Решение № 15142 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7596/2010 г.

Решение № 15142 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7596/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение от 7.04.2010 г., постановено по адм. д. № 54/2010 г. Административен съд - гр. Монтана е отхвърлил оспорването на "Варнафарма холдинг" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "М. Банала чешма" № 27, представлявано от управителя Светлана Александрова Марешка, дружеството собственик на аптека "Марешки", гр. Монтана, ул. Хан Аспарух № 10 против заповед № 12/29-03-143/23.10.2009 г. на Директора на РЗОК Монтана, потвърдена със заповед № РД-09-4/11.01.2010 г. на Директора на НЗОК София, като неоснователна. Срещу това решение, чрез процесуален представител адв. Николай Наков, е подадена касационна жалба от "Варнафарма холдинг" ООД гр. Варна с оплакване, че е неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Касационния жалбоподател - "Варнафарма холдинг" ООД гр. Варна, в съдебна зала редовно призован не се представлява, и не изразява становище. Ответникът по жалбата - директорът на РЗОК - гр. Монтана, в съдебна зала редовно призован не се представлява, и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена от страна с правен интерес, а разгледана по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изложил подробно фактическата обстановка по спора. Правните мотиви на съдебното решение, с които оспореният административен акт е отменен са изчерпателни и ясни, и са в съответствие с писмените данни по делото, неоспорени от страните. С обжалваното решение Административен съд - гр. Монтана е оставил изцяло в сила заповед № 12/29-03-143/23.10.2009 г. на Директора на РЗОК Монтана и санкциите наложени в нея, в размера на 675 лв. за нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 13, ал. 6, т. 5 от индивидуален договор за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК /ИД/ № 120337/29.05.2009 г. и анекси към него, потвърдена със заповед № № РД-09-4/11.01.2010 от Директора на НЗОК София. За да остави изцяло в сила заповедта, с която са наложени финансови санкции, съдът е приел, че са налице констатираните в констативен протокол № 12/РД-17-564/15.10.2009 г. нарушения, а именно: т. 1. в аптеката са изпълнени рецепт. бл. № 51328/29.09.2009 г. с липсващ печат на ОПЛ и рецепт. бл. № 49271/18.09.2009 г. с липсващ подпис на ОПЛ - нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ИД; т. 2. в аптеката са изпълнени рецепт. бл. № 51342/29.09.2009 г. с липсващ печат на аптеката; рецепт. бл. с № 51317/29.09.2009 г. и № 50707/25.09.2009 г. без подпис на магистър фармацевт - нарушения по чл. 13, ал. 6, т. 5 от ИД. Административния съд е приел, че правилно на основание чл. 30, ал. 1 от ИД, Директорът на РЗОК Монтана е издал оспорваната заповед № 12/29-03-143, с която за констатираните и посочени в констативния протокол нарушения са наложени следните санкции: по т. 1. нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ИД - финансова неустойка по чл. 35, ал. 1, т. 3, подт. б от ИД, в размер на 2 х 135 = 270 лева; по т. 2 нарушения по чл. 13, ал. 6, т. 5 от ИД - финансова неустойка по чл. 35, ал. 1, т. 3, подт. б от ИД, в размер на 3 х 135 = 405 лева, общо 675 лева. В разпоредбата на раздел II, чл. 5, т. 1 от ИД е посочено, че рецептите не се изпълняват и се връщат на приносителя в случаите, посочени в чл. 48, ал. 1 от Наредба № 4 от 4.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени препарати /Наредба № 4/. А съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от Наредбата това са случаите, когато "рецептурната бланка не съдържа изцяло попълнени всички данни". Данните, които следва да съдържа рецепт. бланка императивно са посочени в чл. 7, ал. 1 от същата Наредба № 4. Правилно съдът в решението си се е позовал на чл. 32 от Наредба № 4 и чл. 13, ал. 6 от ИД, където подробно са посочени действията, които следва да извърши магистър-фармацевта в процеса на обработка на представена рецептурна бланка/ да попълни номера на рецептата, ЕГН/ЛНЧ на получателя, изпълнилата аптека, дата на изпълнение, след което се поставя подпис и печат на аптеката и се представя за подпис на приносителя/. Решението на съда е постановено при правилно прилагане чл. 35, ал. 1, т. 3, б. "б" от индивидуалния договор /ИД/, който предвижда налагане на финансова неустойка при нарушение на поетото от аптеката задължение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 13, ал. 6, т. 5 от ИД. Административният съд правилно е приел, че непопълването на задължителни данни в рецептурните бланки от аптеката подлежи на санкциониране. Данните, попълвани от аптеката се вписват в рецептурната бланка в момента на отпускането на лекарствените продукти, а не в по-късен момент. От обжалваната заповед се вижда, че тя е издадена въз основа на съображения в констативен протокол № 12/РД-17-564/15.10.2009 г. за резултатите от извършената проверка на аптеката. Констативният протокол е официален документ на длъжностните лица, съставен в кръга на службата им /след извършена проверка/ по установения ред и форма. В случая аптеката не е посочила никакви доказателства, които да опровергават съдържанието на констативния протокол, поради което формалното му оспорване е без значение. Непопълване и невписването на всички данни в рецептите от изпълнилата аптека при отпускането на лекарствените продукти, представляват нарушения на индивидуалния договор и са фактическо основание за налагане на санкциите. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че правилно и в съответствие с материалния закон оспорената заповед е оставена в сила и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на първоинстанционното решение. Ето защо обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото неоснователна се явява претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,