Решение № 6014 от 17.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Временно изпълняващия длъжността Областен управител на Област Добрич срещу Решение 62/ 09.03.2021г. по административно дело 614/ 2020 г. на Административен съд Добрич (АС Добрич), с което е ОТМЕНЕН Протокол от 14.10.2020г. от проверка на състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и съоръжения към нея за язовир Фелдфебел Дянково 1, в частта на раздел ІV Предписания, издаден от Комисия, назначена със Заповед РкД-22-19 от 23.09.2020 г. на Областен управител на област Добрич, на основание чл.138а, ал.3 от Закона за водите. Касаторът чрез процесуалния си представител твърди, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди, че Комисията не представлява административен орган и не издава индивидуални административни актове; предписанията по издаваните от нея протоколи не са принудителни административни мерки, поради което неправилно съдът е оставил без уважение искането за оставяне на жалбата на община Добрич без разглеждане. Освен това касаторът счита, че в съдебното решение не се съдържат правни изводи, като липсата на мотиви представлява съществено нарушение на процесуалните правила. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Община Добрич, чрез адвокат Георгиева в подадения писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, при наличие на изискуемите за това процесуални предпоставки. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд- Добрич е образувано по жалба от Община Добрич, срещу Протокол от 14.10.2020 г. от проверка на състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и съоръжения към нея, издаден от Комисия, назначена със Заповед РкД-22-19 от 23.09.2020 г. на Областен управител на област Добрич на осн. чл.138а, ал.3 от Закона за водите, в частта на т. ІV. С процесния протокол в т.ІV от същия са направени предписания, които следва да бъдат изпълнени от община Добричка в срок до 31.03.2021 г. Административен съд Добрич, след анализ на нормативната уредбае приел, че оспореният прокотол е издаден от компетентен орган Комисията по чл.138а, ал.3 от Закона за водите, в предвидената от закона форма, в съответстие с процесуалните правила, но при нарушение на материалния закон. Посочил е, че всички дадени предписания на Комисията биха ангажирали значителен финансов ресурс, който не е предвиден в бюджета за 2021 г. и няма как реално да бъдат изпълнени същите тези предписания до 31.03.2021г. Преценил е за необосновано да се настоява да се извършват определени действия, които биха били относими, ако язовирът се експлоатира, а именно за неговата безопасна експлоатация, а не за язовир, които е изведен от експлоатация. В заключение е обосновал извод за основателност на жалбата на Община Добрич, респ. за незаконосъобразност на обжалваното предписание, посочено в Протокол от проверка на състоянието и създадената организация за експлоатация на язовирна стена и съоръженията към нея, поради което е отменил същото. Решението е НЕДОПУСТИМО. Приложими при разглеждане на спора са нормите на Глава девета от Закона за водите, озаглавена "Защита от вредното въздействие на водите". Съгласно разпоредбата на чл. 138а, ал. 3, т. 1- 6 от ЗВ областните управители назначават комисии, които веднъж в годината извършват проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях по чл. 141б, ал. 1, т. 1 и 2, а за тези по чл. 141б, ал. 1, т. 3 - веднъж на три години. Комисиите дават заключение за готовността за безопасна експлоатация на язовира и съоръженията към него в нормални, екстремни и аварийни условия, въз основа на становището на всеки член на комисията; във връзка със заключението дават предписания на собствениците на язовири за привеждане в готовност за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях в нормални, екстремни и аварийни условия на работа, в т. ч. за извършването на ремонти и други технически дейности за привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо състояние, както определят срок за тяхното изпълнение; съставят протокол за извършената проверка, съдържащ заключението по т. 4 и предписанията по т. 5 в срок до 14 дни от проверката по т. 1, който предоставят на областния управител за утвърждаване т. 6. В същия смисъл са и разпоредбите на глава ІІ, раздел І на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и осъществяването на контрол за техническото им състояние (Наредбата). Според чл. 112 от тази наредба, областните управители със заповед назначават комисии за извършване на проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите, съгласно чл. 138а, ал. 3- 6 от Закона за водите. В чл. 114, т. 3 от Наредбата е предвидено, че комисията за проверка на готовността за безопасна експлоатация на язовирите има право да прави предписания на собствениците на язовири за изпълнението в определен срок на необходимите действия за осигуряване на готовността за безопасната им експлоатация в различни условия на работа, а в чл. 115, ал. 1, че съставя протокол за всяка извършена проверка, който съдържа предписания за отстраняване на установени проблеми, слабости и пропуски в организацията на експлоатацията на язовира в различни условия на работа и в сигурността на техническите му съоръжения и срок за тяхното изпълнение (т. 17), както и заключение за готовността за безопасна експлоатация на язовира в момента на проверката (т. 18). Според ал. 2 на същия текст протоколът се изготвя в 14 дневен срок от приключването на проверката и се подписва от членовете на комисията, а според ал. 3 когато някой от членовете на комисията има особено мнение, то се отбелязва в протокола и към него се прилагат писмени мотиви в 3 дневен срок от подписването му. В ал. 4 е посочено, че протоколът се изготвя в еднообразни екземпляри за всеки от членовете на комисията и за собственика на язовира. Областният управител в качеството му на административен орган има редица оперативни и управленски правомощия, свързани с правоотношенията с предмет водни ресурси- чл.41, ал.3, чл.98, чл.138а и чл.140, ал.8 от ЗВ. С обжалваното решение съдът е отменил акт на орган, който не подлежи на обжалване, съгласно чл. 21, ал. 5 АПК, като в същото време го е и конституирал като ответник в производството, вместо надлежния такъв- &1, т.1АПК,чл.138а ЗВ. Комисията по чл. 138а, ал. 3 ЗВ е помощен орган и не притежава административна правосубектност. Административният акт, който подлежи на оспорване в случая е извършеното утвърждаване от областния управител на област Добрич на изготвения от комисията констативен протокол със задължителните указания. Едва с волеизявлението на административния орган с отметката "утвърдил" протоколът на помощния орган придобива характеристиката на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, и престава да има тази на акт по чл. 21, ал. 5 АПК. Предвид правомощията на Областния управител и възлагането му на компетентност на орган на власт със ЗВ, това e актът който има белезите на индивидуален административен актпо чл. 21, ал. 1 АПК и който подлежи на съдебен контрол. Неправилното конституиране на ответника по делото в нарушение на изискванията на чл. 153, ал. 1 АПК засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. По изложените съображения съдебното решение предмет на контрол, следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК като недопустимо, поради постановяването му в производство, проведено при ненадлежно конституирана страна. Делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При това, съдът следва да конституира страните, съобразно изискванията в чл. 153, ал. 1 АПК. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение