Решение № 12749 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6852/2014 г.

Решение № 12749 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6852/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на зам. изпълнителният директор на ДФЗ - РА, чрез пълномощника му юрк. Д. Колева, срещу Решение № 1694 от 17.03.2014 г., постановено по адм. дело № 10639/2013 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска ес отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Вълка Василева Танева не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на фермери за природни ограничения в планинските райони от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. с изх. № 02-1600-6500/13842 от 14.09.2013 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ-РА. За да отмени акта съдът е приел за установено, че Вълка Танева е земеделски стопанин с УИН 219495 и стопанисваната от нея земеделска площ е включена в системата за идентификация на земеделските парцели. По схемата НР1 на 27.06.2008 г. са й били изплатени 513. 98 лева. Тъй като не е спазила поетото задължение за извършване на земеделска дейност в съответния район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане административният орган е издал оспорвания административен акт. Съдът, въз основа на анализа на събраните доказателства и приложимата нормативна уредба е извел извод за неправилно прилагане на материалния закон при следните съображения: По силата на чл. 15 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета, Европейският фонд за развитие на селските райони (ЕФРСР) осъществява заложените в чл. 4 цели чрез Програми за развитие на селските райони на държавите-членки за периода 2007-2013 г. Програмите се изготвят от държавите-членки и включват пакет от мерки, за които се търси помощ от ЕФРСР. Изготвените програми подлежат на одобрение от Европейската Комисия - чл. 18, т. 4. На това основание Министерският съвет на РБ е приел Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и като част от Програмата са предвидените мерки за подпомагане на селските райони, сред който е и мярка 211 "Плащания на фермери за природни ограничения в планинските райони". Одобрената програма започва да се прилага след като министърът на земеделието регламентира реда и условията за прилагането й съгласно делегираните му правомощия по § 35, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (ДВ, бр. 18 от 2006 г., изм., бр. 96 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 16 от 2008 г.). За първи път се уреждат условията и редът за прилагане на двете мерки 211 и 212 по схемата за необлагодетелствани райони (НР) с Наредба № 11 за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г. (обн. ДВ бр. 40 от 18.04.2008 г.), която има действие само за напред. Съобразно разпоредбата на чл. 4, т. 2 от Наредба № 11: "Кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредбата: "Първото компенсаторно плащане е плащането, определено за първото подадено заявление по мерките по чл. 1, ал. 1 от Наредбата.". Ето защо, Наредбата е неприложима към заявленията за подпомагане подадени през 2007 г., независимо, че плащането по тези заявления е осъществено след влизането й в сила. Правното основание за издаване на акта не съответства на установените факти. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна, но не по изложените в нея съображения. Административният съд е установил, че Вълка Танева е подала до ДФЗ-РА общо заявление за единно плащане на площ с УИН 16/160407/02155 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за земеделска дейност на 16.04.2007 г. Установено е също, че в отговор на заявеното искане административният орган е одобрил, на 27.06.2008 г., обща сума от 513.98 лв. по схемата за планински необлагодетелствани райони (НР1). С акт по писмо изх. № 02-160-6500/13842 от 14.09.2013 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на фермери за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. е бил прекратен поетия от Вълка Танева многогодишен ангажимент по заявление с уникален идентификационен номер 16/160407/02155. Според изложените от органа мотиви, земеделската производителка не е подала заявление за подпомагане за кампания 2011 г., поради което се изключва от подпомагане на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделските стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, въз основа на приложената по делото заповед № 03-РД-606/21.02.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на заместник-изпълнителния директор се делегират правомощия за издаването и подписването на уведомителни писма за прекратяване на многогодишните ангажименти по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони". Върховният административен съд намира, че е допуснато противоречие с материалния закон. Касационната инстанция не споделя направения извод, че актът е издаден от компетентен орган. Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" няма компетентност за издаване на оспорения административен акт. По смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПЗП, органи на ДФЗ, който е и разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Управителният съвет на фонда определя условията и реда за управление на средствата на фонда съобразно целите на този закон; определя броя и избира заместник изпълнителните директори на фонда; утвърждава щата на фонда; осъществява контрола за целевото разходване на средствата на фонда; взема решения по чл. 12, ал. 2 от ЗПЗП; определя максималните количества по отделни продукти за експортно субсидиране; взема решения и по всички други въпроси от дейността на фонда, когато прецени, че това е необходимо (чл. 19, изм. ДВ, . бр. 18 от 28 февруари 2006 г.). Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява (чл. 20а ЗПЗП). С оглед законовите задължения на изпълнителния директор да организира и ръководи дейността на фонда, следва да се приеме, че той е компетентен да издава индивидуални административни актове по всички въпроси, свързани с разглеждането на заявленията за подпомагане, проверката на условията и извършването на плащания. Законът за подпомагане на земеделски производители не урежда възможност за делегиране на възложените му правомощия, поради което той не може да ги преотстъпва на подчинени нему лица. Делегацията не е възможна и въз основа на решение на управителния съвет, който също не може да приема решения извън определените му функции. При положение, че делегирането на правомощия се допуска само ако е предвидено със закон, компетентността на издателя на оспорения административен акт не може да бъде изведена от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, която гласи, че изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от националното законодателство или от правото на Европейския съюз, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните директори на фонда. Неправилна е и преценката на съда за липсата на недостатъци във формата на административния акт. В действителност административният орган не е посочил конкретните обстоятелства относно датата на получаване на първото компенсаторно плащане, както и относно срока за подаване на заявление за подпомагане за следващата година, от които да се изведе наличието на основание за прекратяване на плащанията по поетия от Вълка Танева многогодишен ангажимент. С оглед констатираното отменително основание решението на административния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на оспорения административен акт и преписката да се изпрати на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 5 АПК Върховният административен съд, трето отделение