Решение № 250 от 25.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 1404/2017 г.

Решение № 250 от 25.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 1404/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова Производството е по чл. 47, ал. 2 и ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА. Образувано е по предявени от И. В. В. срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 47, ал. 2 за прогласяване нищожността, съответно при условията на евентуалност - искове по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 28.04.2016 г. по арб. д. № 6229/2016 г., постановено от арбитражен съд "Арбитер Юстициарум" СНЦ. С арбитражното решение И. В. В., ЕГН [ЕГН], е осъден да заплати на [фирма]: сумата от 7886,61 лева - по договор за потребителски кредит № [ЕГН ] от 5.12.2013 г., ведно със законна лихва от постановяване на решението до окончателното плащане на сумите, както и арбитражни разноски в размер на 80 лева и юрисконсултско възнаграждение от 724,33 лева. Ищецът иска прогласяване на нищожността на арбитражното решение, тъй като е постановено по потребителски спор, който не е подведомствен на арбитражния съд. При условията евентуалност се търси отмяна на атакуваното арбитражно решение, поради липса на валидно сключено арбитражно споразумение във връзка с вземанията по договор за потребителски кредит, основана на твърдението, че арбитражната клауза е неравноправна съгласно чл. 143, т. 16 ЗЗП. Поддържа се и основанието за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА, тъй като арбитражния съд не го е уведомил надлежно за арбитражното дело, като за арбитражното решение ищецът по настоящото дело е научил след като върху банковата му сметка е наложен запор от частен съдебен изпълнител Д. В. и банка [фирма] го е уведомила за насоченото изпълнение върху авоарите му по банковата сметка. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът, [фирма], счита исковете за недопустими, поради предявяването им след изтичане на законоустановения за това преклузивен срок, съответно за неоснователни, по съображения, подробно изложени в представения отговор на исковата молба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: И. В., като страна по договора за потребителски кредит, който съдържа арбитражно споразумение, има качеството на потребител по § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според което легално определение, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност. Със Закона за изменение допълнение на ГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017 г.) в чл. 19, ал. 2 ГПК е установена забрана за сключване на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Създадена е и нова алинея 4 на чл. 3 ЗЗП, според която, всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на ЗЗП, е недействителна. За висящите производства в § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК е предвидено, че започналите до влизането в сила на ЗИДГПК арбитражни производства приключат по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДРЗЗП, които следва да бъдат прекратени. Съгласно действащата след изменението с § 8, т. 5 ЗИДГПК разпоредба на чл. 47, ал. 2 ЗМТА, арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Съгласно т. 3 на решение № 9 от 24.10.2002 г. по конст. дело № 15/2002 г. на Конституционния съд на РБ, защитата в рамките на арбитражния процес се осъществява в два стадия - първият е производството пред недържавния арбитражен съд, а вторият е факултативен и представлява защита по реда на чл. 47 ЗМТА пред държавния съд. Ако първият стадия е приключил преди влизане в сила на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017 г.), но при неизтекъл срок на защита по чл. 48, ал. 1 ЗМТА и след влизане в сила на ЗИДГПК в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА защитата премине във втория стадий, § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК намира съответно приложение по отношение на арбитражното решение, което е постановено по спор, по който ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017 г.), изключва подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява арбитражното решение за нищожно. В този случай, между които е и настоящият, изменението на процесуалния закон намира приложение и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед новите процесуални разпоредби. Допълнителен аргумент в тази насока е и новата разпоредба на чл. 405, ал. 5 ГПК, приета със същия ЗИДГПК, според която проверката за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА инцидентно е възложена и на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение. Разпоредбата на чл. 405, ал. 5 ГПК е процесуална, поражда незабавно действие от влизането й в сила и следователно се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. В конкретния случай, в отговора на исковата молба на ответника, се съдържа признание за липсата на доказателства арбитражното решение да е връчено на ищеца по настоящото дело, от когато тече срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което настоящият състав приема за недоказан факта на получаване на арбитражното решение от ищеца преди завеждане на исковата молба и същата не се явява просрочена. Същевременно, въпреки, че първата фаза на процеса пред арбитража се е развил преди ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 8/24.01.2017 г.), втората фаза по чл. 47 ЗМТА се е осъществила в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА при действието на новите разпоредби на ГПК и ЗМТА, според, които потребителските спорове са неарбитриуми, поради което следващата от това нищожност на арбитражното решение трябва да бъде прогласена по реда на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. С оглед основателността на иска по чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване на нищожността на арбитражното решение, настоящият състав не разглежда предявените при условията на евентуалност искове за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА. Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски в размер общо на 1080,01 лева - заплатена държавна такса и адвокатски хонорар. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение