Решение № 1556 от 5.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11459/2020 г.

Решение № 1556 от 5.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11459/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на община Свищов чрез процесуален представител срещу решение № 162 от 15.07.2020 г. по административно дело № 279/2020 г. Административен съд – В. Т., с което е отменена негова заповед № 164–АД-08-01/27.02.2018 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена. Иска присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Н. П. чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Моли да й бъдат присъдени направените деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при формално спазване на предвидената от закона форма – постановяване на писмен акт, при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка за законосъобразност пред Административен съд -В. Т. е била заповед № 164-АД-08-01/27.02.2018 г. на Кмета на община Свищов, с която на Н. П., заемала длъжността "старши експерт Регистрация и ЕСГРАОН" в Община Свищов, с която е наложено дисциплинарно уволнение и прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител, във връзка с получена годишна оценка на служителя. Противно на твърденията в касационната жалба съдът е изяснил в пълнота релевантните за спора факти, а направените изводи са изцяло базирани на анализ на доказателствата. От приетите по делото доказателства безспорно е установено, че има съществена разлика в междинната и годишната оценка на Петрова. На 04.06.2017 г., когато е проведена междинната среща за оценяване, ръководителя преценява, че целите на работния план са изпълнени от служителката и не се налага промяна в съдържанието. Правилно в обжалваното решение е прието, че ако работата на Петрова е под изискванията за заеманата от нея длъжност, то ръководителят е следвало да вземе своевременно мерки, като повишаване на квалификация, промяна на възложените задачи и цели в индивидуалния работен план. Настоящият състав споделя напълно становището на първоинстанционния съд, че липсват мотиви за осъществяване на предпоставки, които формират основание за най-ниска оценка. Недоказани остават изводите вписани във формуляра за оценка. Посочените в атестацията системно изпълнение под нивото на изискванията и неизпълнение на основни задължения и конкретни задачи остават неподкрепени от конкретни доказателства в хода на съдебното производство. Уредените в нормативните актове задължителни правила за атестиране на държавни служители изискват стриктното им спазване, което е гаранция за обективност и безпристрастност за извършеното оценяване по смисъла на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при органа следва да бъде осъдена да заплати на ответницата деловодни разноски в размер на 550 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение