Решение № 10039 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5956/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ю. И., гражданка на Ислямска Република Иран срещу решение 13439/16.04.2025 г., постановено по адм. д. 776/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу решение 13201/17.12.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Ю. И.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, при съобразяване на представените пред тази съдебна инстанция писмени доказателства. От Ю. И. е подадена молба за предоставяне на международна закрила. Личните данни на чужденката са установени въз основа на представен национален паспорт, издаден от Ислямската Република Иран. По време на проведеното интервю чуждата гражданка е заявила, че е напуснала страната си на произход легално през м.май 2024 г. Мотивира молбата си за международна закрила със социално-битови и лични проблеми. Посочва, че не е членувала в политическа партия или организация, не е била арестувана или осъждана в страната си на произход. Административният орган е приел, че от изложената бежанска история не се установяват предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Административният орган е приел, че от бежанската история на чужденеца не може да се приеме, че е напуснала страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, не са налице и данни, че търсещата международна закрила е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Направен е извода, че за молителя не съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, поради което искането за международна закрила е определено като неоснователно. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, жалбата на чужденеца е отхвърлена като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за правилни изводите на административния орган за липсата на законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е дал отговор на оплакванията, съдържащи се в жалбата, като е съобразил приложимите материалноправни разпоредби. Решението е неправилно. При преценката за правилността на решението на първоинстанционния съд, тази съдебна инстанция съобразява член 5 от директива 2011/95/ЕО необходимост от международна закрила, възникваща на място, съгласно който основателното опасение от преследване или реалната опасност от понасяне на тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като молителят е напуснал държавата си на произход. Съгласно чл. 5, параграф 2 от директивата, основателното опасение от преследване или реалната опасност от понасяне на тежки посегателства може да се основават на дейности, извършвани от молителя след неговото заминаване от държавата на произход, особено, ако се установи, че дейностите, на които се основава молбата, представляват израз и продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата на произход. При преценката си тази съдебна инстанция съобразява и чл. 8, ал. 6 от Закона за убежището и бежанците, идентичен на текста на чл. 5 от директивата. Приложимостта на тези разпоредби следва да бъде преценена при съобразяване на представеното пред тази съдебна инстанция удостоверение за сключен граждански брак [заличен текст] между Д. Т. Г. и чуждата гражданка. Гражданският брак е сключен на 1 август 2025 г. и е обстоятелство, осъществило се след произнасянето по молбата на административния орган, и след решението на първоинстанционния съд. При съобразяването на това обстоятелство се твърди преследване поради опасения от посегателства, които чуждата гражданка може да претърпи поради сключения брак с [заличен текст]. Твърди се, че правилата на т.нар шериатско право предвиждат смъртно наказание зя мюсюлманите, сключили брак с лице, които не изповядва ислямската религия. Сключеният граждански брак е обстоятелство, осъществило се след решението на първоинстанционния съд, като в тази връзка съдържанието на шериатското право не е било възможно да е било обект на проверка от първоинстанционния съд, както и не е могло да бъде съобразено от административния орган. Така заявеното обстоятелство на преследване, което не е било заявено пред първата съдебна инстанция, не е било заявено пред административния орган, налага отмяната на решението на първоинстанционния съд, като вместо него да се постанови друго, с което да се отмени решението на административния орган. Това се налага доколкото съгласно чл. 8, ал. 6 от Закона за убежището и бежанците, основателното опасение от преследване или реалната опасност от понасяне на тежки посегателства, може да се основава на дейности, извършвани от молителя след неговото заминаване от държавата на произход. Административният орган следва както да установи както съдържанието на т.нар. шериатско право, така и да направи преценката дали не са налице обстоятелства по чл. 5, ал. 3 от директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, а именно, ако опасността от преследване или реалната опасност от понасяне на тежки посегателства се основават на обстоятелства, които молителят е създал по собствено решение след като е напуснал държавата на произход. Административният орган при разглеждане на молбата следва да съобрази решение на Съда на Европейския съюз от 29 февруари 2024 г. по дело С-222/22. Във връзка с въпроса дали обстоятелствата, посочени в молбата, за да се обоснове наличието на опасност от преследване, основана на мотив по чл. 10, параграф първи от директивата, която може да доведе до признаването на статут на бежанец, разкриват намерение за злоупотреба и за използването като инструмент на приложимата процедура, е необходимо индивидуално оценяване на тази молба, с оглед ва всички релевантни обстоятелства, което се извършва от компетентните органи на държавите членки, в съответствие с чл. 4, параграф трети от тази директива в този смисъл решение то 21 септември 2023 г. по дело С-15/22 и решение от 16 януари 2024 г. по дело С-62/21. Административният орган следва да направи и преценката относно мотива за преследване, който може да доведе до признаването на статут на бежанец, а именно принадлежност към определена социална група, когато молителят за международна закрила е жена, която твърди, че се страхува, ако се завърне в държавата си на произход, да не бъде убита или подложена на актове на насилие поради предполагаемо нарушаване на културни, религиозни или традиционни норми в процесния случай нарушаване на т.нар. шериатско право поради сключения брак с християнин. Следва да се съобрази, че от член 10, параграф 1, б. г от директива 2011/95 следва, че една група се счита за определена социална група, когато са изпълнени две кумулативни условия. Членовете на съответната група трябва да споделят поне една от трите отличителни черти, посочени в тази разпоредба и тази група трябва да има собствена идентичност в държавата на произход. При съобразяване на тези обстоятелства решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени административния акт и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания по прилагане и тълкуване на закона. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение