Решение № 16379 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15599/2011 г.

Решение № 16379 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15599/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любомир Цветанов Терзиев против решение № 3933/30.11.2010 г. по адм. дело № 9034/2009 г. на Административен съд - София град, с което жалбата му против мълчалив отказ на председателя на Държавната агенция за закрила на детето по искане за предоставяне на достъп до обществена информация с № 97-Л-1/27.11.2009 г. e отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като последвалото след жалбата решение на председателя на ДАЗД № РД-12-40/19.12.2009 г. е извън срока за произнасяне, а предоставения частичен достъп не е законово основан, поради което е налице мълчалив отказ. Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата. Ответникът по касационната жалба -председателят на Държавната агенция за закрила на детето оспорва жалбата чрез юрк. Дукова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено в съответствие със закона. Изводът на съдебния състав за законосъобразност на отказа да се предостави в цялост доклад № 00-06-728/30.10.2009 г. относно извършена проверка в Дирекция "Социално подпомагане"-Красно село е правилен. Решаващият съд приема, че докладът е предоставен без данните в него, които съдържат лични данни с оглед недаденото съгласие на третите лица за предоставянето им и приложимостта в разглеждания случай на разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Според цитираната законова норма при неполучаване на съгласие от третото лице в срока по ал. 1 или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи следното: Посоченият в заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация документ не съдържа такава (арг. от чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ) - съдържанието му не е свързано с обществения живот в Република България и не може да формира мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Социалният доклад е изготвен във връзка със сигнали за нарушения на Конвенцията за правата на детето спрямо конкретни деца, с които молителят няма връзка. Ето защо не е следвало да му се предоставя достъп до така поисканата информация. Тъй като е предоставена от председателя на ДАЗД, независимо от допуснатите нарушения на нормативните изисквания от негова страна при произнасянето на решение № РД-12-40/19.12.2009 г., правилно и обосновано на база доказателствата по делото решаващият съд приема, че не е налице мълчалив отказ за предоставяне на цялото съдържание на доклада, включващо личните данни на третите лица. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна. По тези съображения съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение