Решение № 13301 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8655/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Х. Д. от гр. Хасково, чрез процесуалния представител адв. Райков, срещу решение 6726 от 25.07.2025г., постановено по адм. дело 435/2025г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлено оспорването на Заповед УТ - 32 от 30.01.2025г. на Кмета на община Хасково за премахване на незаконен строеж тоалетна , намиращ се в ПИ идентификатор [идентификатор ] по кадастралната карта /КК/ на гр. Хасково, с административен адрес: [улица] извършител Х. С. А., наследодател на касатора. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочат се пропуски на първоинстанционния съд, както следва: във връзка с отчитането на процесуални нарушения, допуснати от административния орган в хода на административното производство по издаване на оспорваната заповед и с отчитането на несъответствия между нея и констативния акт, въз основа на който е издадена; във връзка с установяването на фактическата обстановка по делото и с правилното прилагане на материалния закон; във връзка със съобразяването на практиката на Върховния административен съд (ВАС) и Върховния касационен съд (ВКС) по прилагането на законовите норми относно търпимостта на строежи, построени без строителни книжа. В тези насоки се излагат подробни оплаквания, които се припокриват в съществена част с оплакванията в жалбата до първоинстанционния съд. Иска се оспореното решение да бъде отменено. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, съгласно списък и доказателства за извършването им. Ответникът Кметът на община Хасково, представя писмен отговор, приподписан от юрк. Боянова, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Моли за оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което поддържа и устно в съдебното заседание. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна адресат на решението, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд Хасково Заповед УТ - 32 от 30.01.2025г. на Кмета на община Хасково е наредено премахването на незаконен строеж тоалетна , намиращ се в ПИ [идентификатор] по КК на град Хасково, с административен адрес: [улица] посочен извършител Х. С. А., [ЕГН], адрес: град Хасково, [улица] (баща на касационната жалбоподателка, починал на 17.04.2025г., в хода на производството по първоинстанционното дело). За да се произнесе с оспореното решение за отхвърляне на жалбата срещу заповедта първоинстанционният съд възприел фактическите констатации на административния орган и допуснал изслушването на съдебно-техническа експертиза и свидетели по делото. От правна страна приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката за съответствие на заповедта с материалния закон мотивирал изводи, че Х. С. А. правилно е посочен като адресат на оспорваната заповед за премахване на незаконен строеж, строежът е индивидуализиран в достатъчна степен в заповедта и разпореждането за премахването му е в съответствие със законоустановените предпоставки за това и липса условията за търпимост по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Оспореното решение на Административен съд Хасково е правилно. Правилна е преценката на съда по отношение на компетентността на органа, издал заповедта. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ правомощията за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, са предоставени на кмета на общината, т.е. заповедта е издадена от компетентен орган. Законосъобразна е преценката на съда и по отношение липсата на допуснати нарушения на административно производствените правила от кръга на съществените при издаване на заповедта, както и за това че са спазени изискванията за форма, като настоящата инстанция споделя мотивите на оспореното решение. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за постановяване на оспореното решение в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително са изслушани свидетели и е назначена съдебно техническа експертиза. В заключението по същата, вещото лице е отговорило подробно на зададените от съда и от страна на жалбоподателя въпроси. Всички доказателствени средства са обсъдени от съда и въз основа на тях са формирани правилни изводи. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спорният обект външна тоалетна, представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, от VI-та категория, и за него не са налице строителни книжа или документи за изграждане, съответно представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване. Безспорно по делото е установено, че строежът е реализиран между 1958г. и 1968г., а според свидетелят А. дори датира отпреди построяването на къщата. Ето защо, първоинстанционният съд правилно е посочил, че относимата за установяването на търпимостта му разпоредба е тази на § 16 ал. 1 изр. първо ПР на ЗУТ, според която: Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване . В случая е нареденият за премахване строеж е от вида на допълващото или второстепенно застрояване, които не се отразяват в действащия план, поради и което относно преценката за търпимостта меродавни са вторият критерии по § 16 ал. 1 ПР на ЗУТ, а именно дали обекта е бил допустим по правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването му или по сега действащите такива. Обоснова е извода на съда, че нареденият аз премахване обект не е допустим нито по правилата, действали към построяването му, нито по сега действащите правила. Предвид установената година на построяване на тоалетната правилно съдът е приел, че относимите разпоредби се намират в Строителни правила и норми за изграждане на населени места СПНИНМ, издадени от председателя на Комитета по строителство и архитектура /ДВ бр. 75/1959г./, издадени на основание чл. 52 ал. 1 от Закона за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/. Съгласно чл.