. относно незаконната надстройка на процесната сграда и липсата им относно незаконната пристройка. Мълчаливият отказ за издаване на удостоверение за търпимост на надстройката е незаконосъобразен и като не го е отменил първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което в тази част следва да бъде отменено, а преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне в законоустановения 14-дневен срок. По отношение законната част от процесната сграда и незаконната пристройка отказът се явява законосъобразен и правилно оспорването е отхвърлено в тази част и за нея решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
3- чл. 127 ЗИД
- чл. 16
- чл. 2