Решение № 751 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14652/2018 г.

Решение № 751 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14652/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Иванов, [населено място], [адрес] срещу Решение № 1042 от 25.05.2018 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 3443/2017 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Иванов срещу Заповед № 17-0769-003013 от 16.10.2017 г. на началника на група в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, с която на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата му е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от една година.

Касационният жалбоподател – А. Иванов, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е отчел, че в оспорената заповед органът не е изложил мотиви за приетата от него продължителност на приложената принудителна мярка.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Касаторът се представлява от адв. К. Кацарски, Адвокатска колегия, гр. Бургас.

Ответникът по касационната жалба - началникът на група в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 26.07.2017 г. около 20, 20 часа при проверка контролните органи установяват, че г-н Иванов управлява собствения си автомобил – марка "Мерцедес", модел "ЦЛС", регистрационен [рег. номер на МПС], след употреба на алкохол – 1, 03 на хиляда, установена с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510", фабричен № ARBB-0068. На г-н Иванов е издаден талон за медицинско изследване № 0097281. За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение № 781430, връчен на г-н Иванов. С акта са иззети два броя регистрационни табели на автомобила и свидетелството за управление на моторно превозно средство на г-н Иванов.

1. На 26.07.2017 г. около 20, 20 часа при проверка контролните органи установяват, че г-н Иванов управлява собственият си автомобил – марка "Мерцедес", модел "ЦЛС", регистрационен [рег. номер на МПС], след употреба на наркотични вещества, установени с техническо средство "Drug test 5 000", фабричен номер ARAM, отчело наличие на кокаин и метамфетамин. На г-н Иванов е издаден талон за медицинско изследване № 0097828. За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение № Г781431.

1. На 27.07.2017 г., със Заповед № 17-0769-002124, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), началникът на група в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, прилагана на г-н Иванов принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

1. На 27.07.2017 г., със Заповед № 17-0769-002125, издадена на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП, началникът на група в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, прилагана на г-н Иванов принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от една година.

1. На 27.07.2017 г. в Пето районно управление на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, е образувано досъдебно производство № 3388-606/2017 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс по отношение на г-н Иванов.

1. На 13.10.2017 г. около 22, 25 часа при проверка контролните органи установяват, че г-н Иванов управлява собствения си автомобил – марка "Мерцедес", модел "Ванео", регистрационен [рег. номер на МПС], не представя свидетелство за управление на моторно превозно средство – отнето му с акт за установяване на административно нарушение № 781430 от 26.07.2017 г. и в нарушение на пътен знак № 1 и пътна маркировка М-2. За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение № Д170956, връчен на г-н Иванов. С акта са иззети два броя регистрационни табели.

1. На 13.10.2017 г. около 22, 25 часа при проверка контролните органи установяват, че г-н Иванов управлява собствения си автомобил – марка "Мерцедес", модел "Ванео", регистрационен [рег. номер на МПС], като отказва извършването на проверка с техническо средство за наркотични вещества. На г-н Иванов е издаден талон за медицинско изследване № 0097324. За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение № 170451, връчен на г-н Иванов.

1. На 16.10.2017 г., със Заповед № 17-0769-003013, издадена на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП, началникът на група в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, прилагана на г-н Иванов принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от една година, считано от 13.10.2017 г.

1. На 01.12.2017 г., със Заповед № 17-0769-003392, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), началникът на група в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, прилагана на г-н Иванов принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца за установеното нарушение – управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества.

1. На 07.12.2017 г. в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, е представен протокол за химическа експертиза № 507 от 27.07.2017 г., по издаден талон за медицинско изследване № 0097281 от 27.07.2017 г., установяващ съдържание на алкохол в кръвта на г-н Иванов 0, 48 на хиляда.

1. На 08.12.2017 г. приложената със Заповед № 17-0769-002124 принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" е прекратена.

1. На 08.12.2017 г. приложената със Заповед № 17-0769-002124 принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" е прекратена.

1. На 08.12.2017 г., със Заповед № 17-0769-003464, издадена на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП, началникът на група в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, прилагана на г-н Иванов принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от шест месеца, считано от 27.07.2017 г.

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед № 251 з-209 от 18.01.2017 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, издадена на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП за оправомощаване на длъжностни лица за прилагане на принудителни мерки по чл. 171 ЗДвП, като под № 1. 4. са началниците на групи в сектор "Пътна полиция"; както и справка – картон на водача, съдържаща 9 страници, от която е видно, че от 2004 г. на г-н Иванов са съставени 32 акта, 27 наказателни постановление и 11 фиша.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон.

Първоинстанционният съд приема, че към датата на издаване на оспорената заповед г-н Иванов е бил с отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, поради което правилно е приложена принудителната мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Приема, че макар органът да не е изложил изрично мотиви за приетия срок на мярката, от доказателствата по делото е безспорно, че на водача са съставени много на брой актове и са издадени наказателни постановление, в т. ч. и приложени множество принудителни мерки. С оглед на това изводът на органа за приложен максимален размер на принудителната мярка е правилен и в съответствие с целта на закона.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Касаторът счита обжалваното съдебно решение за неправилно поради нарушение на материалния закон. Единственият довод, който излага в подкрепа на твърдяния порок, е за неотчетена от съда липса на мотиви за приетия размер на срока на приложената принудителна мярка.

За да е съответна на материалния закон заповедта за прилагане на принудителната мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП следва да е осъществено правонарушението, за което е допустимо прилагането й. Както обосновано приема и първоинстанционният съд, от доказателствата по делото е безспорно, че към датата на издаване на оспорената заповед касаторът е бил с отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство и е управлявал собствения си лек автомобил. С оглед на това мярката е приложена в съответствие с материалния закон – при наличие на елементите на фактическия състав на чл. 171, т. 2а ЗДвП, редакция към датата на издаване на заповедта.

Безспорно е, че срокът за прилагане на една принудителна мярка е съществен елемент на самата мярка и за да бъда тя законосъобразна е необходимо органът да е спазил законово определените рамки на срока на мярката. Първоинстанционният съд е изложил мотиви за приетия от органа срок на мярката, които касационната инстанция счита за правилни. Следва да се добави, че видно от мотивите на оспорената заповед принудителната мярка е приложена при отчитане на причината за липсата на свидетелство за правоуправление – отнемането му поради осъществените от касатора правонарушения на 27.07.2017 г. – управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол и на наркотици. С оглед на това доводът на касатора за немотивираност на оспорената заповед е неоснователен, а поради това неоснователен е и доводът му за неправилност на обжалваното съдебно решение.

Видно от изложеното съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд