Решение № 6181 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12765/2013 г.

Решение № 6181 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12765/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Пристанище Леспорт" при Митница - Варна чрез процесалния му представител юриск. Сирма Кирилова срещу решение № 2147/31.07.2013 г., постановено по адм. дело № 2032/2013 г. по описа на Варненския административен съд, с което по жалба на "Челик - 09" ЕООД - гр. Шумен е отменено решение от 12.02.2013 г. към ЕАД 11BG002006Н00307827/9.06.2011 г. на началника на същия митнически пункт, с което е коригирана митническата стойност на посочените в ЕАД стоки и са начислени допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания за ДДС в размер на 4 583,56 лв. В касационната жалба не са посочени конкретните отменителни основания, съдържащи се в чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението й може да се направи извод, че се релевират такива за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че не се касае за установена митническа стойност при последваща проверка по реда на чл. 84а и сл. от ЗМ, нито определяне на митническа стойност на база стойност на идентични стоки по чл. 30, § 2, б. "а" от Митническия кодекс на Общността. Според касатора съдът не е коментирал възраженията му по отношение на договор № 122/10.04.2012 г. и който като частен документ без достоверна дата не е подкрепен с достатъчно доказателства, за да се ползва с материална доказателствена сила, както и че съдът е пренебрегнал доказателства, получени по официален път по линия на съответните международни споразумения. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на "Челик - 09" ЕООД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По делото е депозирано и писмено становище от юриск. Людмила Тодорова. Ответникът по касационната жалба "Челик - 09" ЕООД - гр. Шумен, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Челик - 09" ЕООД срещу посоченото по-горе решение на митнически орган за коригиране на митническата стойност на внесени от Турция стоки: стока № 1 - "гипс за фугиране и бързостягащ гипс", стока № 2 - "гипс за машинна и за ръчна мазилка" и стока № 3 - "гипс за лепене на гипсокартон". Митническите органи на основание чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета са извършили проверка след вдигане на стоките с цел проверка истинността на данните от митническата декларация на вносителя "Челик - 09" ЕООД За да отмени оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че в него не са изложени мотиви защо при наличие на документи с различно съдържание се дава вяра на едната група, а не на другата и защо е прието, че действителната цена на стоките е тази, посочена по линията на международното сътрудничество. Според съда подадената пред турската митническа администрация ЕАД и тази, подадена пред българската митническа администрация представляват писмени документи с еднаква доказателствена сила. Въз основа на така съществуващите два документа с еднаква доказателствена сила, но с различно съдържание според съда в тежест на митническите органи е било да събере необходимите доказателства за правилното решаване на казуса. Това процесуално нарушение според съда е довело и до нарушаване на материалния закон. Не е извършена проверка в счетоводството на дружеството - вносител, нито са поискани от него такива данни от счетоводството му, за да се установи по какъв начин са заведени внесените стоки, а и не е поискано събирането на такава информация и от износителя на стоките по повод осъщественото международно сътрудничество между митническите органи на България и Турция. Обжалваното решение е правилно постановено. В чл. 29, § 1 от Митническия кодекс на Общността (Регламент № 2913/1992 г. на Съвета) е прието, че митническата облагаема стойност е договорената между страните по сделката, а това е действително платената или подлежаща на плащане цена, коригирана по реда на чл. 32 от същия кодекс, ако са налице условията за това. По линия на международното сътрудничество пред турските митнически власти е представена митническата декларация на износителя "Celik dis Ticaret" на процесните стоки, в която е вписана друга митническа стойност - 17 564,50 евро, а не както е декларирана от "Челик - 9" ООД 5 846,80 евро. Турската митническа администрация освен износната митническа декларация, която правилно съдът е приел, че представлява частен свидетелстващ документ, не е представил други документи, установяващи, че митническата стойност на внесените стоки е действително по-голямата стойност, която фигурира в декларацията на износителя "Celik dis Ticaret". Частните документи не се ползват с материална доказателствена сила, а само с формална, поради което в тежест на митническите органи е било да докажат, че износната декларация съдържа истински договорената стойност между страните по сделката. Това е така, защото само износната декларация, представена като разпечатка с писмото на турските митнически власти, без наличие на други документи, установяващи, че стойността, посочена в нея 17 564,50 евро е действително договорената, респ. платената или подлежащата на плащане цена, не е доказателство, че вносителя е декларирал занижена цена на стоките, която не е договорената или реално платената или подлежащата на плащане цена. Наистина писмото по линия на международното сътрудничество съобразно Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност, обн. ДВ, бр. 87 от 29 юли 1998 г. е официален документ на турски митнически орган, но не прави такива и представените с него частни свидетелстващи документи, поради което оплакването в тази насока е неоснователно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е следвало да се поиска от турските митнически органи да извършат задълбочена проверка при износителя, включително и в неговото счетоводство, както и че не е извършена такава от българските митнически власти при вносителя. Относно оплакването, че съдът не е отговорил на възраженията на касатора за сключения между вносителя и износителя на процесните стоки договор, то е неоснователно, тъй като по делото няма други писмени данни, които да обосновават извода на касатора, че този договор не е съществувал към момента на вноса, а дори да се приеме липсата му, наличието на фактури между износителя и вносителя също водят до извода, че между тях са налице договорни отношения. Предвид изложеното по-горе обжалваното решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна на посочените от касатора основания, поради което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото на касатора, въпреки направеното искане не се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,