Решение № 10927 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7680/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция "Оперативни дейности" към ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез юрк. Желева, срещу Решение 3888 от 25.04.2025 г., постановено по адм. дело 395/2025 г. по описа на Административен съд Бургас, с което по жалба на ЕТ А. и синове Ф. М. е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-108-0141778/28.05.2024 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Бургас. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са доводи, че мярката по чл. 186 ал. 1 т.1 б. А от ЗДДС, изразяваща се в запечатване на търговски обект не представлява наказание и няма санкционен характер. В случая съдът не е съобразил, че нейната цел е да преустанови извършването на нарушения, докато органите по приходите изследват извършените деяния и налагат съответните санкции за тях. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът ЕТ А. и синове Ф. М. , не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ ФК-108-0141778/28.05.2024 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" и чл. 187 ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект бърза закуска, находящ се в гр. Бургас, [жк], стопанисван от ЕТ А. и синове Ф. М. и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. По делото е установено, че на 30.04.2024 г., в 14:02 ч., е извършена проверка на търговски обект Бърза закуска , находящ се в гр. Бургас, [жк], срещу бл. 466, стопанисван от едноличния търговец, при която е констатирано, че същият, в качеството на лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. Извършена е контролна покупка на две закуски на обща стойност 3,20 лв., заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация. За извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство модел DATECS DP-150 MX, с ИН на ФУ: DT944726 и ФП 02944726, нито ръчна касова бележка при плащането на стоката. Сумата е заплатена от старши инспектор по приходите, плащането е прието от Ф. М.. След легитимация на органа по приходите, от фискалното устройство е разпечатан дневен финансов отчет 0031745/30.04.2024 г., както и КЛЕН за 30.04.2024 г., от които е видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Установено е, че нарушението е извършено повторно, в едногодишен срок от влизането в сила на Наказателно постановление (НП) 742160-F744948/14.12.2023 г., с което лицето е санкционирано за същото по вид нарушение. Констатирано е наличие на касова разлика в размер на 175,70 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ. На ЕТ е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) F766312/07.05.2024 г., въз основа на който е издадено и НП 770677- F766312/27.05.2024 г. за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, и на основание чл. 185, ал. 4 вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. Същото е връчено на 30.05.2024 г., като не са представени доказателства за обжалването му. Първоинстанционният съд е приел, че нарушението е безспорно установено от представените по делото доказателства. В случай на неиздаване на съответния документ за продажба, компетентният орган прилага принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС обективира задължение на компетентния орган по приходите да приложи посочената принудителна административна мярка при наличие на визираните в хипотезата юридически факти, т. е. административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Въпреки това и като е съобразил, че в случая за едно и също нарушение е наложена ПАМ запечатване на обект за срок от 30 дни и търговецът е санкциониран с НП със сумата от 1000 лв., съдът е формирал извод за материална незаконосъобразност на заповедта. В тази насока се е позовал на тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз с решението от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 и мотивирано е приел, че налагането на процесната ПАМ е несързмерно и в нарушение на принципа на пропорционалност. Решението е правилно. По делото е безспорно установено, че едноличният търговец е осъществил, в условията на повторност, нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на фискален бон при извършена продажба в стопанисван от него търговски обект. В този случай и съобразно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС административният орган, действайки при условията на обвързана компетентност, е наложил на търговеца процесната ПАМ. Безспорно е установено и че с НП 770677- F766312/27.05.2024 г. на ЕТ А. и синове Ф. М. е наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 4 ЗДДС, в размер на 1000 лв., за процесното нарушение, осъществено на 30.04.2024 г., в стопанисван от него търговски обект бърза закуска, находящ се в гр. Бургас, [жк]. В тази насока административният съд е съобразил задължителното тълкуване, дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 по отправено преюдициално запитване от Административен съд Благоевград, съгласно което член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В т. 56 от решението СЕС посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В разглеждания случай е безспорно установено, че за осъщественото от търговеца нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС са му наложени две отделни мерки, всяка от които с отежняващо правната му сфера действие - имуществена санкция и ПАМ "запечатване на търговски обект", които подлежат на обжалване по различен ред, което не позволява да се гарантира, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на установеното нарушение и обуславя правилност на извода за материална незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ. По гореизложените съображения обжалваното решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,